Инвеститорите, които обмислят следващото десетилетие, могат да разчитат на един ясен резултат от голямата блокада заради коронавируса: голямо количество дълг, като централните банки ще поемат значителна част от този товар, пише Майкъл Макензи за Financial Times.
Пандемията предизвика извънредни разходи за трилиони долари. Никой не може да се заяжда с правителствата, които се опитват да смекчат ударите от спирането на икономическата дейност. Нито пък някой може да спори с компании, които трупат парични резерви, така че да компенсират спада в приходите, за да възстановят евентуално бизнес дейността си.
Резултатът е вероятен скок от 10 до 15 процентни пункта в съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт за много страни, тъй като те финансират допълнителни разходи. Тази седмица Moody’s оцени, че обявените от американското правителство стимулиращи усилия „заедно със съществено по-слабите приходи и растеж“ са напът да вдигнат бюджетния дефицит от 4,6 на сто от БВП миналата година до над 15 на сто през тази.
Наследството на разходите за борба с вируса, съчетано с най-голямото глобално икономическо свиване след 30-те години на миналия век, ще оформят финансовите пазари за голяма част от 20-те години на настоящото столетие. Инвеститорите са нащрек за така наречената монетизация на дълга, при която централните банки позволяват неустойчиви фискални разходи. В такава среда очаквайте златото да се облагодетелства, а валутите да страдат.
Дийн Търнър, икономист от UBS Global Wealth Management, твърди, че инвеститорите трябва да се съсредоточат върху три фактора оттук насетне: свят с повече дълг, по-малко глобализация и по-голяма дигитализация.
„Всички икономики ще излязат от тази криза с много по-високи нива на дълг, което вероятно ще доведе до период на финансова репресия и по-високи данъци, както върху корпорациите - и може би в частност цифровата икономика - така и върху личното богатство“, посочва той.
При правителства, които се опитват да свият дефицитите, има общо разбиране сред глобалните регулатори за затваряне на пропуските в данъчните кодекси, използвани от мултинационалните компании. Намерението за намаляване разчитането на световните вериги за доставки след кризата ще доведе и до по-високи бизнес разходи, въпреки че някои от тези допълнителни режийни могат да бъдат компенсирани от по-голямото използване на автоматизация, което ще помогне за запазване възвръщаемостта на фирмения капитал.
На фона на всичко казано, това предполага само скромен растеж и следователно ограничен потенциал за инфлацията, след като пандемията най-накрая е зад нас. Някои наблюдатели очакват възстановяването да следва пътя на това от финансовата криза: първоначален икономически отскок - където по-цикличните сектори на фондовия пазар се справят добре - който обаче в крайна сметка избледнява.
Много зависи от неотдавнашните действия на централните банки, които изкупуват държавен и корпоративен дълг с бързи темпове. Някои от пакетите за подкрепа на бизнеса, обявени през последните седмици, ще натежат сериозно на балансите в публичния сектор, което ще ограничи допълнително икономическия растеж. Централните банки ще направят всичко възможно да облекчат дълговите натоварвания чрез програми за закупуване на активи и ниски лихви.
Балансите на Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка понастоящем надхвърлят съответно 6 трлн. долара и 5 трлн. евро. Това е еквивалентно на около 13% от световната икономика, според Unigestion. Очаквайте този дял да се разшири още повече, тъй като регулаторите поддържат ниски разходите за заемане на задлъжнелите държави и компании за дълъг период, за да позволят на растежа да се върне.
Надеждата е, че евентуалното и продължително възстановяване на икономическата активност ще облекчи тежестта на дълга с времето. Както се видя след последната финансова криза, пораждането на стабилно възстановяване, включващо повишаване на потребителските цени, е трудно, когато дълговете и демографията вече са предизвикателство. По-голямото присъствие на централните банки на пазарите също ограничава усилията за нормализиране на политиката, като се има предвид чувствителността на цените на активите към дори малко повишение на дългосрочните лихвени проценти.
Стивън Блиц, икономист от TS Lombard, смята, че гигантските дефлационни сили на технологичния напредък и застаряващите общества ще се засилят, компенсирайки разхлабената парична политика и по-високите цени, които ще настъпят в резултат на деглобализацията.
Това би трябвало да насърчи инвеститорите да купуват акциите на компании, които бързо се разширяват и имат ценова сила за своите стоки и услуги на фона на по-бавния икономически растеж.
Джеймс Полсън, главен инвестиционен стратег в The Leuthold Group, казва, че най-вероятният сценарий е „поредно икономическо възстановяване със слаб растеж“, задържано от фактори като слабата демография. „Това трябва да поддържа популярността на защитния характер на акциите на растежа“, добавя той.
Комбинацията от разширени програми за изкупуване на облигации и по-големи фискални разходи помогна за смекчаването на ударната вълна от коронавируса върху глобалната икономика. Инвеститорите засега могат да дишат малко по-леко, но погледът отвъд пандемията е труден.
Перспективата за по-задлъжняла финансова система с нарастващи изкривявания, които насърчават пазарното и секторно стадно поведение, е малко вероятно да доведе до истински и мощен икономически подем.
