Петър ПЛАМЕНОВ
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
„О, миг поспри!” фотографията в своята основа е фаустовски копнеж и особен мефистофески инструмент за омагьосване на съзнанието. Тя е родена сякаш от два неудържими копнежа единят времето да бъде надмогнато и да се постигне вечността, а другият на прекомерността на любопитството на непосилната алчност на очите. Страстта по познаие, по памет, която да съхрани ценното, да събере. Фотографията като колекционерска жар е някакъв опит за библиотека на времето, лицата, хората, на стоиностите и преживяванията. Фотографията се възприема като второ писмо, почти толкова значително като самата писменост, като нова форма на постигане и предаване на знание. Фотографията е част от тоталния и глобален език на модерността. Тъкмо тя влага визуалния дискурс и образа като тотална стихия. Едва ли не изобретяването на фотографията си е извоювало правото да бъде мислено като за културна революция като вододел в Новите времена, като най-голямата революция след създаването на писмеността и книгопечатането.
Ето защо говоренето за фотографията е говорене за премодулирането на големите концепции на мисълта и начина на живот. Фотографията отразява две от най-съществените промени в новия свят на техническата епоха – скоростта и промяната на пространственото усещане. Движението устремът, отношението близо и далеч, времепространственеата зависимост, способността пространството да се преживява в наглед свободен от топографско пребиване в самозатвореността на някакво настоящо и дефинируемо чрез тяло „тук” е толкова значителна, че променя цялостния мироглед на човека от последните два века.
„О, миг поспри!” е колкото екстазически възглас, толкова и усещане са срутване и случване на съдбата, за тоключването на предопределеното. Фотографията отразява в себе си мимолетното, тя е драма на времето, тя е спрялото време, което може да бъде гледно-помнено, но не и реставрирано, то е носталгично призовавано, но невъзвратимо. Фотографията е не просто изкуство на мига и изкуство на погледа, тя е преди това изкуство на материята на игрите на времето и пространството, на заедностите и неотчленимостите, на отсъствието и абстракцията – откъсването, на отломкта, руината, фрагмента предела. Интерпретацията тук е самият устремен поглед и жестът – щракването на копчето. Изкуство на случая и случайността с цялата последваща естетика на случайността, събитийността и произвола на нехайството, безгрижието и свидетелството.
Странно е, но онова, което сега ни изглежда естествено и саморазбираемо е всъщност проблем, които следва да бъде разглеждан и изследван, за да може да се разбере начинът, по който днес е възприемана фотографията в биномичността едновременно на изкуство и на способ за доказване-документирате, илюстриране и онагледяване на света и неговите събития, история и взаимочовешки отношения, реакции, стълкновения, конфликти и мироглед. Фотографията сякаш е разпъната между новината и настроението, и ако новината е част от документалната й, злободневна, отразителски-рефлективна природа, то чрез елемента настроение фотографията се изтръгва от документалното, утилитарното и прекрачва от статута на актуална визуална журналистика, посредством техническото средство – апарата цифров или не, във водите на изкуството на тълкуванието, критическата, лична и специфична, дори игрова референция на художественото, на тълкуванието и конструирането на реалността, а не нейното директно виждане-изразяване.
Фотографията се налага като едно от последните изкуства, обобщение на представата за техническата, днес цифровата и медийната реалност на новите и най-новите времена на модерността и постмодерността, където мултимедийният език е език и на виждане -тълкуване на реалността и нейното отношение. Интересен феномен от друга страна е налагането и на една необходимост от нова визуална философия, от една нова философия на погледа и окото, на зрително-визуалните отношения и поради наложителната необходимост от тълкувание на виртуалната реалност налична само в имагинерността на едно проицирано, но визуално достъпно и налично пространство, в което се екзистира посредством погледа, който се съсредоточава на-към него.
Най-четени статии:
-
Руските сили са преминали към класическа, модерна, мрежово-центрична, безконтактна война. Това мнение…
-
Руската противовъздушна отбрана е прехванала дрон южно от Москва, като…
-
Около един часа тази нощ няколко дрона атакуваха нефтопреработващия завод "Първи завод",…
-
Украинската бойна машина на пехотата M-2 Bradley ефективно порази танк Т-80…
-
Киев трябва да признае, че освобождаването дори сантиметър от украинската…
-
Западът се „прецака“, подкрепяйки Украйна – бившият съветник на Борис…
-
Финландският президент Александър Стуб назова в интервю за Frankfurter Allgemeine…
-
НАТО в момента е слабо, а след украинския конфликт съдбата…
-
Западните правителства поемат очевидни рискове, като се опитват да използват…
-
Telegraph: Ударите на украинските въоръжени сили по територията на Русия…
от нета
-
ОВЕН (21 март - 20 април) Не се препоръчва,…
-
Неотдавна британски учени направиха проучване, за статистиката на запитванията в…
-
Жизел Бюндхен е "дълбоко разочарована" от шегите за злополучния ѝ…
-
27-годишният южноафрикански рапър Коста Тич е починал на сцената от…
-
Рядко можете да си осигурите присъствието на една, да не…
-
Планетолози установиха, че атмосферата на странната „диамантена планета“ 55 Cnc…
-
Haй-yдoбният зa живeeнe гpaд в Pycия ce oĸaзa Mocĸвa, cпopeд…
-
Андреа се пусна от спалнята, докато мачка чаршафите с турския…
-
Нов филм за „Властелинът на пръстените“ от Warner Bros. е…
-
Домашно мляко и сирене, яйца от кокошките на двора, е…