"Може ли някой да ми намери еднорък икономист, моля", казал навремето Хари Труман, вбесен от навика на икономическите си съветници да му дават съвети от типа на "от една страна... но пък от друга страна..." (on the one hand... but on the other hand).
Днес мнозинството икономисти все повече напомнят шесторъки божества от някоя азиатска митология. Коронавирусът и реакцията на правителствата към него ги изправят пред небивало изпитание: как да предвидят последствията от нещо с толкова много неизвестни? Докога ще продължи пандемията? Ще се промени ли философията на властите за справяне с нея? Ще има ли бързо съвземане след края й - сякаш просто някой е натиснал за малко "пауза" на дистанционното и след това животът си продължава от същата точка? Или, напротив, тази ситуация ще отключи най-различни други кризи, след които дори Голямата депресия от 1929 г. ще ни се струва дреболия?
Никой не може да отговори на тези въпроси еднозначно. Прогнозите се простират в целия спектър от около 1% спад в глобалната икономическа активност до 10% спад в еврозоната и до 15% и повече процента спад в отделни държави като Испания (в България финансовият министър Владислав Горанов е в лагера на умерените оптимисти, предвиждайки свиване на БВП до 3%). Всички тези прогнози се правят с множество уговорки: ако карантината свърши преди лятото; ако еврозоната се договори за координирани действия; ако мерките за трилиони долари на правителствата стигнат до онези, които най-много се нуждаят...
Всички тези сметки и прогнози са изцяло погрешни. Големите икономически кризи не се предизвикват от реалните парични процеси или търговски потоци. Те се раждат в човешките глави. Ако мнозинството от хората повярва, че се задават лоши времена, лошите времена ще се зададат. Десетките хиляди български фирми, които съкратиха служители или работни смени още в края на март, не бяха усетили реалните ефекти от карантината - те го сториха заради песимистичните си очаквания за бъдещето.
Има предостатъчно основания да се опасяваме, че "коронакризата" ще отключи и множество други кризи. Дискусиите между лидерите в еврозоната как да се противодейства на щетите от затворената икономика се изродиха в поредния некрасив сблъсък между европейския Север и европейския Юг. Той съществува още от предишната криза, когато южните държави искаха помощ, а северните я отказаха или я оказаха в далеч по-ниска степен. Тогава локомотивът на еврото не се разпадна само защото ЕЦБ започна да хвърля с нарастващо темпо пачки в пещта и защото в повечето проблемни държави на власт бяха сговорчиви, евроцентрични правителства.
Сега нещата стоят по съвсем различен начин. Традиционната, Кейнсианска мъдрост настоява, че на подобни кризи се противодейства с увеличаване на публичните инвестиции. Само че държавите от Юга вече са притиснати между огромните си национални дългове, от една страна, и невъзможността да провеждат независима парична политика, от друга. В Италия например дори умерена намеса на правителството ще напомпа дълга от сегашните 135% от БВП до плашещите 150%.
Ако обаче южните правителства не се намесят достатъчно активно, икономиките им може да се свият до степен да не могат да обслужват дълговете си. Това би създало сред инвеститорите паника от евентуален дефолт или преструктуриране на дълга - и то не само в случая с Италия, но и с Гърция, Испания и дори Франция. Отказът на Севера да помогне само ще засили усещането на юг, че членството в еврозоната не носи ползи и ще даде власта в ръцете на евроскептичните партии. В същото време една отстъпка на Германия по въпроса вероятно ще означава края на правителството на Меркел и ще налее вода в мелницата на "Алтернатива за Германия".
За момента инвеститорите все още нямат реални основания за паника: 10-годишните италиански облигации са само с два процента над германските. Посланията от срещите на върха ще имат огромно значение за увереността на пазарите, а напоследък тези послания по-често вдъхват тъкмо обратното. Ако продължат в този дух, самото оцеляване на единната валута изглежда под въпрос.
Една актуална шега в социалните мрежи гласи: "Икономиката катастрофира, защото хората най-после купуват само онова, от което наистина имат нужда". Снимка: Patrick T. Fallon/Bloomberg
Текущата ситуация в еврозоната сякаш доказва и правотата на онези, които предупреждаваха срещу прекаленото бързане на България да влезе в механизма ERM II. В Дания, която вече е в него и е длъжна да поддържа определен курс на кроната към еврото, централната банка бе принудена да направи интервенции на валутния пазар и да стопи валутните си резерви. Хърватия наскоро договори суап на стойност 2 милиарда евро, но той на практика дори не покрива вече направените разходи за подкрепа на куната.
Колкото до вайканията, че ако беше в eврозоната, България би могла да разчита сега на помощ от Европейския стабилизационен механизъм, те показват само основно непознаване на процесите. Първо, България не би могла да бъде в еврозоната по-рано, защото само допреди две години всякакви сондажи в тази област стигаха до твърд отказ от политическите и финансовите кръгове във Франкфурт, Берлин и Париж. И второ, ако сега беше в механизма, фискално дисциплинираната България по-скоро щеше да плаща за спасението за свръхдлъжниците, отколкото сама да получи помощ.
