Правителството на Великобритания планира как и колко бързо да прекрати блокадата на икономиката. Това налага сложен и взаимосвързващ се набор от решения, взети при огромна несигурност. При взимането им правителството трябва да осъзнае лошото управление на кризата с коронавируса, пише в свой коментар за Financial Times Мартин Улф.

Великобритания вече е страната в Европа с най-голям брой смъртни случаи от коронавирус и изпреварва Италия, Испания и Белгия, които бяха ударени от пандемията много по-рано. Това трябваше да даде време на Лондон да разпознае опасността и да реагира ефективно, посочва Улф.

Той се пита дали да се изненадва от провала в управлението на кризата с коронавируса и си отговаря: „Не точно“.

Голям брой хора смятат, че за да се защити икономиката, най-разумно би било да се наложат малко или никакви ограничения върху индивидуалното поведение, освен върху най-уязвимите групи от населението, които да си останат у дома. Това направиха страни като Швеция и Холандия, но няма прогнози, които да показват, че те ще се справят по-добре икономически. Те регистрират далеч повече смъртни случаи от сравнимите икономики като Австрия, Дания, Финландия, Германия или Норвегия. Перспективата им за растеж поне засега не изглежда по-добра, заключава анализаторът.

Последната прогноза на Bank of England за 14-процентно свиване на брутния вътрешен продукт през тази година, последвана от 15% увеличение през 2021 г., предполага, че „мерките за социално дистанциране и схемите за държавна подкрепа“ остават „такива, каквито са, до началото на юни, преди постепенно да бъдат разхлабени ”до края на третото тримесечие“, казва той.

Уви, тези предположения изглеждат оптимистични. Друг голям скок на инфекциите със сигурност би направил прогнозите за възстановяване да изглеждат немислими. Избягването на подобен скок също трябва да означава, че мерките за дистанциране от някакъв вид ще продължат далеч след 30 септември, смята Улф.

„Да върнем хората обратно на работа“, отлично проучване от Института за фискални изследвания, разкрива многобройните пречки пред бързото връщане към нормалността. Първо, несигурността няма да изчезне. Второ, въздействието на вируса върху предлагането и търсенето на стоки и услуги ще бъде силно разнородно.

От страна на предлагането работата, която изисква контакт или сътрудничество лице в лице, ще продължи да бъде по-силно засегната от работата, която може да се извърши от разстояние. Същото ще е и при търсенето.

Трето, въздействието върху предлагането на работна ръка и върху потенциалните купувачи също ще бъде разнородно, като младите могат да работят много, както преди, а по-възрастните и тези със здравословни проблеми далеч по-малко. Четвърто, дори това игнорира сложното въздействие от световната икономика.

Структурата на предлагането, търсенето и наличната работа ще се промени коренно през епидемията, подчертава Улф. Това прави по-невероятно предположението на централната банка за гладкото икономическо възстановяване и ще усложни оттеглянето или изменението на правителствените програми за подкрепа.

Освен това, ефектите върху различните групи ще останат неравнопоставени. Правителството и бизнесът ще трябва да намерят начини да успокоят работниците и клиентите, посочва той.

Тесните връзки между различните групи работници ще бъдат особено трудни за управление. Връщането на родителите на работа изисква възобновяване на учебния процес. Това означава учителите да бъдат върнати на работа. Връщането на младите на работа изисква присъствието на по-стари надзорни органи и ръководители. Трябва ли работниците, които не са ключови, да излизат свободно, ако това изложи партньорите им на риск? Докладът изяснява тези сложности - и много други.

Великобритания се намира едва в края на началото, а началото не беше добро, подчертава Улф. Изглежда глупаво да си представяме, че страната бързо ще се върне към живота, както беше преди коронавируса. Нещата ще останат различни.

Лошото бъдеще се очертава поне до намирането на ваксина или противовирусно лекарство. Междувременно ще се изискват тестване, проследяване и карантина, а представителите на правителството, бизнеса и работниците ще трябва да направят планове, които да позволят на възможно най-голяма част от икономиката да се отвори отново, като същевременно защитават здравето и поминъка на физически и икономически уязвимите.

Това е една от най-сложните задачи, които правителството някога се е опитвало да реши. Без съмнение, ще има изненади, заключава той.

 Миглена Иванова, редактор Елена Илиева