В разбит свят, опитващ да се възстанови от коронавируса, нова пандемия заплашва да унищожи оцелелите хора. Това е сюжетът на телевизионния филм „COVID-19: Смъртоносен вирус“ в етап на постпродукция, в който нов коронавирус се появява на следващата година, пише Financial Times.
Нискобюджетният филм вероятно няма да спечели Оскари, но много учени смятат, че замисълът му не е пресилен. Пандемията от COVID-19, която следва епидемиите от ТОРС и Близкоизточния респираторен синдром, е третият случай, за който се смята, че коронавирусът се е предал от прилепи на хора преди да се превърне в епидемия.
Твърди се, че коронавирусите циркулират в прилепи от векове, но едва през последно време са се превърнали във водещ източник на предавани от животните заболявания наред с други болести, които са тръгнали от животни като ХИВ, Ебола и Зика.
Учени смятат, че засиленото предаване на патогени от животни се дължи на две тенденции – бързата глобализация и пренебрежителното отношение на хората към природата. Това означава, че епидемиите и пандемията вероятно ще се появяват редовно, ако тенденциите не бъдат овладени или преобърнати, предупреждават те.
„Коронавирусната пандемия е напълно неизненадваща“, казва Арън Бърстейн, директор на Центъра за климат, здраве и глобална околна среда в Харвардския университет. „Знаехме преди да се случи това, че две трети или дори три четвърти от появяващите се инфекции се случват заради предаването на патогени от диви животни на хора“, допълва той.
Според Бърнстейн основната причина за предаването е промяната в начина, по който хората се отнасят към природата, като бързо обезлесяване и глобалната търговия с диви животни.
Джонатан Епстейн, вицепрезидент на базираната в САЩ благотворителна организация в областта на дивата природа EcoHealth Alliance, казва, че промяната в използването на земята, включително обезлесяването, е „единственият най-голям двигател за появата на болести“.
Строителството на пътища за транспортиране на дървесина създаде достъп до зони дълбоко в гората, които преди това не бяха засегнати от хората, поставяйки ги в контакт с диви животни, пренасящи заболявания, отбелязва Епстейн. Прогонването на животни, които са живели в тези гори, също ги принуждава на търсят нови хабитати, което увеличава шанса да разпространяват патогени към други видове, включително хората.
Джо Уолстън, старши вицепрезидент на базираното в САЩ Сдружение за опазване на дивата природа, също изтъква търговията с диви животни за продукти като екзотични храни, кожа и алтернативна медицина.
„Имали сме предавани от животни болести в миналото, но те бяха редки с големи периоди между епидемиите. Сега стават по-редовни и ще продължат да се увеличават, докато не решим да преоценим отношенията си с търговията с животни“, казва Уолстън.
Първоначално китайските здравни власти смятаха, че COVID-19 се е пренесъл от животно на човек на пазар за храни в Ухан, където се продавали диви животни. По-скорошни данни допускат, че вирусът е тръгнал от другаде, но броят на заболелите хора след пазаруване там показва, че той е изиграл ключова роля за разпространението на заболяването, казват експерти.
„Знаем от минал опит с коронавируси, включително ТОРС, че тези вируси могат да се разпространяват в рамките на пазарни системи. Пазарът в Ухан вероятно е послужил като размножителен център, ако не е поставил точно началото на епидемията“, казва Епстейн.
Макар че обезлесяването и търговията с диви животни са смятани за причина за предаването на заболявания от животни на хора, глобализацията може да превърне епидемиите в пандемии.
„Това са кибритените клечки, които разпалват пандемични огньове, но горивото за огъня е глобализацията на човечеството и растящата гъстота на населението в градовете“, отбелязва д-р Бърнстейн.
Преди 50 години щеше да е много по-трудно COVID-19 да се разпространи от Ухан към останалия свят. Жителите на града нямаха нито средствата, нито възможностите за пътуване, летището му е построено едва през 1995 г., а международните полети започват едва през 2000 г.
Учени смятат, че Ебола е била пренесена при хората много преди първата регистрирана епидемия в Демократична република Конго през 1976 г. Основната разлика с епидемията между 2013-2016 г., която се разпространи в Западна Африка, е че за първо огнище на заразата се смята село в Гвинея близо до границите със Сиера Леоне и Либерия.
„Имаше достатъчна свързаност, пътищата бяха достатъчно добри, така че случаите на Ебола за първи път в историята проникнаха в столични градове, където изведнъж има милиони хора, които могат да бъдат заразени. Малък лагерен огън се превръща в дълъг горски пожар“, казва Епстейн.
Спирането на глобализацията не е реалистичен вариант, така че според учените трябва да се направи повече за изграждането на публична здравна инфраструктура и системи за наблюдение на заболяванията.
„Познавайки честотата, с която се появяват новите вируси и какво причиняват климатичните промени на животинските екосистеми, можем да предположим, че ще има нови епидемии“, прогнозира Хелън Гейл, главен изпълнителен директор на Chicago Community Trust и бивш служител на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ.
Според д-р Гейл САЩ трябва да изградят "добри системи за наблюдение на заболяванията“, като в същото време създадат възможности за бързо и точно разработване на ваксини.
В неотдавнашна статия в списание Science д-р Бърнстейн призовава правителствата да инвестират общо 22 млрд. долара на година за предотвратяване на обезлесяването и регулирането на търговията с диви животни.
Той също така препоръчва да се влагат стотици милиони долара в системи за засичане и контрол на епидемии, включително „библиотека на вирусната генетика“, която може да бъде използвана за проследяването на появата на патогени достатъчно бързо, за да спрат разпространението им.
Предлаганите суми са големи. Но според д-р Бърнстейн те са нищожна част от икономическите и човешки разходи заради COVID-19, които според икономисти може да достигнат 10-20 трлн. долара, около една четвърт от глобалния брутен вътрешен продукт, оценяван на 81 трлн. долара.
„Икономиката на всичко това не може да е по-ясна. Влагането на малка част от разходите, причинявани от няколко от тези заболявания, за намаляване на риска от предаване дори с един процент, ще бъде много ефективно от гледна точка на разходите“, отбелязва Бърнстейн.
