Бел. ред. – На 21 август 1999 г. беше съборен мавзолеят в центъра на София. При първия взрив пред очите на официални лица – премиерът Иван Костов и кметът Стефан Софиянски, сградата само се накланя и не пада. Следват още няколко взрива в следващите дни.
Събарянето преди 20 години е съпроводено с много спорове за и против. По-надолу са бележките на един архитект за възможността сградата да остане с нова функция, подобно на други сгради и монументи в Европа. За мавзолея отвътре преди събарянето му виж повече подробности и снимки тук.
***
В центъра на Берлин в квартала Принц Албрехт се намират останките на бившата сграда на Държавната служба за сигурност – Гестапо, Партийната служба за сигурност – СД и на ръководството на СС. През 1993 година германското правителство обявява конкурс за включване на развалините в международен изложбен и документален център “Топография на терора”.
Германия, преодоляла комплекса си за историческа вина е достатъчно зряла, за да съдържа миналото си и да се дистанцира от него, излагайки го на показ.
Конкурсът е спечелен от швейцарския архитект Петер Цумтор, носител на наградата Сандберг за 1998 година. Сградата, която той предлага, не подлежи на стилистична класификация или символическа интерпретация. Тя присъства като значим тримерен обем, изразяващ присъствието на специфична празнина в градската структура.
***
Останките от Берлинската стена са превърнати в информационен център. Концлагерите днес са мемориални комплекси.
Фашизмът, както и комунизмът, са световни явления.
***
Защо решиха да го събарят сега? През 90-та може би щеше да има смисъл. Но сега? Не сме ли станали по-спокойни, по-космополитни? Не е ли изживяна незрелостта на ранния модернизъм винаги да се започва от “табула раза”? Превръщането на миналото в “табула раза” не създава ли възможността то да се възпроизведе?
Смешно е да се правим, че миналото не е било. Гузни ли сме?
***
Кметът Софиянски обяви, че ако не се намери друга функция на мавзолея, той трябва да се махне. От утилитарна гледна точка, функция може да се намери само ако в сградата се вкара друг труп. Но “гробница” ли е всъщност функцията на мавзолея – да предпази трупа от естественото разлагане и да покаже на другите, че това тяло е извън времето?
Истинската функция на сградата е не вътрешността й, а публичното пространство, към което тя се отнася. И това, което реално се е случвало извън сградата. Манифестации, масови гимнастически упражнения, бдения.
В тях участвахме всички.
***
Познавам англичанка, работеща в България, която е пренасяла нелегално в Чехословакия книгата “Непосилната лекота на битието” от чеха Милан Кундера. В САЩ прочетох и други книги на Кундера и ги подарявах на американци, които се интересуваха от живота при комунизма в Източна Европа. Ето откъс от главата, в която Кундера описва “комунистическия кич”:
“Когато шествието наближаваше трибуната, и най отегчените физиономии засияваха в усмивки, сякаш искаха да докажат, че се радват както трябва или по-точно, че приемат каквото трябва. И не ставаше въпрос само за политическото приемане на комунизма, а за приемане на битието като такова. Първомайският празник черпеше от дълбокия кладенец на категоричното приемане на битието. Неписаният, неизречен лозунг на манифестацията не беше “да живее комунизмът”, а “да живее животът!” Силата и коварството на комунистическата политика идваше от това, че тя си беше присвоила този лозунг. Именно тази идиотска тавтология ( “да живее животът!”) привличаше в редиците на комунистическата манифестация и хора, безразлични към постулатите на комунизма….”
***
Преподавам на млади хора. Те не помнят манифестациите. Не знаят какво е било преди десет години. Наричат го “комунистическият режим”. Обикновено не гласуват. Повечето не искат да живеят в България и смятат да напуснат.
Приятелите ми мислят, че нищо не може да се промени. Ако е така, за какво стоим тук?
***
Очевидно е, че премахването на обема на мавзолея ще “отвори” пространството. От градината ясно ще се вижда нейната рамка, т.е. сградите, които я ограждат. Ще се образува “ансамбъл” Пространството ще се хомогенизира по един типичен за класицизма начин. От града се откъсва и обособява зона, обединена от своята “правилност”. Понятието “хетерогенно пространство” ценност ли е? Нали пространствената композиция се създава от разнородни елементи и връзките между тях? Парадоксално, но “чуждият” обем създава потенциала за динамично пространство. Архитектурен проблем е как този потенциал да се използва. Ако обемът стои “нехармонично” в средата, задача на архитектите е да направят тези пространствени връзки смислени.
Черно-бялото мислене е: руши се – не се руши. Архитектът е този, който критически дефинира проблема и го решава позитивно чрез проект.
***
След постановката на “Княз Игор” предната фасада бе боядисана в черно. Изглежда по различен начин. Напомня на абстрактните обеми на Доналд Джъд. При промоцията на “Далматинците” въздействието беше друго. Доказателство, че архитектурата може да променя средата, и то с малки намеси.
