Националният план за въвеждане на еврото в България е в напреднала фаза. По документа се работи усилено, за да може да бъде спазен срокът за окончателното му изготвяне – 30 юни 2021 г. Това обяви от парламентарната трибуна финансовият министър в оставка Кирил Ананиев в отговор на въпрос от депутат от ГЕРБ-СДС.
Той подчерта, че индикативната дата за членство във валутния съюз остава 1 януари 2024 г., а процесът вече е навлязъл в заключителната си фаза.
Координационният съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната вече е сформиран и работи, каза Ананиев. Той обърна внимание, че в момента Планът е навярно най-важният документ по пътя ни към клуба на богатите, защото в него ще бъде описано колко време левът и еврото ще се използват паралелно, ще бъде фиксиран краен срок за обмяната на левове в евро, както и други съществени детайли.
Ананиев припомни, че основните задачи на българското правителство по пътя към постигането на тази цел (приемането на еврото) са свързани с изпълнението на последващите ангажименти по Пътната карта след присъединяването на българския лев към ERM II, считано от 10 юли 2020 г. Това включва поемане на ангажименти за структурни реформи от кандидатстващата страна, одобряването им от Еврогрупата и даване на положително становище за изпълнението им.
Присъединяването към механизма на обменни курсове включва и постигане на по-голяма степен на синхронизиране на бизнес цикъла в България с еврозоната, както и постигане на по-висока степен на конвергенция, подчерта Ананиев.
Той припомни още, че споразумението за участие във валутно-курсовия механизъм се основава на ангажимента на България да се присъедини към Банковия съюз и ERM II едновременно и на база изпълнението на изискванията, заложени в подаденото писмо за намерение в края на юни 2018 г.
Заедно с влизането в ERM II България влезе и в Единния надзорен механизъм, който също е под ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ), която взе решение за установяване на тясно сътрудничество с Българска народна банка (БНБ). То е в сила от октомври миналата година, като ЕЦБ пое директен надзор над значимите банки.
Относно състоянието на държавния бюджет Ананиев обясни, че от началото на пандемията държавата е похарчила общо 5,1 млрд. лв. за Covid мерки. По време на изслушването му той подчерта, че от тази сума 1,8 млрд. лева от бюджета са отишли за подкрепа на домакинствата, 2,2 млрд. лева - за бизнеса, а 1,1 млрд. лева са за органите на държавно управление, натоварени с дейностите по овладяване на пандемията и преодоляване на негативните последици от нея. По думите му от началото на годината са изразходвани допълнителни 314 млн. лева за осигуряването на добавката по 50 лева към пенсиите на всички пенсионери от януари до март тази година.
Фискалният резерв на България към днешната дата е в размер на 8,5 млрд. лв., отчете още Ананиев. По думите му държавният бюджет за първото тримесечие на 2021 г. е отчел дефицит в размер на 619,400 млн. лв., или 0,5% от брутния вътрешен продукт.
Според финансовия министър временният дефицит след коронакризата е "очакван“ и в края на април отчетеният дефицит вероятно ще се свие до близко до балансираното бюджетно салдо. По думите му дефицитът може да се движи между -100 млн. и +100 млн. лв., но това ще стане ясно към 30 април.
„Първото тримесечие на годината беше най-тежко заради третата вълна на епидемията. Ако няма усложнения в епидемичната обстановка, имаме основания да прогнозираме, че ще изпълним ангажиментите в бюджета. При усложняване на обстановката ще трябва да предприемем мерки за актуализация на бюджета, извършване на допълнителни разходи и поемане на допълнителен дълг", каза Ананиев.
След изричен въпрос от страна на Корнелия Нинова от БСП дали ще бъде внесена актуализация в рамките на сега действащия кабинет, Ананиев подчерта, че на този етап и при това състояние на бюджета подобни действия не се налагат. Според него е редно следващото правителство да внесе актуализация, ако това се налага.
Изслушването в залата продължава.
Очаквайте подробности.
Ралица Пейчева, редактор Десислава Попова
