Безочието на една алчна власт

Безочието на една алчна власт
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    11.08.2020
  • Share:

В Бейрут саморъчно разчистват развалините - при пълно отсъствие на така наречената държава. Каквото и да са преживели досега, ливанците изобщо не можеха да си представят колко грандиозен е провалът

на цялата им държава.

 

 

 

Какво ли не му е минало на Ливан през главата: войни, кризи, катастрофи. Но експлозията в пристанището на Бейрут надминава по ужас всичко, което ливанците са сънували и в най-страшните си кошмари. Взривът изравни със земята цели квартали, остави 300 000 души без покрив над главата и им отне надеждите за по-добър живот. Надежди, които хранеха особено по-младите ливанци.

Грандиозният провал на една държава

Каквото и да са преживели досега, ливанците изобщо не можеха да си представят до какви смъртоносни последици може да доведе некомпетентността на правителството. И колко грандиозен е провалът на цялата им държава.

Вече дни наред продължава издирването на безследно изчезналите, а гражданите саморъчно разчистват развалините по своите улици - при пълно отсъствие на така наречената държава. Никой не им поднася извинение от името на корумпираните елити, никой не си подава оставката. Вместо това властите хвалят издръжливостта на ливанците и очевидно не се чувстват по никакъв начин отговорни за шестгодишния престой в пристанищните складове на това огромно количество високо експлозивна амониева селитра. Те добре знаят в какво окаяно състояние са складовите помещения в самия център на града, непосредствено до жилищните квартали. И единственото, което им идва наум, е да арестуват няколко служители на пристанището. Както обикновено се случва в тази малка държава на Средиземно море: когато стане проблематично, всички си измиват ръцете.

Откъдето и да го погледнем, чудовищната експлозия е пряк резултат от хроничната корупция на многобройни ливански правителства. В продължение на години политици от всички партии разграбват и съсипват страната си. Дори когато са уж противници, политиците обединяват силите си за укрепване на корумпираната система - с цел лично обогатяване. Когато става дума за личното им благополучие, ливанските политици винаги са в консенсус.

Катастрофата ни дава пресен и ужасяващ пример за това, че правителствата в Ливан се сменят, но нито едно не изпълнява основното си задължение: да се погрижи за нуждите и добруването на гражданите. Например за тока, който вече от години спира за по няколко часа на ден. А защо всъщност? Ами защото в т.нар. електро-мафия - богати бизнесмени, които или идват от политическата сцена, или пък имат тесни връзки с нея - винаги печелят, когато населението е принудено да си набавя допълнително електроенергия.

 

Бейрут след експлозията

 

Или пък планините от смет. Вече от години край летището се разрастват огромни бунища, плажовете са задръстени от пластмасови отпадъци, химическите отпадъци не се обработват според изискванията и създават рискове за населението. Към това се добавя и нелегалният внос на отпадъци от чужбина, които не се преработват според изискванията, но носят големи печалби.

През октомври миналата година в страната избухнаха най-страшните горски пожари от десетилетия. А правителството не успя да изпрати навреме самолети за гасенето им. Просто защото съответните отговорни лица бяха забравили да поддържат машините в оперативно състояние. Какво ли да кажем по въпроса?

И икономическата криза, и девалвацията на валутата - в Ливан всичко това си е собствено производство. Защото когато теглим чертата, управляващите се интересуват не от сигурността на страната, а единствено от своята печалба за сметка на населението. И нито един властник до ден-днешен не е понесъл каквато и да било отговорност.

"Сърцата ни умряха"

Ливанците преживяха една гражданска война, десетилетия сирийска окупация, две войни с Израел, няколко икономически кризи, продължаваща и до момента огромна безработица, серия от политически атентати. От октомври миналата година демонстрантите по ливанските улици протестират срещу корумпираната управляваща класа. „Всички до един - оставка!“: това скандират хората вече месеци наред. Нека само да припомним, че Ливан до голяма степен все още се управлява от онези, които го вкараха в гражданската война, които после сключиха мир, а оттогава насам продължават да подклаждат религиозните конфликти, от които трупат големи богатства.

Дълбока е раната на ливанците. „Телата ни може още да не са умрели, но сърцата ни са“, пишат тези дни мнозина в социалните мрежи. За колко ли пъти един народ ще има силите да изгражда страната си съвсем наново? Ливан винаги ще бъде заплашен от лоши времена, докато не се стигне до корена на проблема и докато го управляват същите някогашни войнолюбци.

За катастрофата от миналата седмица сигурно тепърва ще научаваме подробности. Но и в момента едно е ясно: не може причините за катастрофата да разследват същите хора, които са допуснали десетилетния престой на огромно количество амониева селитра в пристанищните складове. С това трябва да се захване международен разследващ екип, който да проучи веригата от отговорни инстанции и лица. Сега е моментът най-после да се сложи край на безнаказаността, която властва в Ливан. Сега е моментът за справедливост.

Станете почитател на Класа