***
Общественото обсъждане на резултатите от конкурса за Централна градска част ще се проведе от 14 часа на 30 август в Съюза на архитектите. Главният архитект Янев и заместник-министър арх. Зегова лъжат в пресата , че обсъждане вече е имало. Твърдят, че в конкурса всички колективи премахват мавзолея. Броих ги – това са 9 от общо 24 участника. А всъщност бройката няма значение.
Освен да послужи като аргумент на предварително взето решение.
***
Вицепремиерът Евгений Бакърджиев в интервю – в. “Труд”:
“- Веднъж казахте, че като строителен инженер професията ви е да съграждате. Но май в този случай рушенето ще ви достави удоволствие?
– Аз искам да съградим един хубав център на столицата и наистина ще го направим. Не, че ще напишем “тук ще се танцува”, но там наистина ще се пее и танцува. Мястото около мавзолея трябва да стане красива зелена част в центъра на София. Тази грозотия – не!”
***
Из “Непосилната лекота на битието“:
“Десет години по-късно ( тогава тя вече живееше в Америка ) един приятел на нейни приятели, американски сенатор, я караше с огромния си частен автомобил. На задната седалка се тъпчеха четири деца. Сенаторът спря; децата изскочиха и се затичаха по голямата поляна към сградата на стадиона, където имаше изкуствена пързалка. Сенаторът продължи да седи зад волана, загледан мечтателно в четирите тичащи фигурки, а после се обърна към Сабина:
– Вижте ги! – Описа с ръка кръг, който трябваше да побере целия стадион, поляната и децата: – На това аз казвам щастие.
В думите му имаше не само радост от това, че децата тичат и тревата расте, но и проява на разбиране към жената дошла от една комунистическа страна, където според сенатора тревата не расте, а децата не тичат.
Но точно в този момент Сабина си представи този сенатор на трибуната на пражкия площад. Върху лицето му бе изписана същата усмивка, която комунистическите държавни мъже адресираха от висотата на своята трибуна към също тъй усмихващите се граждани долу, в редиците на манифестацията.
Кичът извиква непосредствено една след друга две сълзи от вълнение. Първата сълза казва: Колко е хубаво дечица тичат по тревата!
Втората сълза казва: Колко е хубаво заедно с цялото човечество да се умиляваш от тичащите по тревата дечица!
Едва тази втора сълза прави от кича кич. “
*****
Бакърджиев оценява стойността на сградата естетически. Смята, че е грозна. Грозна е, защото е мавзолей ли, т.е. заради бившата й функция, или е грозна, защото сградата е с лоши пропорции и грешен мащаб?
А има ли красиви мавзолеи?
Важното за мен е, че сградата има историческа стойност.
***
Вицепремиерът Евгений Бакърджиев в интервю – в. “Труд”:
“ – Вие ли ще натиснете копчето?
– Уха! И датата въобще няма да е онази, дето я четем по вестниците. Разчитам на елемента на изненада. Червенодрешковците на Румката Овчаров пак планират да се разхождат по площада. И ако кара все такова слънце, ще е добре. Ще намалее с още 2 % електората им за изборите.”
През 1998 година треньорът на английския национален отбор по футбол Глен Ходъл прави изявление в интервю, че инвалидите изкупват грехове от предишния си живот. Обществото е скандализирано и след намесата и на Тони Блеър, два дни по-късно Ходъл е уволнен. “Духането на супата” в английски вариант.
***
Казват, че ще възстановят градината около двореца, такава, каквато е била. Но нали всичко друго се е променило? Какво означава стилът “ретро”, толкова обичан от нашите управници? Ретроградност ли? Архитектурна реституция? Еснафска идилия?
Сякаш двадесети век не е съществувал!
На пресконференция в БТА през май заявих, че извършеното от общината за Халите и Централна баня е културен провал.
***
Политическите сили и техните активисти възприемат сградата като символ. За СДС – на тоталитарно минало. За БСП – на вожда, въпреки, че тялото му е отдавна кремирано. Придаването на символна стойност има архаичен тотемичен характер.
Миналото може да бъде славно, героично, позорно, комунистическо, тоталитарно и т.н. Бъдещето – светло, сияйно, обещаващо, апокалиптично, комунистическо, демократично и т.н.
Ще спрем ли да украсяваме абстракциите с прилагателни?
***
Представям си вътрешността на мавзолея превърната в хранилище, запис на събитията, които са се случвали около него. Черна дупка, засмукала и концентрирала в себе си външното пространство. Капсулирала околната среда такава, каквато е била. За да не се повтори. В полутъмния интериор на екран се прожектират кадри от празничните манифестации. Ехтят партийни маршове.
Дали се срамуваме или се смеем, дали изпитваме носталгия или болка – срещаме се с нашето минало.
Срещаме се със себе си.
Емил Попов, архитект, август 1999 г.
Есето е публикувано във в. “Култура” – 03.09.1999 г.
