Ърнест Хемингуей, един от най-големите писатели на 20-ти век, също така е и един от най-прочутите пиячи. В много от разказите му има подробни описания за начини на пиене на различни видове алкохол и рецепти за коктейли. Тази година ще станат 121 години от рождението му, а вече близо 60 години след смъртта му по света продължават да пият, цитират и обсъждат неговите коктейли.

Вкусовете му към алкохола варират широко – от френски вина, каквито е пил с Гертруд Щайн, Пабло Пикасо и Езра Паунд по време на престоя си в Париж през 20-те години на миналия век, до тропическия ром в Кий Уест, Флорида и в Хавана, където е живял през 30-те, 40-те и 50-те години.

Алкохолните му познания и опит стават причина за издаването на цяла книга-справочник за коктейли на Хемингуей, със заглавие „Да имаш и да пиеш още едно” (To Have and Have Another – непреводима игра на думи със заглавието на романа му „Да имаш и да нямаш” – To Have and To Have Not – бел. ред.). Авторът е Филип Грийн, консултант по високоалкохолни напитки, изследовател на историята им и съосновател на музей на коктейлите в Щатите. Томчето има две допълнени издания и съдържа рецепти, анекдоти и истории от живота и романите на Хемингуей.
Според автора Филип Грийн един известен коктейл наистина е измислен от самия Хемингуей. Казва се „Смърт следобед”. Той е просто смес от шампанско и абсент. За първи път рецептата е публикувана през 1935 г. в „So Red the Nose“ („И така, зачерви носа”) – сборник от рецепти за коктейли от известни писатели, включително Едгар Райс Бъроуз и Ърскин Колдуел.

Хемингуей измислил рецептата, след като часове помагал за освобождаване на риболовна лодка, която буря изхвърлила на брега.

„Много истории за произхода на коктейлите са чист фолклор, както и много от легендите, свързани с Хемингуей, така че шансовете този коктейл и историята му да са измислени или разкрасени са значителни. Но съм готов да вярвам, че Хемингуей е измислил това, в крайна сметка той е обичал отделните компоненти на тази напитка“, казва Грийн.

Героите в романите на Хемингуей често призовават за бълбукащи питиета, марки като „Bollinger”, „Piper-Heidsieck” и „Perrier-Jouët”. В романа „За кого бие камбаната“ Хемингуей пише, че уискито „не се извива вътре в теб, както прави абсентът“.

Хемингуей обичал и много различни коктейли: Според Грийн неговият любим коктейл е уиски със сода – той е номер едно по брой пъти споменати в прозата му. Следващите най-често споменавани питиета са „Мартини”, коктейлите дайкири (един от най-популярните в света – ром със сок от лайм или лимон и захар), джин с тоник, абсент (приготвен по стария метод с бучка захар върху традиционна решетеста лъжичка) и палитра от напитки на базата на „Кампари”, „Негрони” (италиански коктейл от равни части джин, червен вермут, кампари, портокал), „Американо” (известен коктейл от кампари, сладък вермут, лимон) и техни разновидности – джин, кампари сода.

Авторът на сборника за питиетата на Хемингуей сочи като най-впечатляващ коктейла „Green Isaac’s Special”, който се появява в публикуваният след смъртта му роман „Острови на течението”. В него има описание как главният герой Томас Хъдсън е отишъл на риболов навътре в морето. Героят лежи на на сянка под мостика и приятелят му Еди носи студена напитка във висока чаша, направена от джин, сок от лайм, сок от зелен кокосов орех, вода и разбит лед, „с достатъчно горчиво от „Ангостура битър” (известна марка спиртна настойка от горчиви растения, която се използва нашироко в коктейлите), така че напитката да стане с „ръждив, розов цвят”. Героят я държи в сянката, „да не се стопи ледът, докато той гледа в морето.”

И едно от най-популярните питиета на Хемингуей е дайкири, направено във „Флоридита”, бар в Хавана, който авторът редовно посещава. Там барманът Константе Рибалага Верт е известен с майсторството си на дайкири. „Към средата на 30-те години на миналия век бар „Флоридита” е предлагал не по-малко от пет варианта на дайкири, казва Грийн. Менюто на „Флоридита” от 1937 г. нататък съдържа напитка, наречена „E. Hemiway Special” – специална почит към най-известния им редовен посетител.

Тъй като бащата на Хемингуей е бил диабетик, писателят в един момент се загрижил за количеството захар в коктейлите си. Затова в дайкирито заменя захарта с малко ликьор „Мараскино”. И изисква малко сок от грейпфрут в допълнение към стандартния лайм.

Ето две от рецептите на Папа, както са наричали писателя:

Дайкири „Хемингуей“

50 г бял ром („Хавана клуб“ е добре, както и „Бакарди“, но може и с други видове ром. В Щатите има ембарго за кубински ром и дават тази рецепта с марката „Papa’s Pilar Blonde Rum“ – ром, който използва за име прякора на писателя Папа и името на любимата му лодка „Пилар“. Произвежда се в Кий Уест, Флорида от фирма с името „Хемингуей”).

15 г прясно изцеден сок от лайм

10 г сок от червен грейпфрут

1 лъжичка ликьор „Мараскино“
Всички съставки се сипват с лед в шейкъра, разбърква се и се сервира в изстудена коктейлна чаша.

Коктейл „Green Isaac’s Special”

50 г джин (от типа „Лондон драй“)

100 г кокосов сок

1 лайм – сок

20-40 капки „Ангостура битър“ (2-4 малки лъжички)
Приготвяне:

Смеси всички съставки в шейкъра и го допълни с лед. Разбий и сипи във висока чаша. Допълни с резен или кора от лайм.

Ърнест Хемингуей с питието си, снимка от 30-те години. Снимка: архив „Хемингуей“ на библиотека „Джон Ф. Кенеди“

Хемингуей е вдъхновител на коктейли и почти 60 години след смъртта си.

Цитати от Хемингуей за алкохола:

„Пия, за да направя другите хора по-интересни”

„Модерният живот, също така, е потисничество и алкохолът е единственото облекчение”

„Не се занимавай с църкви, правителствени сгради, градски площади. Ако искаш да разбереш културата, прекарай една нощ в баровете”

„Виното е велико нещо. То те кара да забравиш всичко лошо”
(из „Сбогом на оръжията“)

„Да пиеш вино не е снобизъм, не е изтънченост, нито култ. То е естествено, както яденето и за мен то е необходимост”

(из „Безкраен празник“)

„Това е хубаво място”, каза той.

„Има много алкохол”, съгласих се аз.

(Из „И слънцето изгрява”)