Колко големи са рисковете за българската икономика? Вероятно дори по-големи, отколкото за западноевропейските. Тя си остава преди всичко икономика на услугите, а те са сред най-потърпевшите сектори. Същото се отнася и до туризма, който според някои изчисления е дал 11,7% от българския БВП миналата година. Машиностроенето и производството на автомобилни компоненти, които бяха основни двигатели на растежа в последните години, са буквално замразени, защото клиентите им на Запад не произвеждат. Пазарите на суровини вървят устремно надолу заради сгромолясалото се търсене; медта, основна експортна суровина на България, в момента е почти наполовина от пиковата си цена през декември 2017 г. и с 20% под цената си от този януари.
Не е ясно как българският енергиен сектор, и без това затънал в дългове заради години неефективно управление, ще понесе намалялото потребление. Единственият сектор, който би могъл да извлече ползи от текущото положение, е този на информационните технологии. Въпреки трайния си ръст в последните години обаче, той все още не е достатъчно голям фактор на трудовия пазар в България.
През февруари, още преди глобалното разпространение на коронапаниката, Bloomberg Еconomics разработи няколко сценария за възможните икономически ефекти. В най-тежкия от тях се предвиждаха 2,7 трилиона долара загуби за световната икономика, свиване на германската икономика с 3,6%, на руската - с 4,8%, а на британската - между 3 и 4%. При такова развитие, изчисляват експертите на Bloomberg, най-потърпевши ще са страните от Централна и Югоизточна Европа: Словакия, Унгария, Румъния и България, при които спадът ще е 6 и повече процента.
Този "най-страшен" сценарий от февруари отдавна е надминат от реалните събития. В началото на април The Financial Times вече прогнозира 8% спад за британската икономика тази година - третият най-голям за последния век и четвърт, след 1919 г. и 1921. За сравнение, финансовата криза от 2008-2010 г. сви британската икономика с малко над 4%. В много държави по света броят на безработните расте с темпо, каквото не е виждано от 30-те години. Общо 10 милиона американци и 1 милион британци са потърсили помощ за безработни.
Какво може да се направи срещу тези тенденции? На пръв поглед правителствата и централните банки имат ресурс да повлияят на събитията: само в САЩ и ЕС под различни форми за целта са предвидени 8 трилиона долара. Големият въпрос е как точно ще се използват те, защото има множество начини помощите всъщност да влошат състоянието на икономиката, вместо да го подобрят. Тази криза на практика развързва ръцете на правителствата и централните банки да и вкарат в спирала на печатане на пари, което ще доведе до сериозна инфлация, предупреди финансовият анализатор Красимир Атанасов в коментар за Bloomberg TV Bulgaria.
Според една стара шега ако не знаеш къде отиваш, най-често пристигаш другаде. Нещо подобно се случва обикновено и с опитите на правителствата да помагат на икономиката. Един произволен пример: при предишната криза Вашингтон изсипа десетки милиарди долари, за да спаси банкрутиралия автомобилен гигант General Motors. В крайна сметка държавата загуби 10 милиарда долара от операцията. Ако просто бе разпределила тези 10 милиарда между 48-те хиляди щатни работници на компанията в САЩ, всеки от тях щеше да получи по 208 333 долара.
Затова и сега мерките би трябвало да се насочат най-вече директно към хората, към поддържане на заетостта и на потреблението. Има и сериозен натиск в други посоки обаче.
Това е втората голяма грешка на повечето икономисти, когато се занимават с прогнозиране: те са склонни да не включват в уравненията си личния интерес и способността на големите икономически играчи да влияят на събитията.
Защото кризите може и да са трагедия и изпитание за обикновените хора; но за много големи корпорации или финансови акули те са добре дошли и дори желани. Легендата от Уолстрийт Уорън Бъфет бе казал навремето: "аз съм страхлив, когато другите са алчни, и ставам алчен, когато другите са страхливи". Бъфет направи милиарди през 2008-2011 г., изкупувайки подценени книжа на Goldman Sachs, General Electric, Swiss Re и Dow Chemical. Мениджърът на хедж фонд Джон Поулсън спечели 2,5 милиарда долара от подобни операции.
Спечелиха и Карл Айкан, и ръководената от Джейми Даймън JP Morgan. Както и много други.
Това не се отнася само до фондовите борси, разбира се. Онези, които имат достъп до капитал, могат само да спечелят от удължаването на кризата - то ще им позволи да погълнат конкуренти и да навлязат в нови сектори. Ако въпросният капитал идва от спасителните инструменти на ЕС или местните правителства - което не е нещо немислимо в Източна Европа - изкривяването на пазара добива плашещи размери.
Това са фактори, които чистите икономически теории не могат да допуснат, и затова им се налага да жонглират с множество ръце и да дават прогнози, които описват дори взаимоизключващи се сценарии. Ползата от тях, уви, е само една. Най-добре я е описал Джон Кенет Гълбрайт, също представител на тази професия. "Икономиката", казва той, "е изключително полезна като форма на заетост за икономистите".
Светкавично възстановяване?
Немалко представители на бизнеса са оптимисти и предвиждат много бързо възстановяване след края на мерките - просто защото след дългото затваряне хората ще са изпълнени с ентусиазъм и за работа, и за потребление. "След кризата ще има много бързо възстановяване, каквото даже не сме сънували", твърди Красимир Дачев, председател на съвета на директорите на "Свилоза".
Според него спадът на българската икономика ще е най-много 3% от БВП. "Причината е, че винаги след такива моменти има много бързо възстановяване и период на въодушевление на отворения пазар... Затова смятам, че пораженията ще бъдат повече в мозъците, отколкото реални", казва Дачев в интервю за "Банкеръ".
*Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE
