Яна Данаилова е дипломиран нутриционист, Председател на Сдружението на нутруционистите у нас. Това е нова наука, която включва диетологията, но не само. Вече има понятие нутрициология, което включва и физиология на храненето, психология на храненето, социология на храненето, икономика на храненето, химия на храните, хигиена на храненето и др.

Данаилова има квалифиция в БАН по психокибернетика и биоенергия. Магистър е по физиология на животните и човека, скоро завършва и магистратура по Мениджмънт на храните и храненето и здравен мениджмънт. Пише свободна докторантура към СУ и БАН – “Човешка хомеостаза през призмата на щитовидната жлеза”. Сертифициран учител по йога и йога за деца. Има холистично студио. От няколко години специализира в областта на здравословното хранене, работи активно за популяризиране на здравословния начин на живот и подобряване на хранителните култура и навици на обществото. Докторант е също и по международен бизнес, с дисертация „Икономическият потенциал на био продуктите“. Активно участва в дискусии за здравословно хранене и личностно развитие, организира т. нар. йога ретрийти, които стават все по-модерни като изход от матрицата на съвременния живот. Има седмична рубрика в БНР.

Яна не консумира месо под никаква форма, но не желае да натрапва своя режим на хранене, защото вярва, че храненето е въпрос на личен избор и всеки сам избира как да се храни. Има доста посоки, в които съвременният човек може да се усъвършенства, за да е по-здрав. Яна обясни също защо е важно да готвим, докато сме щастливи.

– Какво е психокибернетика, каквато специализация имате?

– Това беше специална квалификация към БАН, свързана с връзката между съзнание и енергия. За това как да работим с енергията си, за да преодоляваме психологични и емоционални травми. Беше специално организиран курс, водеше го академик Ламбаджиев.

– А за каква енергия става дума като произход – телесна или друг източник на енергия?

– Телесна, но ние я черпим от вселената. Изучават се умения как можем да мобилизираме енергията си, чрез медитативни и други техники.

– Тоест една академична дисциплина също допуска намесата на медитативни техники? И науката вече говори за енергия по такъв начин?

– Не всички – на втория въпрос. На първия, разбира се, не можем да отричаме категорично доказани истини. Хората се лекуват с енергия, откакто свят светува. Всяко общуване е обмен на енергия.

– Има ли още много неизлседвани полета спрямо това как влияе храната върху нас, и в кои посоки са те?

– О да! Само последните години са направени толкова открития за различни съставки и елементи на храните и тяхното влияние върху човешкото здраве. Макар откакто свят светува древните лечители да са използвали храни и билки за лечение на хората, вярвам че в необятния свят на природата, науката все още не е изучила напълно лечебния потенциал на храните и тепърва ни очакват множество открития в тази област и в това най-вече как на практика да изпълним завета на Хипократ: „И нека храната бъде ваше лекарство, и лекарството – ваша храна“.

– Казвали сте, че човек трябва да готви, докато е в добро настроение, защото това е важно за храната. Каква е точно взаимовръзката между духовното състояние на човека и приготвянето на храна?

– Нека не забравяме, че ние сме единство на материя и енергия. С каквото и дело да е зает човек, той влага частичка от своята енергия. Когато приготвяме храната за себе си и за своите близки е добре да сме в добро благоразположение на духа, да вложим любов и позитивна енергия, защото храната и тя сама по себе си е енергия, плод на нашия труд, старание, време, усилие и любов! Важно е да готвим с любов, да се храним с любов, да бъдем самите ние любов! Да сме изпълнени с любов и благодарност. Така само можем да се радваме и наслаждаваме пълноценно живота тук и сега.

– Мит ли е, че само богатите могат да се хранят здравословно?

– За мен да. Ако искаме да се храним с екзотични храни, да, здравословното хранене наистина може да бъде скъпо. Но българската национална кухня ни е завещала толкова здравословни и достъпни рецепти – леща, боб, нахут, просо, зеле, супер храните коприва, тученица, лапад, киселец, зимните кореноплодни червено цвекло, моркови, ряпа. Нашите земи раждат прекрасни плодове, мощни антиоксиданти. Няма как да не спомена и традициите ни във ферментирането на храни – кисело зеле и туршии, които са изключително полезни за здравето. Здравето е в разнообразието. Ако структурираме менюто си, така че да изобилства от сезонни и пресни храни, ще се убедим, че здравословното хранене не е толкова по-скъпо. А и дори някои храни да са по-скъпи, нима не си струва да инвестираме в здравето си? За мен здравословното хранене е инвестиция в здраве, която с годините ни се отплаща многократно.

– Кои са сред най-полезните, и кои – сред най-вредните навици в храненето на българина? И кои са съответно най-вредните и най-полезните храни, които българите консумират?

– У нас, както навсякъде по света, сме свидетели на нова, модерна, високо индустриализирана култура на хранене. Хората консумират повече полуфабрикати, високо преработени храни, храни, попадащи в категорията „бързи“ или „junk” храни (бел. ред. – от англ. – боклук), храни с високо съдържание на рафинирана захар, брашно, хидрогенизирани мазнини и др. Тези храни са масови, достъпни и може би вкусни. Погледнете как се хранят децата ни! Пици, хамбургери, масово пакетирани сладки и солени храни, подсладени напитки… бедни на хранителна стойност, но богати на калории храни. Колкото по-високо преработена е една храна, толкова повече тя губи своята полезност и обратното. Колкото по-близка до природата е, свежа прясна и сезонна, толкова по-полезна е тя.

