Твърде насипен, разнопосочен и непредсказуем е парламентът в момента. Нещата може да свършат по-зле и от при кабинета „Орешарски“.
Така изглежда моментната оценка на дългогодишния член на ръководството на БСП Димитър Дъбов, който непримиримо критикува Корнелия Нинова от няколко години. Като човек, който през 2016 година е изиграл ключова роля за инсталирането u като председател на БСП, Дъбов говори за пораженията от изборите на левицата. И не е оптимист, че при предсрочни избори партията няма да повтори третото място като резултати.
Нещо повече - БСП върви към бутикова политическа формация, чиято роля може да се сведе до формални политически декларации в началото на сесиите на Народното събрание. Иде ми да ги питам другарите сега: „Къде сте, бе, аслани?“, казва Дъбов преди началото на разговора ни.
- Господин Дъбов, защо ролята на БСП се маргинализира и това временно състояние ли е, или тенденция, която ще гледаме и занапред?
- Току що отминалите парламентарни избори отмериха точно моментното състояние на БСП. Симптомите се проявиха още на местните избори, където претърпяхме сериозно поражение, а сега просто лъснаха без още да са приключили. БСП се превръща в средно голяма партия, от която нищо не зависи, а може да играе само поддържаща роля в различни конфигурации, ако въобще бъде поканена. Тя все повече прилича на жена на средна възраст, която няколко пъти е изоставяна и отчаяно търси брак по сметка без особено да подбира партньора си. Какви са причините за тази, както вие я наричате - маргинализация? Ръководството смята, че те са в здравната ситуация, лошото време, закъснялото отношение към президента, масовото предателство, двубой между системни и несистемни партии, неучастие в протестите и т. н. За мен причините са две. Първо: задълбочаванията на вътрешнопартийните конфронтации. И втората, но може би основна причина - изключително тревожното организационно и идейно състояние на партията и неуменията на ръководството да вкара партията в кондиция.
- Факт е, че в кампанията на БСП не се чуха много послания към левите хора, но пък се обявихте за единствената алтернатива на ГЕРБ. Но защо не ви разбраха и вашите избиратели?
- Председателят на БСП и вярното u ръководство от години влизат в една сграда, на която пише „Съединението прави силата“, но вероятно те си гледат в краката и внимават да не се спънат по стъпалата, а не поглеждат нагоре. Издигайки като основен лозунг на кампанията „срутището ГЕРБ“, всъщност се срутихме ние. Безпристрастното анализиране показва няколко неща. Нямаше сблъсък между системните и несистемните партии. В парламента влезе една несистемна партия - "Има Такъв Народ". В парламента, макар и със скромен резултат, влязоха партиите на протеста, сред които има редици познати политици, които обаче е време да разберат, че говоренето вътре в залата е различно от това на площада пред залата.
- Какъв е вашият детайлен прочит на резултатите от изборите?
- Досегашните парламентарни партии се представиха различно - ГЕРБ падна с около 27 процента, БСП загуби 50 процента, а ДПС качи 9,5 процента. Има отстъпление на първия, но той пак е първи вече 11 години. Изглежда невероятно, но е факт - при толкова гейтове, скандали, снимки от спални, пари, жени и отново първи. А ние? След 7 години в опозиция ние от БСП отиваме в още по-голяма забрава. Иска ми се да припомня още един факт - политическата поява на ГЕРБ стана преди 15 - 16 години в София. Но доста по-късно завладя почти цялата страна, дори и селата. Сега за първи път ГЕРБ загуби в София. Колко ли още години ще минат докато загубят страната и ще стане ли въобще? И кой ще ги смени? След 11 години управление ГЕРБ отново първи, след 7 години в опозиция БСП вече трета политическа сила.
- Има ли конкретни причини за стопяването на присъствието на БСП в парламента - извън COVID, протестите или по-скоро неучастието ви там, новите формации и др. - чухме вече доста странични причини?
