Как 70-те години променят икономика

Как 70-те години променят икономика
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    20.09.2020
  • Share:

Икономиката на САЩ претърпява коренна промяна в началото на 70-те години. Причината за нея все още е неизяснена напълно. Но може да се предположи, че промените в енергийните технологии имат нещо общо - с важни уроци за нашето икономическо бъдеще, пише Ноа Смит за Bloomberg.

Нов уебсайт, наречен „WTF Happened In 1971?“, привлича все по-голямо внимание. Сайтът е невероятно прост - огромна поредица от графики, показващи как икономическите данни са се променили драстично в началото на 70-те години. Например, реалните заплати са нараствали постоянно през 60-те, но са спаднали рязко след 1973 г.

Част от това вероятно се e дължало на факта, че ръстът на производителността, един от двигателите зад вдигането на заплатите, се е забавил по това време. Но производителността и заплащането като цяло са излезли от синхрон, дори при включването на обезщетения за работниците като здравните осигуровки.

Редица други промени са последвали около 1980 г. - нарастващо неравенство, повишаващ се бюджетен дефицит, набъбващ търговски дефицит, спадащи лихви по спестяванията и т.н. Те често се отдават на икономическата политика на президента Роналд Рейгън. Но някои от тях, включително търговския и бюджетния дефицити, загатват десетилетие по-рано.

И така, какво се е случило в началото на 70-те, за да предизвика толкова голяма и трайна структурна промяна в американската икономика? Един предполагаемо обяснение е петролният шок от 1973 г. Коалиция от арабски държави, гневна от подкрепата на Запада за Израел по време на военен конфликт, налага петролно ембарго, изстрелвайки дотогава много стабилните цени на петрола.

Петролната криза се подозира за забавянето на производителността, което започва в началото на 70-те и приключва в средата на 90-те. Нобеловият лауреат за икономика Уилиъм Нордхаус установява през 2004 г., че петролоемките отрасли отговарят за две трети от това забавяне.

Още по-фундаментално, петролният шок вероятно е повлиял на иновациите, генерирани от учени и компании. Кризата не се е изразявала само в пооскъпване на петрола. Тя е означавала, че иноваторите вече не могат да разчитат, че евтината и лесно преносима енергия ще бъде достъпна завинаги.

Петролът е представлявал голямо подобрение спрямо въглищата. Той се е извличал и транспортирал много по-евтино, и е имал по-висока енергийна плътност. Това е позволило голямо и бързо развитие на транспортните технологии - самолети, автомобили с вътрешно горене и т.н.

 

Но след 1973 г. това енергийно море вече не беше сигурно. Плавният напредък на индустриалните технологии към по-големи, по-бързи и по-мощни машини, който вече беше затруднен от неуспеха на ядрената енергетика да измести петрола, спря през 1973 г. Вместо да намерят нови начини за използване на още по-изобилна енергия, производителите насочиха усилията си към правене на повече с по-малко. Производителността в промишлеността продължи да се увеличава, но значението на сектора за икономиката ставаше все по-малко.

Петролният шок вероятно е предизвикал и скока в инфлацията. Цените са растели в края на 60-те, но след 1973 г. са достигнали до нови върхове.

Водещата теория е, че Федералният резерв е реагирал на петролните шокове с разхлабване на парична политика, което е предизвикало самозатвърждаваща се спирала в инфлационните очаквания.

Работниците може да не са били подготвени за тази ускорена инфлация. Когато погледнете графиката на номиналната почасова ставка - тоест некоригирана с инфлацията - е удивително колко малко е растяла.

Това сочи, че работниците не са били много добри в договарянето на компенсация заради инфлацията, което позволява неочакваният й скок да доведе до рязко намаляване на реалните заплати, като възнагражденията растат по-бавно от производителността. А окончателното средство за борба с инфлацията - вдигането на лихвите от Федералния резерв при председателя Пол Волкър в началото на 80-те години - довежда до остри рецесии, които увеличават безработицата и спомагат за задържането на заплатите.

Така че петролният шок би трябвало да е в основата на икономическата промяна, започнала в началото на 70-те години. Разбира се, има и други потенциални причини. Една от тях е намалялото членство в профсъюзи, което вероятно е понижило преговорната сила на работниците.

Но дори тук петролната криза вероятно е оказала своето влияние чрез свиване на силно синдикализираните промишлена и добивна индустрии и чрез отслабване пазарната сила на трудещите се по време на рецесиите. По подобен начин нарастващото значение на финансовия сектор, който набира сила след 1980 г. и се смята, че е изострил неравенството, би могло да е причинено отчасти от компании, търсещи по-печеливши дейности след стагнацията в транспорта и тежката индустрия.

Ако краят на ерата на евтиния петрол наистина е отговорна за много от тези негативни структурни промени в икономиката на САЩ, тогава едно очевидно решение е намирането на по-добър енергиен източник. Тази алтернатива може вече да е налице: слънчевата енергия става удивително евтина. Но за да замести истински петрола, тя трябва да бъде не просто евтина за улавяне, но и лесна за транспортиране. Това означава, че се нуждаем от много по-голям напредък при батериите и другите технологии за съхранение. Правителствата трябва упорито да преследват голям пробив в тези технологии, така че ерата на евтината енергия да се завърне - а заедно с нея, надяваме се, и повсеместният просперитет.

 

 

Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Станете почитател на Класа