Американското списание говори за едно от най-големите картографирания в историята на човечеството. След разпадането на Съветския съюз съветските военни карти с гриф „строго секретно“, започнали да попадат в ръцете на колекционери на Запад — оказало се, че те са много по-точни от всички аналози в света. В тях била налице цялата информация, необходима за потенциално нашествие.

Когато Ръсел Гай пристигнал на хеликоптер в околностите на Талин с куфар, съдържащ 250 000 долара в брой, на земята го чакал хеликоптер. Гай бил леко разтревожен. Това не било съвсем военна база, но наоколо имало хора, които приличали на войници. С оръжие.

Била 1989 година. Съветският съюз се разпадал и някои офицери от въоръжените сили активно разпродавали остатъците.

Вътре в кутиите имало карти. Хиляди карти. В горния десен ъгъл на всяка от тях имало червен печат с руската дума „Секретно“.

Тези карти били част от едно от най-амбициозните картографски предприятия в историята на човечеството. По време на Студената война съветските военни съставяли карти на целия свят, понякога толкова подробни, че всяка сграда била отбелязана върху тях.

На съветските карти на американските и европейски градове имало подробности, които не можели да бъдат открити в местните карти от онези времена. Там били посочени неща като ширина на пътищата, носещата способност на мостовете и видовете заводи и фабрики. Такива подробности били много полезни при планиране на офанзива с танкове. Или окупация. Да направиш това, без да имаш поглед на земята, било просто невъзможно.

Съветските карти били невероятно точни с оглед на технологиите от онова време. И до днес те (заедно с други източници) се използват от Държавния департамент на САЩ, когато трябва да се нанесат международните граници на официалните държавни карти.

Компанията на Гай Omnimap била една от първите компании, които внесли съветски карти на Запад. Но той не бил сам. По това време военните, които осигурявали безопасността на картите, и търговците на карти от цял ​​свят видели възможност да спечелят пари. Картите, които преди били били толкова секретни, че служител, който ги изгубил, можело да бъде хвърлен в затвора (или още по-лошо), сега можели да се купят с тонове и след това да се препродадат на правителствени агенции, телекомуникационни компании и други организации с голяма печалба.

„Струва ми се, че купихме милион листове“, казва Гай. «А може би и повече.»

В университетските библиотеки на Станфорд, Оксфорд и Тексаския университет в Остин кабинетите били претъпкани с карти на съветската студена война, закупени от Гай и други доставчици. Но почти никой не знаел за тях.

Американски специалист сравнил съветските карти с карти от приблизително същото време на Британското картографическо управление и други правителствени агенции. И забелязал някои интересни разлики.

Съветска карта от 1984 г. за речния град Чатам в Югоизточна Британия показвала корабостроителници, в които са построени подводниците за британския флот по време на Студената война. На съвременните британски карти на тези места имало бели петна. На съветската карта на Чатам имало данни за размера, носещата способност, височината на мостовете през река Медуей и дори за материалите, от които са направени.

На съветската карта на Кеймбридж от 80-те години имало изследователски център, който се появил едва години по-късно върху картите на Британското картографическо управление.

Военните карти на СССР били много точни.

Съветските картографи картографирали цяла Европа, почти цяла Азия, както и огромни масиви от Северна Америка и Северна Африка в мащаб 1: 100 000 и 1: 50 000, които давали още повече подробности и показвали терена с високо качество. Подготвена била и серия от карти в мащаб 1: 25 000, обхващащи целия Съветски съюз и Източна Европа, както и стотици, може би хиляди чужди градове. В този мащаб се виждали всички градски улици и отделните сгради.

След смъртта на Сталин през 1953 г. съветските военни, които преди това предимно били ангажирани с работа в СССР и в близките региони като Балканите и Източна Европа, започнали да проявяват глобални амбиции.

След като претърпели ужасни загуби по време на нацистката наземна инвазия по време на Втората световна война, Съветите създали най-мощната армия в света.

Маневрите на тази армия изисквали мащабни карти в големи количества, както и карти с по-малък мащаб с голям брой детайли.

„Мащабът от 1: 50 000 се счита от военните по целия свят за тактически, подходящи за сухопътните сили“, казват военни специалисти.

„Тези карти са създадени по такъв начин, че съветските военни навсякъде са имали необходимата информация, за да стигнат от точка А до точка Б“.

През 2005 г. компанията East View от Минесота, която разполагала с голяма колекция от съветски карти, превела и публикувала инструкциите на съветската армия, което давало определена представа как топографските карти можели да бъдат използвани при планирането и провеждането на военни операции.

Имало таблици за чуваемост на различни звуци (на какво разстояние можел да се чуе счупен клон — на разстояние 80 метра, движение на сухопътни войски — на 300 метра по селски път и на 600 метра по магистрала, звук от резервоар с включен двигател — може да се чуе на 1000 метра, а изстрел от пушка — до 4000 метра).

Всички някогашни купувачи на съветски карти и до днес отклоняват въпросите за старите си връзки с военните среди от Русия.

Те нямат нужда от проблеми.

Трудно им е да се отърсят от параноята дари и сега.

Петя Паликрушева