- Така наречената реформа в БСП се превърна в разгром на основните партийни кадри, в търсене на врага с партиен билет. Няма никакви индикации някой от опозицията да е играл за ГЕРБ. Някои, които я напуснаха, основаха друга лява партия, други отидоха в русофили, ВМРО, но не и в ГЕРБ, каквато е основната мантра на ръководството. Всъщност всеки, който мисли и говори различно от ръководството, се обявява за поддръжник на ГЕРБ. Неправилно е схващането, че неучастието в протестите е една от причината за загубата - не мога да си представя БСП да блокира „Орлов мост“, Ректората, да замеря с яйца и домати държани институции, да издига бесилки и носи ковчези. Как ли се чувстват в Народното събрание тези, които всяка вечер го замеряха с яйца и домати? COVID-обстановката влияеше на всички, не само на БСП, времето също беше еднакво за всички. Истинската причина за тези трагични за БСП резултати - най - лоши от 1944 година до сега, е, че БСП се яви на тези избори идейно и политически неподготвена и организационно разрушена - след подмяната на Националния съвет с друг удобен започна тотална подмяна на местните ръководства. Предизборната кампания вървеше и се сменяха областните ръководители, определяха се водачи удобни на председателя, пренареждаха се листи или се пишеха изцяло нови. Корнелия Нинова и кликата около нея водеха война на всички фронтове - вътре в партията, с всички други вън от БСП, с политиката си станаха недолюбвани и в САЩ, и в Русия, нежелани в Брюксел и хвърлиха в потрес ПЕС. Демонстрираха, правят го и сега, пълно незачитане на устава на БСП. Сещам се за следното - в Парламентарната група от 43 депутати има само 7 жени което представлява 16 процента, а в устава пише не по - малко от 40 процента. Същото важи и за младежите членове на БСП, в групата има само един депутат член на БСП, който е на младежка възраст. За сметка на това има двама депутати с повече от 12 години престой в парламента и още няколко, които ги навършват тази и следващата година.
- Колко време БСП може да продължи в това състояние - да го наречем „в безтегловност“ или да кажем на колективната или външна отговорност?
- Корнелия Нинова и ръководството все повече се оприличават като ликвидационен съвет на БСП. Има две категории хора, които u влияят: едните са подстрекателите, тези които казват какво да прави - Румен Овчаров, Красимир Премянов, Росен Карадимов и клакьори, основно членовете на Изпълнителното бюро, на част от НС и някои местни лидери, които неумело я копират и обожествяват. Всичко това я накара да си самоповярва, да си изгради чувство за самодостатъчност и безпогрешност. За да бъде картината в БСП пълна, е добре да се открие ролята на тези, които играят двойна игра и u помагат да оцелее. Такава роля играе Кирил Добрев. На проведеното присъствено заседание на Националния съвет не се случи нищо особено - слаб анализ, неглижиране на резултатите, неразглеждане на оставките на Изпълнителното бюро, нещо като подкрепа на президента, но с условие и след преговори. Ситуацията днес иска друго отношение, особено в новия парламент. Там сега всички се насочват за групиране около втория - симпатягите от „Има Такъв Народ“. Но никой не ги пита те какво искат. Дали искат да управляват или само да реализират целите от референдума си, защото, вкарвайки ги съзнателно във власт, те бързо ще заприличат на останалите.
- Скептичен сте към партията на Слави Трифонов, защо?
- Шоуто, което Слави Трифонов и сценаристите му успешно правят от 30 години, е добро и професионално и те знаят как да го правят, а политическото шоу, в което са сега, ще трябва да го правят с наемници, в друга среда, различна от тяхната. От „Има такъв народ“ със сигурност разбират, че при недобър резултат в политическото шоу, това ще даде отражение на състоянието на другия им бизнес в телевизията и забавата.
- Да разбирам, че по-скоро очаквате кратък живот на 45-то Народно събрание, така ли?
- Наличието на шест групи в парламента, които се делят на принципа „нови“ и „стари“, с ясно декларирани позиции кой кого подкрепя и кой кого няма да подкрепя, води до извода, че този парламент трудно ще има дълъг живот, освен ако не започнат компромиси и сделки. За сега такива признаци няма. Третият, четвъртият, петият и шестият трудно могат да сглобят нещо около себе си (БСП, ДПС, ДБ, ИМВ, б. р.), затова се насочват към втория - в случая ИТН. Ние обаче помним кабинета „Орешарски“, където беше изолиран първият, създаде се правителство, но всичко беше много нетрайно. Сега от третия до шестия, с изключение на ДПС, са все в коалиционни формати, като в тях влизат общо 13 или 14 партии със свои интереси и цели. Това прави нещата и поведението им непредсказуеми. Очертаваща се перспектива за нови парламентарни избори поставя БСП на допълнителни изпитания. Очевидно ще продължат разместванията на пластовете и ще има различни резултати от сегашните. Едва ли патриотите ще останат така и вероятно ще обединят своите усилия, има и други, които също ще вдигнат своя резултат, а трети ще отпаднат или намалят резултата си. В БСП са наложителни бързи и категорични промени, и връщане на партията в обичайното u състояние. Тези, които сега са начело на БСП, не са в състояние да го направят. Избори с мишкуване не се печелят.
Нашият гост
Димитър Дъбов е роден е на 14 април 1948 г. в Шумен. Има висше икономическо образование. Владее добре руски език. Става член на Висшия съвет от конгреса на БСП през декември 1996 г., Влиза в Изпълнителното бюро на БСП през 1998 г. За първи път става главен секретар на партията през 2002 г. в екипа на Сергей Станишев. Дълги години е бил зам.-председател на БСП. Депутат в няколко състава на народното събрание. Делегат на 50-ия конгрес на БСП. Семеен.
Биляна Веселинова
