Фейковете за Апостола тепърва ще ни заливат
Поколения израснаха и остаряха с мистификациите и конспирациите около гроба на Левски. То не беше в „Света Петка“, не беше под болница „Сердика“, не беше в еврейските гробища. Най-големите ни писатели Николай Хайтов и Стефан Цанев томове изписаха, Ванга и Слава Севрюкова в отвъдното търсиха отговора – няма го и няма. Нищо, де – поне знаехме кога е обесен Апостола. Уж беше на 19 февруари, ама се оказа на 18-и – с извинение, да ви таковам османските архиви, ама това наистина е била една много посрана империя.
Хич няма да се изненадам,ако след някоя година се окаже, че и рождената дата на Васил Иванов Кунчев е съмнителна. Ще се появи и нечий спомен, в който баба Гина твърди, че има само трима сина, а за този с почти сините очи и русата коса не е чувала. А и за Карлово гаранция няма. Нищо, де, поне знаем, че Стойчо Керев е оттам и ако не друго, градът ще остане символ на „Новото познание“, рептилите и извънземните бази.
Стигнали сме дотам, че личността на Левски е лишена от всичко, което не е свързано с борбата, националните идеали, революцията, свободата. Зад тях отдавна не стои човек. Имаме 7 нискокачествени снимки, едно тефтерче и едно символично описание от Вазов. А Васил със сигурност е имал своите навици и емоции, белези и мечтания, мисли и съмнения, които сякаш старателно е опитваме да заметем някъде под героичните портрети.
Може би е обичал хладното вино и острия тютюн, може да е бил талантлив танцьор или артист, може да е мразел варен боб, котки, или да е имал алергия от козе сирене. За съжаление никой от съвременниците му не си мърда пръста да ни помогне да разберем душата на националния си герой, а факелът на забвението продължава да се носи гордо от следващите поколения. Защото така, като изчистен и оголен символ на чистата и святата република, Левски е удобен за всякакви цели. Всеки може да си прекроява и огъва думите му както пожелае.
Един громи с тях безродниците и слугите на Посолството, друг го ползва като пример за евроатлантизъм, трети го обявява за изпреварил времето си ленинист и болшевик. Едната страна е убедена, че ако днес беше жив, щеше да е доброволец в защита на Авдеевка, според другите – би бил член на „Вагнер“. Един цървул дори си позволи днес да го включи в тъпата си, фатмашка реч за оскотели сглобки и подмолни ротации.
Защо е така ли? Защото последователно и съвършено умишлено Апостола се очиства от всички цели на обикновения човек и от всички нормални чувства и качества, за да се превърне в инструмент на политическата пропаганда. Тази тенденция не е от вчера, но ликвидорането на личността на Левски вече е напълно завършен историко-обществен процес.
Той обаче има накъде да се разраства. Слабите умения на масата от българите да проверяват фактите в комбинация с псевдопознанията, преподавани в мизерните ни училища и склонността да се вярва на Атанас Мангъров и Киро Брейка, водят буквално до създаване на паралелна вселена в социалните мрежи. Съвсем скоро ще бъдем буквално залети от фалшиви цитати, фотошопнати снимки и истории за Левски, с които ще растат новите поколения. И няма да имаме на разположение нито един факт, с който да ги оборим. Дори с деня на обесването му.
