Сензационната история за отравянето на Юшченко се появи изненадващо между другото и след това изчезна, разтопи се във времето, а накрая завърши също изненадващо, когато резултатът беше постигнат и необходимостта от «отравянето» вече беше изчезнала.
Днес в Русия едни мамини синчета си играята на политически учения на базата на получените от Вашингтон задачи Навални да не бъде забравен.
Всъщност, горният «герой» може да бъде осъден по още едно дело, а след това по още едно и още едно…
В социалните мрежи с негодувание публикуват сплашващи постове за ужасните условия, в които излежава присъдата си Навални. Така се опитват да промият мозъците на хората, че в изправително-трудовите колонии в Русия само един човек се чувства зле — техният кумир.
Интересно, ако Навални и «революционната» му прозападна дружинка успеят да завземат властта в Русия, дали биха подобрили положението на затворниците в колониите?!
Съмнявам се.
Драги читатели, това е изправително-трудова колония, в която са затворени виновни, престъпници — един за държавна измяна, друг за грамадни кражби, трети за предателство към Родината и т.н.
Това не е санаториум за благородни девици!!!
С три удивителни.
В очакване на светлото им прозападно бъдеще, сподвижниците на Навални леят горчиви сълзи, че техният любим има болежки в гърба и крака, че «режимът» на Путин уж искал да го превърне в жив труп.
Това ми напомни за една друга история.
Нещо подобно навремето се случи и в Украйна.
Помните ли, когато Юлия Тимошенко седна в една инвалидна количка?
Много изразително изглеждаше в социалните мрежи, да ????
Но след като бе освободена (а тя бе осъдена за «злоупотреба с власт», за продажба на парникови емисии и пр.), нуждата да седи в инвалидна колична внезапно изчезна.
Преди това Тимошенко извърши воаяж в Германия, за да обясни по-късно, че с нея се е случило чудо в резултат на немските лекари.
Сигурна съм, че ще бъдете изненадани да разберете, че Тимошенко «оздравя» в същата клиника, в която бе «лекуван» Навални — в «Шарите».
Подобна методика бе употребена по-рано от Юшченко.
Изминаха вече доста година от времето, в което целият цивилизован свят разбра за отравянето на кандидата за президент на Украйна от лидера на Русия Путин.
Ех, този Путин! Отровител гаден ????
По време на първия Майдан Юшченко стана най-известната личност в Украйна, благодарение точно на това «отравяне» — превърна се в «жертва на режима» на Янукович.
Тук е мястото да припомня, че преди самия момент на «отравянето» в предизборния щаб на Юшченко цари униние и всички очакват неговия неминуем ПРОВАЛ.
Главните претенденти за поста президент на Украйна тогава бяха Тимошенко и Янукович.
Но «отравянето» внезапно удари мощен политически щут на Юшченко, тогава Юлия Тимошенко му даде нейните гласове.
А помните ли, че през септември 2004 г. Юшченко внезапно изчезна от полезрението на медиите, за неговото здраве се носеха слухове.
На 6-ти той се оплака, че има болки в различни части на тялото. След това лицето му се промени до неузнаваемост.
На 11-ти бе изпратен в австрийската клиника «Рудолфвинерхаус», където му поставиха диагнозата «остър панкреатит».
Сред това главният лекар на болницата Михаел Цимпфер заяви за отравяне, вярно, на основание анализите на пробите НЕ от пациента, а на някакави си проби, изпратени му от Украйна.
На 17 септември за неговото отравяне с диаксин обяви вице-спекерът на парламента А. Зинченко.
От тази дата, взривила информационното пространство, започва възходът на Юшченко към президентското кресло.
Вдигна се шум до небесата. Разбира се, че за отравянето обвиниха Москва и създадоха специална комисия за разследване.
Но, о, чудеса! Изненадите продължиха!
Юшченко неочаквано се отказа от сътрудничество с членовете на комисията.
Той остана в Европа, откъдето хвърляше АНАТЕМИ на Кремъл, но не пускаше лекари до себе си.
По някаква причина. Познайте от първия път по каква!
Но обвиненията се нуждаеха от потвърждения!
За целта трябваше Юшченко да даде кръв за анализ.
Но той не даваше кръв и това е. Уж «отровен», пък не дава кръв, за да се потвърди отравянето.
А когато на 21 ноември той призова населението на Украйна на Майдана да отпразнува своята победа, вече не бяха нужни никакви обяснения — ни кръв, нито доказателства, нито нищо…
Хората просто гласуваха за «жертвата». Така е човешката психика.
Апропо, диоксинът, попадайки в човешкия организъм, остава следи в рамките на 7 до 10 години.
През 2007 г. Украйна придоби образци на диоксин от САЩ, Англия и Русия.
След това украинските лекари обявиха, че остатъците от диоксин, открити, според техните думи, в кръвта на Юшченко, са съвпаднали с руския образец.
Но кой присъства на даването на кръв, при провеждането на анализите …- това си остава и до днес поредната загадка.
Но през 2008 г. Давид Жвания каза в интервю, че отравяне с диоксин НЕ Е имало и обвини партията «Наша Украйна» във фалшификация. Каза, че отравянето е било на хранителна основа.
И. Смешко също отрече отравяне с диоксин.
Той обърна внимание върху отказа на Юшченко да предостави материли за експертиза:
«Не видях никакви доказателства за това, че експертизата, проведена у нас, е била експертиза на кръвта на господин Юшченко.
Не ми е ясно и следното: защо до края на бяха проведени всички експертизи, а заключения нямаше и от страна на Австрия. Защото с Австрия ние имаме двустранни връзки за правна помощ.
Ако имаше железобетонни доказателства в съда…
Но консилиум на водещи сътрудници от нашата Национална академия на медицинските науки още тогава, на основание на материалите, направи заключението, че факт на отравяне НЕ съществува«.
И накрая, през 2019 година военният прокурор на Украйна А. Матиос сподели в разговор със следователя И. Козлов следното:
«Попитах го: «Игор Николаевич, кажи, ти разследва, ти си дотолкова потопен в ситуацията, че трябва да имаш свое виждане за истината, която можеш да докажеш — или не ти даваш да я кажеш, имаше ли отравяне или нямаше?»
Следователят каза:
«Не. Отравяне нямаше».
С това бе поставена точката.
И така, сега вече е известно, че Юшченко НЕ Е бил отровен.
Всяка лъжа рано или късно бива разкрита.
На лъжата краката са къси, както казваме.
Но в случая с Юшченко лъжата свърши работата си — а когато тя се разсея като мъгла, Украйна се оказа разкъсана на Източна и Западна, с война в Донбас и на крачка от пропастта, на която стои и до днес, благодарение в това число и на фалшификацията с «отравянето» на Юшченко.
А кой все пак отрови Юшченко, имайки предвид горното?
Сигурна съм, че всички вече подозирате кой.
Не, не е Путин — също на база горенаписаното.
Петя Паликрушева
