Отпорът срещу въвеждането на прекия избор на председател и бламирането на Нинова, включително с външна намеса, не успя. Линията за избиране на председателя на Конгрес, често в режим на задкулисни договорки, приключи.
Националният съвет на БСП прие на подпис решение за възобновяване на отчетно-изборната кампания в партията, чиято кулминация ще е прекият избор на председател през есента.
Вотът ще се проведе на 26 септември, а 50-ият конгрес на партията - на 10 и 11 октомври в Зала 1 на НДК. До 16 август ще се проведат и несъстоялите се заседания на общите събрания на общинските и градските партийни организации.
Този вид приемане на решение не е прецедент. Подобни решения „на подпис“ са взимани от различни ръководства на „Позитано” 20 (2012, 2014, 2015 г.), някои от които са се отнасяли директно за управлението на държавата.
Прецедент с настоящето гласуване е мнозинството, с което бе взето от членовете на Националния съвет. Решението мина в общия информационен поток като епизод от вътрешното противопоставяне в БСП, но то има далеч по-сериозно значение.
Дошло в момент на фактическо вече премерване на силите, решението дава повод да се направят следните изводи за БСП в момента:
Първо. Няма никакво съмнение, че Нинова владее партията и всички лостове за нейното управление, пренебрегвайки неспирните атаки на вътрешната опозиция. Отпорът срещу въвеждането на прекия избор на председател и бламирането на Нинова, включително с външна намеса, не успя. Линията за избиране на председателя на Конгрес, често в режим на задкулисни договорки, приключи. Предложението на Нинова за пряк избор, революционно по своя характер в 129 годишната история на БСП, е част от процеса на демократизация в страната. То вече е наложена практика в европейските леви партии (Испания, Германия, Великобритания и други).
Второ. В критичен момент партията реагира адекватно, включвайки естествените механизми за самозащита, въпреки активирането на вътрешната опозиция, включително с натиск и директни заплахи върху членове на НС да не се подписват. Авторитетите в партията, включително знакови кметове, взеха категорично страна и подкрепиха позицията на ръководството. Партията спази своите закони. Опитите да бъде отменен прекия избор, което означава да се даде реална власт на партийните членове, продължиха 3 години. Предложенията на вътрешната опозиция за промяна в устава бяха правени на две заседания на Конгрес и делегатите го отхвърлиха с огромно мнозинство. Ясно е, че партийните членове вече се чувстват въвлечени в процеса на взимане на решения в режим на директна демокрация.
Трето. Решението е своеобразен рубикон за курса „Нинова“. Беше сложен край на опита за дестабилизация на партията – да бъде осуетена уставната норма за пряк избор на председател. Каквито и опити оттук насетне да продължат да взривяват отвътре партията, те няма да имат сериозна подкрепа в структурите, ще носят предимно деструктивен характер и обслужване на външни интереси. Хората по места харесват Нинова и подкрепата за нея в партийните низини не се оспорва дори от опонентите ѝ.
Четвърто. Разделителните линии на вътрешно-партийното противопоставяне са очертани и всеки определи от коя страна застава. Фронтовата линия Нинова-Добрев е маркирана и връщане назад няма. Присъдружните на Добрев партийни активисти и депутати също са обозначени. В обществото оттекна една разделителна линия на вътрешната опозиция с Нинова – съгласие за съвместно управление с ГЕРБ. Едни от опонентите на Нинова го говорят това на тайни партийни събрания, други – явно пред медиите. Това е залог за нечие лично оцеляване на гърба на партията. Битката ще бъде сериозна и ожесточена – такава, каквато отдавна не е имало по върховете в БСП. Това още повече ще втвърди формацията, защото действията на опозиционерите в навечерието на предстоящите парламентарни избори са ирационални и опасни, не само за самата БСП, но и за бъдещето на следващия кабинет.
Пето. Решението има огромно значение за развитието на БСП и държавата в следващите месеци. Предстои турбулентна политическа есен и зима и вкарването на БСП в криза от малка група недоволни номенклатурни кадри вътре в партията точно в този момент, е самоубийствено по своята същност. Обвиненията в недемократичност срещу ръководството при желанието му за въвеждането на най-демократичния възможен механизъм в живота на една формация, е ярка комбинация на политически цинизъм и некомпетентност.
А сега едно сравнение.
Преди 10 години сесията на 47-ия Конгрес на БСП, проведена през октомври 2009 г., премина под знака на дълбокатта криза в ръководството на партията – идеологическа и организационна. Тогава разгорещените дебати в обществото, породени от новите условия на глобална несигурност, трудностите при осъществяване на европейската интеграция и нестабилните основи на икономиката, изискваха от ръководството на БСП, от членовете и симпатизантите да загърбят фракционните и междуличностните борби и да се заемат с приоритетните задачи за държавата, за отделния човек, за обществото ни като цяло. Това не се случи. И БСП отвори вратата на ГЕРБ.
Сега, когато цялата политическа система в държавата е износена, амортизирана, проядена от вътрешни противоречия, когато автентичната десница е унищожена, а левицата е останала само с марката БСП, да се хаби енергия в братоубийствена война, е непростима политическа слепота. И историческа грешка!
Странно е как някои в БСП се нагърбват да понесат историческата отговорност за тази грешка!
