Преди да започнем същинската част, помислете за ето това:

Ако си инвалид с отрязан крак, имаш два избора:

1. Да седиш, да плачеш, да се оплакваш как съдбата те е прецакала и да не правиш нищо;

2. Да се научиш да функционираш с един крак, да си преустроиш колата така, че да можеш да я караш с един крак, да тренираш здравия си крак и да функционираш колкото се може по-добре, да си сложиш протеза и да водиш пълноценен живот. Само едно е сигурно: кракът ти НЯМА да порасне обратно.

Искам да кажа: раздадените карти са такива, каквито са; ние сме каквито сме и живеем в тази действителност. Сега… какво ще правим?

Мисли за това, което току що прочете, докато минаваш през следващите редове. 

***

Нямаме много хубави неща, нямаме и много хубав живот, както го караме няма да имаме и много спокойствие. Ако продължаваме така, ще имаме грозота, сивота, кал, бетон и фекалотерапия. Но няма да имаме хубави неща. 

Сега… ако сме свършили със самосъжалението, да се изтупаме от праха и да се заемем с плана. Само с мрънкане няма да стане. 

Вчера всички (по еднократна годишна традиция) се гордяхме с приноса си към човешката култура и цивилизация. Азбуката. 

Не забравяйте обаче, че от много страни, включително откъм Русия, се носят (сполучливи) опити България да бъде задраскана от историята в този принос. Руският патриарх Кирил (бившият офицер от КГБ Гундяев) например вчера каза: „Поздравявам ви за двойния празник – Великденска неделя, посветен на възпоменанието за изцелението на слепите от Господа и Спасителя, и със спомена за светите равноапостоли Кирил и Методий, словенски учители“. 

Като игнорираме историческата салата, която е надробил този човек, да помислим и върху това, че по думите на такива много образовани руски самодейци, цялото славянство днес сякаш използва глаголицата, създадена от Кирил и Методий. А не Кирилицата, създадена от учениците им, подкрепяни от българския цар Борис I. Виждали ли сте глаголица и кирилица, съпоставени една до друга? Имате ли представа колко са различни? 

Е, на какво пишат днес славяните…? 

Преди три години Путин пък каза: „Днес е специален ден и за Русия – Денят на славянската писменост, а славянската азбука и литература са дошли до нас от Македонската земя“.

Преди два дни пък – в навечерието на 24 май – медиите отразиха нещо, което спокойно си минава за провокация: Руският културно-информационен център в София (галено наричан от столичани „КГБ-то“), който се намира на улица „Шипка“, представи изложба, в която Кирил и Методий са представени като реформатори на славянската (не българската!) азбука, създатели на църковнославянския (отново не българския!) език и просветители на Русия. 

Руски просветители, с други думи. 

Да, да – помним онези дни, в които руснаците спореха, че Ленин е измислил азбуката. Може и да се върнат, може и да не се върнат – това си е тяхна работа – руска, но от нас си зависи дали ще си вземем най-после поука. 

Засега официалното мълчание на българските власти говори повече от милион думи. Политиката на Русия е ясна, казвал съм го много пъти – може и да не я одобрявам, но тя е такава и си е в тяхна си полза (на руските власти, не на руснаците) и затова ще си я поддържат докрай. Може и да не я одобрявам, но я разбирам. Тя е такава, такива са раздадените карти. Сега… от нас си зависи как ще ги отиграем. Ще си мълчим ли? Няма ли? Най-малкото: можем да си вземем поука и да имаме „едно на ум“, когато идва ред за „братски взаимоотношения“ за напред. Чехите си преподредиха приоритетите, поляците също. Междувременно все по-често от „бизнесмени“ по морето се чува: „А-а… аз с българи не работя, мизерници, аз само с руски групи работя, там е далаверата“. 

Всеки е патриот, докато не му замирише на пари. 

И не забравяйте, че на 5 май в съседна Северна Македония делегация от руското посолство е почело паметта на партизаните и е сложила цветя на ето тази плоча. Сигурно можете да забележите и думите: „борба со бугарската фашистичка воjска”.

 Като го видя този образ (и всеки подобен на него), се сещам винаги за…

Не можем да имаме хубави неща и поради ето тази причина: 

Черният лешояд Ултрон, дарен на България от белгийския зоопарк „Планкендел“, е открит прострелян от бракониери в Кърджалийско, съобщиха от природозащитната организация "Зелени Балкани". Убийството на животното се е случило преди два месеца – през месец март на територията на държавно ловно стопанство Кърджали, ни съобщи Свободна Европа. 

„Зелени Балкани“ два месеца са чакали институциите да вземат да направят нещо, но уви!—не са ги дочакали и затова са дали гласност на инцидента чрез медиите. Ако не го бяха направили, случаят щеше да се точи, точи, точи… и да го прекратят по давност. 

Защото и разследващите са с манталитета на онези, които са застреляли птицата, а именно: „дреме ми“, „голем праз!—една птица“, „е, кво като са я застреляли!“

И пак от нас си зависи как ще подходим. Докато мнозинството смята, че този защитен от закона лешояд „е просто една птица“, няма да имаме хубави неща в живота си. Това е все едно да ви се падне много силна ръка, но от мързел или някаква глупост, да се откажете от нея и да пасувате. Картите са раздадени, как ще ги отиграем? Всички тези институции, замесени с контрола и превенцията, както и с разследването, си имат телефони и имейли. Може би е редно да им потърсим сметка, а? По цял ден, всеки ден. Ден след ден. Колкото и да не ви се вярва, гражданското общество върши работа, когато се организира. Стига сме протестирали само за глупости, които по никакъв начин не променят живота ни – срещу 5G-мрежите и срещу ваксините, дето не съществуват още. Както виждате, рубладжийските протести вършат някаква (макар и отрицателна) работа. Те попречиха на Истанбулската конвенция и на Стратегията за детето. Значи и ние – адекватните в главата – ако надигнем глас, може да свършим нещо. 

Не се заблуждавайте, че застреляният лешояд е „просто една птица“. Не е. Първо отнемането на живот за удоволствие, е психопатия. Тези са сред нас, живеят, разхождат се, въоръжени са. Второ: този лешояд е също така и символ на „просто едно плажче“, което вече е бетонирано, на „просто малко корупцийка тук и там“, на „просто един-двама купени чиновници“, които са съдействали на най-некадърната фирма да спечели търга. 

Тази „просто една птица“ е всъщност „просто една България“, която можеше да бъде много красиво и хубаво за живеене място, а не на дъното на всички класации (освен тези по смъртност и болести), ако просто не беше „простреляна“ от тъпоумното мълчание и дебилна апатия. Разберете, че ТЕ са там и вилнеят. С мрънкане няма да ги спрем. Такива карти са ни се паднали. 

Те разчитат на апатията и страха, за да си вилнеят. Както искате…