Индия отдавна е един от най-големите военни инвеститори в света, инвестирайки 71,1 милиарда долара годишно. Но новата забрана за внос означава, че сега тя ще произвежда - и продава - повече свое оборудване.
Министерството на отбраната на Индия пусна списък със 101 артикула, включително различни военни платформи, оръжия и сензори, които постепенно ще бъдат забранени за внос между 2020 и 2024 г., в съответствие с визията на премиера Нарендра Моди да направи страната само-достатъчна.
Министърът на отбраната Райнат Сингх подчерта, че целта на забраната е „да се запознае индийската отбранителна промишленост с очакваните изисквания на въоръжените сили, така че те да бъдат по-добре подготвени да реализират цел на индигенизацията."
Списъкът е изготвен от новосъздаденото Министерство на военните дела (DMA), което се застъпва въоръжените сили да бъдат отбити от скъпоструващото чуждестранно оборудване, за да се използват функционалните и по-евтини индийски еквиваленти.
В момента Индия е на трето място по военни разходи след САЩ и Китай, с годишен бюджет за отбрана от 71,1 милиарда долара. Тъй като военната промишлена способност на страната е сравнително слабо развита, тя има ограничен капацитет за производство на сложно оръжие.
През последните години трансферът на технологии - главно от Русия - помогна на Индия да постигне почти само-достатъчност в определени области, по-специално корабостроенето и ракетните технологии. Но Индия винаги е разчитала на внос за отбрана от доставчици, толкова разнообразни като Русия, САЩ, Великобритания, Франция и Израел. Като цяло се изчислява, че близо 86 процента от индийския военен хардуер е от Русия.
Тази липса на вътрешно отбранително производство - по-специално на високотехнологични системи - беше особено очевидна по време на кризата с продължаващото противопоставяне по границите с Китай в долината на Галуан.
В опит да увеличи бойния потенциал на индийските ВВС, Ню Делхи беше принуден да купи 33 самолета от Русия, включително изтребители Сухой и Миг-29, пет самолета Rafale от Франция и система за противоракетна отбрана от Израел.
Ясно е, че закупуването на скъпо военно оборудване от цял свят е дългосрочно неустойчиво и представлява особени предизвикателства по отношение на интегрирането на различни системи и снабдяването с резервни части. Премиерът Моди остро предупреди, че „страна с размер на Индия не може изцяло да зависи от вноса".
От 2014 г. той се стреми да популяризира вътрешната отбранителна промишленост по схемата „Направете го в Индия", която има за цел да превърне страната в център за производство за отбрана, способен да отговори не само на изискванията на Индия, но и на амбициозната цел за износ от 5 милиарда долара през следващите пет години.
Очевидно решението на правителството зарадва пазарите, а акциите на индийските отбранителни компании скочиха с 13 процента след обявяването. Надяваме се, че стимулирането на производството и увеличаването на износа ще стимулира дългосрочния икономически растеж.
За тази цел забраната за внос вече изглежда стъпка в правилната посока.
