Заместник-министърът на външните работи на Русия Александър Грушко коментира срещата с НАТО за гаранции за сигурността. Той беше един от ръководителите на руската делегация заедно със заместник-министъра на отбраната Александър Фомин и подчерта „Русия и НАТО нямат обединяващ и положителен дневен ред".

Описвайки разговора с представителите на алианса, Грушко подчерта, че той е бил "доста откровен, директен, дълбок, интензивен, но в същото време разкри много различия по фундаментални въпроси". Той добави, че един от основните проблеми в това отношение е, че „НАТО разбира принципа на неделимост и сигурност избирателно: в очите на НАТО той съществува само за членовете на алианса".

По отношение на неотдавнашното представяне на трансатлантическия блок Грушко изтъкна „завоя на НАТО към схемите за сигурност от Студената война с приоритет на целта за възпиране на Русия". Дипломатът предупреди: „Такава политика ще предизвика подобен отговор от Москва. Ако НАТО премине към политиката на възпиране, от наша страна ще има политика на противо-възпиране. Ако има сплашване, ще има за противодействие сплашване. Ако това е политика на възпиране и търсене на уязвимости в руската отбранителна система, ще има търсене и на уязвимости в НАТО. Това не е наш избор, но няма да има друг начин, ако не успеем да променим опасния ход на събитията днес".

„По много честен, директен начин ние посочваме, че по-нататъшното влошаване на ситуацията би довело до най-непредвидимите и ужасни последици за европейската сигурност. Русия не е съгласна с този сценарий и мерките, които предлагаме днес дават възможност за фундаментално обръщане на тази ситуация, за възстановяване на европейската сигурност, основана на общи принципи в интерес на всички, и това ще подобри не само военната сигурност на Руската федерация, но и тази на самите страни от НАТО", каза Грушко.

В същото време дипломатът изтъкна, че Москва си запазва всички методи за справяне с преките заплахи от страните членки на НАТО. „Русия посочи: имаме набор от легитимни технически-военни мерки, които ще приложим, ако почувстваме реални заплахи за сигурността. Ако нашата територия се счита за обект, който трябва да бъде насочен с атакуващи оръжия, ще предприемем всички необходими мерки, за да се защитим от заплахи с военни средства, ако политическите не дадат резултат", каза той.

Говорейки за политиката на отворени врати на НАТО, която се застъпваше от другата страна, по време на разговорите Грушко посочи, че тя не е вечен принцип на алианса. Според дипломата в края на 80-те и началото на 90-те години различни лидери на страните-членки на блока уверяваха съветските лидери, че НАТО няма да се разширява на изток от своите граници преди падането на Берлинската стена. Това също не е рационален метод за постигане на сигурност, каза той.

„Правейки исторически паралели, си спомняме, че през 1962 г. Куба избра своя собствен път на безопасност. Това беше свободен избор", каза Грушко, имайки предвид Карибската криза. „Но изходът от кризата не се основаваше на следване на някакви принципи, а на много рационален баланс на военните интереси, който помогна на света да се отдалечи от много опасната линия", каза той.

„Рационалните интереси за укрепване на европейската сигурност изискват ясно разбиране, че по-нататъшното разширяване на алианса крие рискове, които биха надвишили всяко решение за по-нататъшно разширяване", добави той.

„Позицията на Москва относно ситуацията в Украйна, която беше сред основните теми на срещата, е напълно разбираема: деескалация е възможна", каза Грушко. Той уточни „За постигането на тази цел на първо място киевските власти трябва да бъдат принудени да прилагат изцяло и безусловно споразуменията от Минск, които са част от международното право в резултат на резолюция 2052 на Съвета за сигурност на ООН".

„Ако споразуменията от Минск бъдат изпълнени, няма да има заплаха за сигурността и териториалната цялост на Украйна. За да се улесни тази деескалация, страните от НАТО трябва да прекратят всякаква военна помощ за Украйна, да спрат да й доставят оръжие, да оттеглят инспекторите, инструкторите, офицерите и войниците, както е предвидено в съответните разпоредби на Минските споразумения", каза дипломатът.

По-рано генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи, че по време на преговорите блокът е отхвърлил руските предложения за неразширяване и немилитаризиране на последните си членове, но изрази необходимостта от възобновяване на диалога с Москва.ь