"Дупката в бюджета, която се очертава за тази година, без да включваме евентуалните разходи в банковия сектор, ще е около 3 милиарда лева." Това каза в сутрешния блок на БТВ „Тази сутрин" икономистът Петър Ганев.

Той уточни, че последните няколко правителства са залагали на небалансирана политика - едните са харчели по неправилен начин средствата, когато имаше излишъци в бюджета, другите пък залагали прекалено строги мерки в събирането на приходите за бюджета, с които задушавали работата на малкия и среден бизнес.

"Изборът, който правим в неделя на предсрочния вот е много важен, защото партиите предлагат различни политики във финансовата и икономическата сфера. По отношение на КТБ не смятам, че към този момент е възможно единствено пазарно решение за нейното оздравяване, защото и при отваряне и при фалиране на банката ще е нужен публичен финансов ресурс за справяне със ситуацията", каза още той.

"Това, което се случва в България е, че когато някой прави бюджет и ако той не се изпълнява никой не мисли за съкращаване на разходите. Дупката в бюджета се очаква да е около 1.5 милиарда лева." Това каза от своя страна икономистът Владимир Каролев.

"Хората в публичния сектор е крайно време да разберат, че заплатите им могат да нарастват, ако икономиката върви напред, иначе е нелогично това да се случва", добави той.

"Една от вината на последните две правителства е, че те периодично намалиха цената с общо около 20 процента и затова сега тази година се получи дефлация в страната, каза икономистът. Дефлацията е добра за хората, които имат пари и които могат да харчат. Аз смятам, че има пазарно решение за спасяването и оздравяването на КТБ, но ако все пак такова не се осъществи то политиците в следващото Народното събрание трябва да решат дали и по какъв начин банката да бъде спасена. На 20 октомври ще излезе одитния доклад правен от три независими фирми и ще се види каква е финансовата ликвидност на банката. Ако тя е положителна то може да се върви към отварянето й, но ако е отрицателна най-вероятно ще трябва да се премине през фалит на КТБ", добави икономистът.

"Сериозната задача на българската държава е да установи колко пари й трябват до края на годината, за да работи нормално и да намери начин да ги осигури. По мои изчисления средствата, които са ни нужни, като включим всички разходи, включително евентуалното оздравяване КТБ, сумата ще е 11 милиарда лева." Това каза от своя страна финансистът Кольо Парамов.

"Ние трябва да вкараме много сериозни пари в икономиката, за да очакваме тя да тръгне напред. Не може да очакваме добри заплати и добри пенсии, ако икономиката ни не работи. Другата седмица всички партии ще се съгласят, че актуализация на бюджета е необходима, защото ще видят, че в държавата няма достатъчно средства. Просто за разлика от ГЕРБ другите партии предизборно не искат да признаят този факт", смята Парамов.

"Ако Йордан Цонев си беше на мястото нямаше да се стигне до затварянето на КТБ и сериозните опити имуществото и активите на банката да бъдат разпродадени на безценица. Несериозно е в тази ситуация бивш председател на бюджетната комисия в парламента сега да предлага закон за КТБ, с който едва ли не иска да оневини себе си за това, че в миналото не си е свършил работата", каза още той.