Неформален кръг с голямо влияние във властта по времето на Живков е неговата ловна дружинка. С нея той, освен че се забавлява, се съветва и споделя идеи с академиците Ангел Балевски и Пантелей Зарев, генерал Христо Русков (т. нар. Заешкия генерал, председател на Българския ловно-рибарски съюз, и близък с Първия от времето на партизанското движение), поетът Георги Джагаров, актьорът Стефан Гецов (когото по-късно Живков започва да кани по-рядко на лов).
В дружинката редовни участници, макар и по-рядко, са и Любомир Левчев, и скулпторът Величко Минеков (виж тук по-подробно за всички височайши ловци). На лов с Първия периодично попада и по някой друг писател, поканен специално. Емилиян Станев до смъртта си през 1979 г. е канен често.
Всички от постоянния състав на ловната дружинка са овластени и с постове в Държавен съвет, ЦК на БКП, народни представители, на различни номенклатурни длъжности в йерархията на държавата.
Ловните дейности на Пенчо Кубадински водят до създаването на десетки ловни стопанства и ловни резервати. Някои от тях са в горите на стари ловни лесничейства от царска България, строят там нови хижи. Когато Живков се увлича по лова през 60-те години, постепенно започват строежи на изцяло нови ловни стопанства, с оградени горски територии, край Дунав, край морето, в Стара планина, Родопите, Витоша и т. н. буквално във всички краища на България – „Кормисош”, „Воден”, „Мазалат”, „Правец”, „Витиня”, „Балчик”, „Ропотамо”, „Искър” и т. н.
Живков с дружинката и придружаващи от ловната резиденция се снимат с трофеи. Отляво надясно – с черния костюм Георги Джагаров, Стефан Гецов, Пантелей Зарев, Тодор Живков, Ангел Балевски, най-вдясно ген. Кашев, шеф на УБО. Снимка: личен архив
Но някои от ловните спопанства заради Живков се превръщат в ловни резиденции, изцяло затворени за висшия ешелон на властта. Строени са луксозни за времето си хижи, с повече удобства и президентски апартаменти. Там не се допускат какви да е ловци, територията и дивечът са запазени за височайш лов. Персоналът е от УБО или на разпореждане на службата за охрана.
В дългосрочен план тези ловни резервати имат положителен екологичен ефект – опазват горски територии, развъжда се многократно повече дивеч.
Най-едрите елени, муфлони, глигани се пазят за Тодор Живков и му организират специални гонки, за да може да удари точно тези екземпляри. Той така става световен рекордьор, тоест еленови рога и глиги на дива свиня, на убити от него животни, са оценени с рекорден брой точки.
„Така стана, че аз съм най-много трофеи убил, а това е обяснимо… Така че, заслужава си специална книга да се напише за развитието на ловното стопанство през времето на Живков и живковистите” – казва в интервю малко преди смъртта си Тодор Живков, вече леко неадекватен и без задръжки в самохвалството.
Често ходи в ловния резерват „Воден”, а всяка година по веднъж специално на лов за мечки в резервата „Кормисош” (Родопите). Стопанството там има три големи сгради, една от които е известна като резиденция „Карамуш”. Иначе точно в този ловен резерват Живков е отстрелял глиган за световен рекорд през 1986 г., оценен на 155 точки, с които подобрил рекорд на Херман Гьоринг от 1936 г. По спомените на шефа на ловното стопанство, глиганът бил само ударен от Живков, и намерен на другия ден ранен и доубит от служителите там. За шеф на ловната резиденция „Кормисош” е назначен съселянин на Живков от Правец – Христо Христов Референта. Той по-късно издава мемоарна книга („Тодор Живков, другарите и времето, както ги видях аз”, С. 2009 г., изд. Grand ADV), в която описва с подробности един и друг лов и срещите си с височайши ловци, кога Живков и свитата му какъв дивеч са ударили.
Всяка година Живков успява да удари там каквото поиска. Тоест, каквото му осигуряват като на тепсия в ловното спопанство. За него са правени специални чакала в дърветата, с електрическо отопление, да чака там на гюме без да мръзне.
В лова Живков се съревновава с румънския диктатор Николае Чаушеску. Двамата взаимно се канят на лов по време на посещения. За Живков Чаушеску организира лов на мечки в Карпатите, а Живков го води за елени и глигани. Мечките в България са по-малки и Живков не може да надмине рекордите на Чаушеску в тази „дисциплина”. Но пък е рекордьор при глигани и елени.
Ловните резиденции са само част от общия брой новопостроени резиденции в България в епохата на Живков. Те са толкова много, че ако всяка седмица Живков е прекарвал по един уикенд в някоя от тях, за година не би могъл да посети всичките. Той най-често обаче посещава двореца Евскиноград във Варна, „Царска Бистрица” на Боровец и няколко от ловните, по-късно и в новопостроената резиденция „Перла” край устието на Ропотамо. В някои е бил само по веднъж.
Най-често Живков кани на лов тесния кръг – акад. Балевски, акад. Зарев, ген. Русков, Георги Джагаров, по-рядко Стефан Гецов, Любомир Левчев, Величко Минеков. Но понякога променя състава на ловната дружинка, за да покани конкретно някого, с когото иска да говори и да следи настроенията сред интелигенцията. Така няколко пъти на лов попада и Йордан Радичков. Във височайшия лов важна фигура често е и Пенчо Кубадински, най-запаленият ловец, развъждал дивеч из България. Понякога Живков е на лов само с други членове на Политбюро – Петър Младенов, Александър Лилов. С Кубадински се създава интрига – пускат на Живков слуха, че преди него той е минал и отстрелял най-големите екземпляри…
Има случаи лично Кубадински да организира лов за Живков с по-многобройна ловна дружина от висшия ешелон на властта. В мемоарната си книга Иван Славков разказва за един такъв лов за глигани, на който той стрелял с карабината си по излезли група елени и случайно убил два един зад друг, а в този момент ловът на елени бил забранен. Довтасал Кубадински, накарал му се с гневен тон и употребил репликата „В България има двама бракониери, ти и тъста ти, ама за ще ви оправя…”
Георги Марков преди да избяга в чужбина също е бил в кръга от писатели, които Живков е канил в неформална обстановка. Специално Марков не е ловец и е ходил с Живков на туристически походи, но и на срещи в хижа или резиденция, на които нашироко са се обсъждали ловни теми. На тези трапезни дискусии Живков е преслушвал настроенията на един или друг, пускал е по някоя тема, за да накара слушателите си да се чувстват избрани, на които се доверява нещо извън официалната информация, и се радвал на хвалебстията и слагачеството на аудиторията.
Георги Марков се чуди как Живков е намирал време да се среща с толкова широк кръг хора, писатели и хора на изкуството.
Кръговете, с които се е оградил Живков във властта си, напомнят на голяма къща с много стаи, във всяка от която работят някакви хора, но нямат досег с хората от другите стаи, взаимно се ревнуват и подозират. От стая в стая влиза само Живков. Зад някои врати има само по един човек, който контактува само с него… Такива са секретарката му Ангелина Горинова, медицинската сестра Ани Младенова, кметът на Правец Васил Златев, ген. Мирчо Спасов…
…
От подготвената за печат книга „Тодор Живков: анатомия на властта, разкази на участници и потърпевши” + непубликувани снимки
Виж още: „110 години Тодор Живков: Власт и довереници„
Иван Бакалов