– Вярвате ли в научната хипотеза, че всеки човек има „предопределено“ тегло и трудно може да отиде отвъд него, т. е. да свали повече килограми, отколкото тялото е програмирано да тежи?

– Да, човешкото тяло има тъй нареченото „предопределено тегло“ или „set weight point”. Ето защо повечето от нас поддържат относително стабилно ниво, при условие че няма резки промени в хранителния план и начина на живот. Често обаче, в резултат на системна прекомерна консумация на храна и поддържане на траен калориен излишък в енергийния баланс, или различни хормонални смущения, могат да доведат до покачване на предопределеното тегло. Новото тегло също се отличава с относителна устойчивост и трудно се повлиява от диети. Ето защо, ако искаме трайно да редуцираме теглото си, следва да подходим комплексно и да опитаме да възстановим хомеостазата /относителното равновесие/ на тялото. За мен загубата на тегло е един вид „лечение“, защото високото наднормено тегло не е просто естетичен проблем, а рисков фактор за редица заболявания като сърдечносъдови проблеми, инсулинова резистентност, метаболитен синдром и др.

– Вие самата хапвате ли например сладко, месо, пица, и ако да, кога?

– Аз се храня изцяло с растителна храна. Сладостта си набавям от плодовете – пресни и сушени. У дома приготвям неустоимо вкусни десерти, подсладени единствено с естествената плодова захар на сушените плодове.

– Вярвате ли, че човек може да засили шанса си да се предпази от корона вируса чрез храненето, и ако да, какви принципи трябва да следва основно?

– За корона вирус не мога да говоря конкретно, защото все още не познаваме добре действието на този вирус, но вярвам в човешкия имунитет, в способността на човешкото тяло да се защитава активно и ефективно от външни патогени, вируси, микроби, микроорганизми и инфекции. Вярвам, че ако живеем и се храним природосъобразно, ако поддържаме хомеостазата на тялото си, то ние ще се радваме на силна и ефективна имунна система. Важно да поддържаме не само физическото си, но и психическо здраве, защото е доказано, че дистресът (състоянието на постоянен стрес) отслабва съпротивителните сили на тялото ни. Ето защо е добре да се храним здравословно, да приемаме достатъчно вода, за да хидратираме тялото си, да се движим активно, да си осигуряваме ефективна почивка под формата на адекватно количество сън, съобразено с възрастта ни, както и да отделяме време за разтоварващи занимания, които да ни помагат да се справяме с ежедневния стрес.

– Има различни схващания върху това кои типове храна се нареждат сред така наречените противовъзпалителни храни, сред които особено хвалена е например италианската кухня?

– Тъй наречената средиземноморска диета наистина се възприема като един от най-здравословните хранителни планове. Аз лично, също така вярвам в индивидуалния подход в храненето. Хората се раждаме различни и както се различават гените ни, така се различават и потребностите ни от хранителни вещества, които освен това е нужно да съобразим с нашата възраст, физиологичен статус, здравословно състояние, двигателна активност, емоционално и физическо здраве. За мен няма универсален подход в храненето. Аз работя строго индивидуално и вярвам, че персонифицирането на подхода в науки като медицина, физиология, нутригенетика, нутригеномика, нутрициология е бъдещето на ефектното лечение и превенция за човешкото здраве.

– Купувате ли си био храни от магазините, както е модерно, и какви?

– Да, в нашето домакинство консумираме предимно био храни, не защото е модерно, а защото аз държа на хранителната стойност и на чистотата от пестициди на храната за моето семейство. Отново казвам, за мен по-високата цена на био продукцията е инвестиция в здраве.

– Какво би препоръчал един нутриционист като вас, последовател на суровоядството, като здравословни сготвени ястия за вкъщи?

– Макар аз да се храня със сурова растителна храна, в практиката си се съобразявам с общите принципи на здравословно хранене. За мен храненето е въпрос на личен осъзнат избор и никога не налагам своите лични предпочитания за избор на храна. Относно основните принципи на здравословно хранене обаче, не спирам да апелирам към хората да избират храни с малка или никаква обработка, естествени, пресни, сезонни храни, приготвени с щадяща термична обработка. В менюто на всеки един от нас следва да присъства голямо количество от пресни плодове и зеленчуци, фибри, да има ежедневен прием на пълноценен белтък, комплексни въглехидрати и есенциални мастни киселини. Добре е да ограничаваме и по възможност да изключим от менюто си рафинирани и високо обработени храни, храни с подобрители, овкусители, оцветители, съдържащи консерванти и транс мазнини и др.

– Как йогата навлезе във живота ви и как ви промени?

– Винаги съм спортувала активно още от дете. Но непрестанният ми интерес към здравето ме вдъхнови да разширя фокуса си към физическото здраве и потърсих начин да работя едновременно върху своето не само физическо, но също така и емоционално, психическо и ментално здраве. И естествено открих йога. Йога ми помогна да опозная необятните способности на човешкото тяло, воля и съзнание, промени не само възприятието ми към мен самата и света около мен, но и отношението, очакванията ми, изпълни душата, мислите и делата ми със смиреност, осъзнатост, хармония, мир, баланс, благодарност и любов.

Невена Борисова