Защо министър Боил Банов разделя културата на държавен и частен сектор, музиката – на класическа и друга, защо толерира едни изпълнители и културни организации, защо едни музиканти могат да работят и да излязат на сцените, а други не?

През 2020 г. частните продуцентски компании, и нашата включително, отложихме всички наши концерти, спазвахме правилата, претърпяхме големи загуби – морални, емоционални и финансови. Ние и нашата публика.

Преди две седмици отправихме запитване до министър Банов за разрешение да проведем концертите на испанския цигулар Ара Маликян, планирани за 12 март в зала 1 на НДК, 13 март в Варна и 15 март – Пловдив. Те бяха отлагани два пъти, а зала 1 на НДК разпродадена 100% още миналата година. Зрителите с билети (7000 души) непрекъснато ни звънят и настояват тези концерти да се състоят. Предвидили сме организация как да ги проведем при пълно спазване на епидемиологичните мерки и допустимата за останалите изкуства заетост на залите.

НО отговор от министър Банов и до този момент НЯМА. Телефоните на Министрество на културата не отговорят. А времето тече…

Къде е проблемът? В разделението на културата на Наша и Ваша. В двойните стандарти. В спазване на правилата от нас, които се опитваме да работим и да доведем нашите изпълнители в България. И в нарушаване на правилата за други – с държавна протекция, с устни разрешения или върху хвърчащи листа.

Защото: Със заповед на здравния министър от 27.11.2020 г. концертните зали имат забрана да работят! Но през целия трети локдаун от ноември досега, зала „България”, опера, оперета, балет не са затваряли врати, Софийска филхармония продължава да свири. А за март в страната са предвидени множество концерти с подкрепа и спонсорство на Министерство на културата. През януари в забранената зала 1 на НДК се проведе концерт на Софийска държавна филхармония с оперния певец Хуан Диего Флорес (нямаме нищо против изпълнителя и неговата музика). Очевидци твърдят, че публиката в залата е била доста над 30% изискуемия капацитет. Оказа се също, че този концерт със специални протекции е разрешен с подпис от заместник-министъра на културата, като е бил представен пред властите като „сценично представление”!

Нима всеки концерт не е „сценично представление”? Тези на Ара Маликян, на Андре Рийо, на Slip Knot, на Ерос Рамацоти не са сценични представления? Нима опасността от зараза с COVID-19 за нашата публиката, е по-голяма от тази за публиката на държавните състави? И в двата случая тя спазва еднакви правила и наблюдава един и същи вид спектакъл!

В телевизионно интервю тези дни по друг повод министър Банов каза, че социализмът бил отминал. Но неговите действия в сектора „култура” говорят точно за обратното.

Затова питаме министъра:

• Защо върна тоталитаризма, при който културата е под покрива на държавата и на нейна издръжка, а частният промотърски сектор е забравен вече година?

• Защо създаде противопоставяне между културните оператори на държавни и частни?

• Защо частните компании, които пълнят бюджета с приходи, нямат право да работят, а се толерират само държавните институции, които и без това са субсидирани от държавата?

• Какви загуби носи това на държавата, ако те получават субсидии, но при работа на 30% от капацитета си, не биха могли да донесат приходи?

• Защо раздели изкуствата и противопостави музиката на класическа и друга? Освен класическата музика, която е и наша музика, частните компании водят в България изпълнители от всякакви стилове и с всякаква палитра от необятния свят на музиката.

• Защо ощетява публиката и я лишава от правато на избор какъв вид изкуство и музика да потребява? Защо унижощава културното многообразие? Абсолютно неприемливо е в 2021 г. достъпът до изкуство в цялото му многообразие да бъде ограничен и ръководен от лични вкусове, интереси, или просто от невежество.

Въпроси, на които Комисията за защита от дискриминация, Комисията за защита на конкуренцията, и Съдът на Европейския съюз в Люксембург, рано или късно ще дадат отговор. Можем само да се надяваме, че министър Банов и министър Ангелов, ще го направят преди това.

Настояваме концертните зали да бъдат отворени за всички, и при равни условия, регламентирано със заповед на здравния министър. Настояваме, както работят държавните състави, така и ние да работим. Искаме да доведем нашите музиканти в България, за които междувпрочем билетите продължават да се купуват. Искаме и музикантите на другите ни колеги също да имат право да стъпят на българска сцена.

И междувпрочем, през тази една година Ара Маликян направи 75 концерта в Испания, създаде няколко нови композиции, записа нови видеа, и издаде един албум.

А 12-ти март наближава…

– –

Отворено писмо до министъра от Агенция „БГ саунд стейдж“

e-vestnik