Ще разкажа една история на Сашо Диков, която има връзка с днешната паника от коронавируса. Той не ме е упълномощил, но предполагам, няма да се разсърди.

През 80-те години се появява ХИВ, вируса на СПИН. Маймунски вирус, пренесен на човек. Пак има конспиративни теории, че е създаден някъде си. Отначало не могат да разберат какво е това и то ли предизвиква пневмонии, от които се умира, как точно се предава и т. н. И досега лекарите не са единодушни за този вирус, има сдружение от 500 експерти от цял свят, които отричат официалната концепция за ХИВ.

Докато някъде 1985-1986 по света настъпва паника, след като се разбира, че се предава най-много по полов път. Абе уж само кръвен, полов, лигавици, ама в един момент хората започнаха да се страхуват и да се ръкуват. Започнаха публикации и в тогавашните соц вестници, съобщаваха за вирусоносители, създадоха лаборатории, дадоха възможност за тестове със запазване на анонимност (тогава безплатни). Имаше кампания за използване на презервативи (каквито дотогава много не ги използваха у нас).

Опашка пред „Метро“ по време на изолация заради епимедията. Снимка: Иван Бакалов

Дори и без такава заплаха за здравето, голям процент от хората са хипохондрици, а при такива новини от медиите всеки ден, се увеличават и паникьосват.

Та в тогавашното смутно време, в края на соца, Сашо Диков, бивш ски състезател, е коментатор в Българска телевизия в спортна редакция, специалист по зимни спортове.

Зима е, текат състезанията по слалом, гигантски слалом, специален слалом, в някой австрийски, немски курорт. Сашо Диков е командирован в Австрия и се мести в продължение на месец от един алпийски курорт в друг, да следи и коментира състезанията.

И точно в този момент се разгаря истерията със СПИН. Вестниците всеки ден пишат заглавия на първа страница. В „Билд“ през ден заглавие как проститутка заразила 20 души, как вирусоносител с ХИВ хапе, как се заразили 100 души не знам си къде и т. н. Лекари с тревожни коментари и заплахи, няма ваксина, умират хора и т. н.

Диков живее като в кошмар заобиколен с тези заглавия и новини всеки ден. И след месец в тази обстановка, се качва в самолета на БГА „Балкан“ във Виена да се прибира в София. Сяда на мястото си и стюардесата му носи вестник „Работническо дело“, както се полага по онова време. Диков разгръща за пръв път български вестник след месец депресия и от първа страница го посрещат заглавия „С дръзновение и жизнерадост към нови успехи“, „Все по-ефективно усвояване на качеството в производството“ и т. н. Диков въздъхва, стиснал вестника, оглежда се, усмихва се и си казва „Здравей живот!“.
…
ПП. Ако някой мисли, че с тази история имам някаква особена цел, лъже се. Просто случка.
А какво мисля по въпроса ли? От СПИН до момента са умрели 32 млн. души, всяка година умират докъм 2 млн. души. Ваксина няма, от 2009 насам експериментират с една с частичен успех. Но светът не е свършил. Ще свикнем и с новия вирус.
Да, и не искам да кажа, че днес медиите трябва да са със заглавия като едновремешното „Работническо дело“. Но те приличат на него и дори са го надминали с пропагандата си в подкрепа на един личен режим.