Грозно, но истина: здравето на българите едва ли е онова, което е мотивирало решението за удължаване на извънредното положение заради коронавируса. Тази хипотеза е на проф. Евгений Дайнов.

Ето неговите седем извода:

Коментар от Евгений Дайнов:

Ако си стигнал до извод А, вече си длъжен да видиш и онова Б, което е след него. После В и така нататък. И докато стигнеш до Я, може да се окажеш в някоя прокълната земя. Да, анализаторството е понякога доста неприятно за анализатора занимание. Защото може да го заведе там, където той не иска да бъде. Но анализът е въпрос на разум, а не на щение. И затова нямаш право да се отказаш по средата.

Да вземем извънредното положение заради коронавируса и всякаквите свързани с него заповеди и контра-заповеди. От каква гледна точка да анализираме тази ситуация? Би трябвало да можем да го сторим в рамките на науките за управлението и за политиката, положени в рамките на конституционната демокрация - тоест, системата, при която добилият власт не може да я упражнява както си иска, защото покрай нея има конституционни заграждения, които не я пускат на воля.

Да започнем с извод А

Знаем, както от анализи, така и от интелигентни наблюдения, че властта в България явно не желае да функционира в рамките на подобни ограничения. Затова възможностите за конституционно-политически анализ са пренебрежимо малки. Трябва да се върнем в епохата преди конституционната демокрация и да анализираме не системата и функционирането на властта, а мотивацията на властимащите.

Това е извод А, който си го знаем от години. Но кое е онова Б, което следва? Наблюдавайки вече десетилетие мотивацията на властимащите, бихме могли да стигнем до извода, че те не управляват в името на общото благо. Множеството закони и всекидневни практики, пряко противоречащи на това благо, са доказателство за това положение. За чие тогава благо управляват? За благо, което не е общо, а е частично - на различни групи, котерии и индивиди. Това е видно от стотиците т.нар. лобистки закони, които се гласуват в полза на една или друга група „бизнесмени” или дори в полза на конкретни бизнесменски персони. Спомнете си „поправката Артекс”, „поправката Домусчиев”, „законът Цеко” и пр.

Оттук извод В: управлява ни олигархия (по Аристотел - група могъщи мъже, управляващи в свой интерес; жени в тази работа обикновено няма). Извод Г е очевиден: щом ни управлява олигархия, значи всяко нейно действие, афиширано като подкрепа за някакъв публичен интерес, е всъщност действие в подкрепа на някой частичен интерес.

Ако извод Г е правилен, то веднага изниква извод Д: всичко, свързано с извънредното положение, макар да е афиширано като подкрепа на публичния интерес, всъщност има за цел да обслужи някой частичен интерес. Как би изглеждал този интерес?

Кадър от извънредното заседание на МС непосредствено преди обявяването на извънредно положение заради пандемията от коронавирус

Олигархичното управление означава постоянно присвояване на ресурси, които инак (тоест, в една конституционна демокрация) не принадлежат на присвоителите: публични ресурси (средства на данъкоплатците), споделени ресурси (природата), чужди частни ресурси (фирми на други хора).

За да не се вижда кой какво присвоява, трябва да се въведе режим на не-виждане на действията на властта. Именно това е една от страните на въведеното извънредно положение. Първо, решенията се взимат извънредно и на тъмно и не подлежат нито на всекидневен парламентарен, нито на всекидневен съдебен контрол. Второ, забранени са публични събирания и така протестите стават невъзможни. Трето, медиите са затапени със заплахи за преследване за съобщаването на „неверни” информации. Защото, разбира се, властта е запазила за себе си правото да тълкува кое е вярно и кое не е. Четвърто, за всеки случай се нанася удар върху Прокопиев, чиито независими медии са известни с това, че виждат какво и как присвоява властта. Целта е да млъкнат не само неговите издания - наблюдавайки тяхната съдба, всички останали също трябва да млъкнат. И да не гледат.

При гласуването в парламента за обявяване на извънредно положение

Да се върнем на извод Д. Дори информационната завеса, спусната покрай извънредното положение, не може да скрие видимите признаци какво ще се присвоява или вече се присвоява. Първо, излишъкът е похарчен, без да е отчетен. Това са пари на данъкоплатците. Както и обявените 10 милиарда нов заем, които в крайна сметка също са публични средства, тъй като публиката ще ги изплаща. Независимо кой и как ще ги похарчи. И няма разбивка за това кой и защо ще получи тези 10 милиарда.

По темата за споделените ресурси: отново се гори боклук в някои ноторно известни ТЕЦ. Подновен е напънът Странджа и южното Черноморие да бъдат залети с бетон. Неминуемо ще се разчуе и за други подобни инициативи. 

А що се отнася до чуждата собственост, онова, което вече се вижда, е подновеното усилие да бъде конфискуван бизнесът на Емилиян Гебрев, за да бъде даден другиму. Това няма как да не е само върхът на айсберга. При толкова много бизнеси, съзнателно отслабвани от политиката на управляващите, няма как в момента покрай десетки и стотици фирми да не се навъртат акули от национална и местна величи

Последният извод

Питате за извод Е? Не е ли очевиден? Извод Е гласи: тъй като за присвояването на всичко това се иска технологично време, две седмици преди края на извънредното положение обявиха, ще то ще бъде продължено за още 42 дни. Оттук и последният извод: здравето на населението не е онова, което мотивира това решение.

Харесва ли ми този извод? Не ми харесва, естествено. Бих искал да живея в страна, в която властта се грижи за общото благо - тоест, и за моето. Но не живея в такава страна. Оставен съм да се оправям предимно със собствените си ресурси. И затова е от извънредно значение да знам кой какво точно иска да вземе от мен.

Грозно, но истина. А както е известно, истината е животоспасяваща.