Президентът на Франция Еманюел Макрон ратува за това Европа да уреди отношенията си с Русия. Според автора на статията в Atlantic Sentinel в този случай първо трябва да определим причините за липсата на партньорства и след това да си поставяме идеалистични цели.
Еманюел Макрон по време на конференцията по сигурността в Мюнхен потвърди намерението си да превърне Русия в партньор за сигурност, като предложи да се "възобнови стратегическия диалог". Но Русия не е част от Европа от известно време, пише политическият анализатор Неманя Попович в статия за Atlantic Sentinel. Според него единственото нещо, което свързва Русия с Европа, е географията.
Макрон вярва, че Европа направи стратегическа грешка, когато започна да отблъсква Русия от себе си. Авторът на статията обаче твърди, че напротив, Русия беше изолирана, когато анексира Крим, когато започна да използва енергетиката като оръжие срещу бившите си съюзници в Източна Европа, когато започна да подкрепя режима на Асад в Сирия.
Путин не вярва в универсалните ценности и се противопоставя на западната идеологическа намеса в други страни, опасявайки се, че това може да дестабилизира режими като руския, смята авторът на статията.
Според него думите на Макрон подкопават солидарността на Европа. Особено като се има предвид, че източноевропейските държави току-що са успели да се измъкнат от съветската власт и все още се страхуват от Русия.
Ако Макрон иска по-прагматични отношения с Русия, тогава това изисква взаимен интерес, пише политологът. Така че, ако вземем отношенията между Русия и Китай, те имат общ интерес да се борят с американското влияние, имат взаимно допълващи се енергийни нужди, сходна вътрешнополитическа конфигурация. Отношенията им се изграждат, включително на ниво военно сътрудничество.
От своя страна ЕС и Русия нямат общи геополитически интереси. Напротив, икономическите и отбранителните интереси на Европа се намират в зоната на съюза със САЩ. Авторът на статията признава, че ЕС и Русия имат свързани интереси в енергийния сектор, но отношенията не могат да се изграждат само на енергийни ресурси, особено когато няма доверие в тях.
Макрон също се опасява, че изолацията на Русия ще я тласне по-близо до Китай, но авторът на статията не е съгласен с него. Според него Китай може да счита Русия за противотежест на Америка, но няма да прекъсне отношенията си със Запада, още повече, че печели пари от търговията, технологиите и инвестициите на Запад.
Затова според него преговорите между Русия и Китай са бавни и слабопродуктивни. „Китай изглежда незаинтересован да изтласка отношенията на ново ниво“, пише авторът на статията. Но според него Русия ще продължи опитите си, защото Европа се опитва да намали зависимостта си от Русия и затова Китай ще стане основен купувач на нефт и газ.
„Истинските партньорски отношения с Русия несъмнено ще са от полза за Европа, но има причини и извън политическата воля, поради които такова партньорство няма. Ако Макрон сериозно мисли за нормализиране на отношенията, тогава той трябва да се съсредоточи върху тези причини, а не да прескача към желания резултат.“, заключава авторът на статията в Atlantic Sentinel.
Превод: М.Желязкова
