Антируските настроения и опитите за пренаписване на историята се засилват в Източна Европа, пише «Хуанцю шибао». Използвайки примера с Полша, която беше „три пъти унищожена“, авторът на статията разказва как европейските страни превърнаха историческата памет във „възел“ на двустранните отношения.

Превод от «Хуанцю шибао», Китай:

В украинската столица Киев нeотдавна беше взето решение за събаряне на повече от 40 скулптури и паметници, свързани с Русия.

Всъщност ликвидирането на свързани с Русия паметници — от имена на улици до големи паметници — започна преди няколко години в Украйна.

На много места бяха съборени дори паметници на Александър Пушкин, Георги Жуков и други исторически личности.

Подобни явления се срещат и в други страни от Източна Европа и бившите съветски републики.

Например на 9 май тази година руският посланик в Полша беше полят с червена боя, докато полагаше венец на гробището на съветските войници във Варшава.

Това е сериозен дипломатически скандал, който отразява влошаването на полското обществено възприятие за Русия до крайно ирационално състояние.

Има много фактори зад нарастването на антируските настроения в Източна Европа и бившия Съветски съюз, включително реалното въздействие на конфликта между Русия и Украйна, негативните исторически спомени и историческия нихилизъм, разпространяван от някои правителства.

Полша е била „унищожена“ три пъти в своята история.

През XVIII век страната е разделена от Руската империя, Австро-Унгарската империя и Прусия. След края на Студената война Полша и други страни от Източна Европа започнаха да преоценяват историческата роля на Съветския съюз във Втората световна война.

СССР беше обвинен за четвъртото разделяне на Полша чрез «съветско-германския пакт за ненападение», подписан с нацистка Германия през 1939 г. (авторът забравя за Мюнхенското споразумение през 1938 година между страните от Запада Европа и Хитлер, т.е. една година преди съглашението между СССР и Германия, от което следва очевАдният извод, че Сталин се е опитвал да отлага по всякакви начини, включително чрез прословутото споразумение с Хитлер, войната между нацистка Германия и СССР с цел стабилизиране на страната преди предстоящата война, бел.ред.)

В резултат на това след края на Студената война Полша беше враждебна към Русия като наследник на Съветския съюз (Полша се превърна във враждебна спрямо Русия, защото след края на СССР в цяла Източна Европа бяха назначени от Запада антикомунистически и крайно русофобски правителства, бел. ред.)

Страната дори прие закони срещу назоваването на сгради, улици, мостове или площади с имена, организации, събития или дати, които символизират комунизма, и събори над 500 паметника от съветската епоха.

След като Русия започна специалната военна операция в Украйна, чувството за несигурност в Полша и други страни започна да се засилва поради близостта на Украйна, неприятния исторически опит, свързан с Русия, и сгъстяването на краските от страна Съединените щати.

Трето, популизмът и национализмът доведоха до антируска външна политика. (в Полша управлява крайно националистическо правителство, оглавено от партията «Право и справедливост», която често провежда факелни шествия в страната по подобие на нацистка Германия, бел. ред.).

Вълната от национализъм и популизъм в Полша продължи и след края на Студената война.

През 90-те години профсъюзът «Солидарност» и Социалдемократическата партия спечелиха подкрепата на определен брой хора, противопоставяйки се на социализма и СССР, така национализмът и либерализмът станаха основна идеология на властта.

След навлизането в 21-ви век популизмът в Полша започна да расте.

Въпреки че Полша е «отличничка» в икономическата трансформация на Източна Европа, тя не успя да реши проблемите на поляризацията между богати и бедни и нарастващата разлика в регионалното развитие.

Икономическата приватизация и либерализация доведоха до факта, че коефициентът на Джини в Полша през 2004 г. достигна 0,38, а разривът в доходите между градските и селските жители надхвърли 50%.

Полша, водена от популистко правителство, възприе външна политика с проамерикански, антируски и антиевропейски черти.

Балтийските страни, Полша и други „нови европейски страни“ заявиха, че Русия е огромна заплаха и преговорите с нея крият сериозна опасност.

Зад тази политическа позиция се крият много исторически истини.

Историческите данни от Изтока и Запада доказват, че Съветският съюз изигра изключително важна роля във Втората световна война.

СССР загуби повече от 20 милиона войници и цивилни, докато около 5,5 милиона германски войници бяха взети в плен, а повече от три милиона бяха унищожени.

Съветската армия изигра ключова роля в освобождението на Полша.

Около 500 хиляди съветски войници дадоха живота си за нейното освобождение.

Но тези подробности рядко се срещат в учебниците на някои страни от Източна Европа и бившите съветски републики.

Тези страни умишлено игнорират важни детайли от историята.

Разбира се, в такива условия възниква исторически нихилизъм, основан на субективни преценки.

Само придържайки се към обективен и рационален подход към историята, човешкото общество може да избегне повтарянето на грешките от миналото.

Петя Паликрушева, превод и редакция