Акад. Дмитрий Лихачов:

„Вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации...”

Излoжбa прeд вхoдa нa Руския културнo-инфoрмaциoнен цeнтър в столицата, прocлeдявaщa иcтoриятa нa пиcмeнocттa ни, прoпуcкa изцялo бългaрcкaтa рoля в прocвeщeниeтo прeз вeкoвeтe в нaвeчeриeтo нa прaзникa 24 мaй. Така официална Руcия зaличaвa Бългaрия oт иcтoриятa зa пиcмeнocттa, cъздaдeнa oт cвeтитe брaтя Кирил и Мeтoдий – тoвa cтaвa яcнo oт излoжбaтa прeд вхoдa нa Руcкия културнo-инфoрмaциoнeн цeнтър в Coфия, пocвeтeнa нa 24 мaй. Нa дeceтинa пaнa ca пoдрeдeни ръкoпиcи, прocлeдявaщи иcтoриятa нa пиcмeнocттa ни, нo никъдe в тях дa ce cпoмeнaвa решаващият принoc нашата страна за това! Един наистина скандален факт!

Руснаците, вместо да ни благодарят, и досега затаяват и дори напълно отричат ролята и значението на българите в тяхното покръстване и създаването на литературата им. Президентът Путин дори ни предизвика като публично заяви, че азбуката идвала от Братята Кирил и Методий от...Македония. Те се опитаха дори да присвоят кирилицата като своя азбука. Да я обявят в света като... руска. Да порусят и „княжната от Плиска”, както и внучката на нашия княз Борис Първи, Покръстителя и племенница на цар Симеон Елена / Олга/, съпруга на варяжкия княз Игор, положил основите на Киевската Рус. След ранната му смърт „Българинята”, както са я наричали, цели четиридисет години е управлявала младото княжество с желязна ръка, с камшик е вкарвала в реката мужиците, за да бъдат покръстени. Българката Олга е имала големи заслуги в началното покръстване на русите, заради което е канонизирана за първа тяхна светица. В студения север тя е основала градовете крепости на православието Псков (Плисков), Переяславл (Преслав) и Рилск, на името на нашия светец и всенароден покровител Йоан Рилски.

Но именитият руски академик Дмитрий Лихачов (1906- 1999), чиито сериозни изследвания засягат и старобългарската литература и изкуство, в частност делото на Кирил и Методий, Търновската книжовна школа и нейното влияние върху руската литература, което той определя като „Второ южнославянско влияние“, много добре е знаеше как точно стоят нещата. И затова той написа следното:
„Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност към България - за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век – общочовешките идеи…
Църковнославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности.
България даде на източните славяни висшия слой на езика, полюса на духовността, който извънредно обогатява езика, който дава на езиците на източните славяни нравствена сила - способността да се възвисява мисълта, понятията, представите, емоциите.”

Българската азбука, създадена в Преслав, от ученици на Кирил и Методий в двора на цар Борис- Михаил I Покръстител, днес се използва като официална писменост в 13 държави в Европа и Азия – от Сърбия до Казахстан и Монголия.
Акад. Лихачов призна, онова което не искат да признаят повечето руски и не само руски историци:

„Вие (българите) сте най-древната от съществуващите днес културни нации, и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т. н., но България остана като голяма отломка. И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първа от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето…”

Покръстването и християнизирането на Русия става едва през 988 година, цели 120 години след покръстването на България при Борис- Михаил / 863 г./, когато братята Кирил и Методий отдавна не са между живите. По това време се пренася и азбуката и в Киевска Рус / първата руска държава/ възниква и руската редакция на нашия, старобългарския език и на нашата, старобългарската литература, която е основата на всички източно славянски литератури, приели нашата писменост, включително и на тази от румънските княжества Молдова и Валахия.

Разбира се, големите руски учени, специалисти по средновековна история и литература, знаят добре това. Защо историческите източници са съхранени. Част от тях са в Киев и Москва. Ето какво е писал проф. Сергей Никитин в една от своите статии:

„Руският народ никога няма да забрави, че писмеността си и славянската литература той е получил от България в онова време, когато руска литература и писменост още не са съществували”.

Дворът на кирилицата от комплекса „Стара Плиска”

е един наистина уникален не само за България, но и за света културно- исторически комплекс.

Интересно е, че този дом на кирилските букви и тяхната история беше създаден не от Министерството на културата или друга държавна институция, а от един арменец – Карен Алексaнян – установил се в България и научил много за историята ни. През 2005 година, лични средства той закупи около 8000 кв.м земя, нае строители, архитекти, български и чуждестранни художници и те осъществиха благородната му идея. С много усилия и вдъхновение празната поляна в покрайнините на Плиска се превърна в едно необикновено място, приканващо съвременните хора от всички народности, използвали и използващи кирилската писменост, да се преклонят пред нейните основатели и пред творците, които са я увековечили.

Да, и какво да кажем за политиците? Те винаги най- брутално са насилвали двете музи – Темида и Клио...

„В Руcия знаем, чe кирилицaтa идвa oт Визaнтия“, пък каза преди време в България световноизвестният шaхмaтиcт и дeпутaт Aнaтoлий Кaрпoв, припомнят още от "Монитор". “Двама велики подвижници на вярата и науката извършиха, изглежда, непосилен труд: те създадоха руската азбука”, заяви митрополит Ювеналий при откриването на тържествата в град Коломна, Русия, посветени на 24 май, празнуван като Ден на славянската писменост и култура.

И ще завърша с акад. Дмитрий Лихачов: „Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата”.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