Коронавирусът предизвика радикални и неравномерни сътресения в работата и личния живот на хората по целия свят. Въпросът за бизнеса, институциите и служителите днес е как дистанционната работа се развива в дългосрочен план и дали те могат да извлекат ползите от нея, пишат за Financial Times Джонатан Динджъл и Брен Ниймън, професори по икономика от Чикагския университет. Когато Covid-19 удари, властите трябваше да знаят колко хора могат да работят извън работното си място, за да прогнозират икономическите щети и да планират реакциите. Използвахме минали проучвания, за да класифицираме кои дейности могат да се извършват от вкъщи и кои - като тези, които се нуждаят от защитно или предпазно оборудване или работят директно с обществеността - не могат. Ние изчислихме, че 37 процента от работните места в САЩ биха могли да се извършват изцяло от дома, посочват авторите.
Тази средна стойност обаче прикрива ярки разлики по местоположение, дейност и ниво на доходи в способностите на работниците да запазят работата си, без да рискуват да бъдат изложени на Covid-19. Близо 90 на сто от позициите във финансите, със средна почасова ставка от около 35 долара, могат да се изпълняват от вкъщи. Почти няма такива в областта на приготвянето на храна, почистването или земеделието, където обикновено се плаща по-малко от 15 долара на час. Приблизително половината от работещите в технологични центрове като Силициевата долина биха могли да останат вкъщи, но много по-малко в доминирания от развлеченията Лас Вегас.
Има големи разлики в международен план. В Люксембург, една от най-богатите страни по доход на глава от населението, по-голямата част от работата може да се извършва от дома. В Италия и Испания делът е около една трета. В Мексико или Турция - една пета.
Въпреки че нашите оценки се основават на данни отпреди пандемията, те приблизително съвпадат с действителния дял на работата, извършвана от дома сега, измерена от последващи изследвания, като по-бедните държави и работници са изправени пред ужасни икономически условия. Рано е да се каже как домашната работа се е отразила на производителността, въпреки че проучванията сочат, че за мнозина тя е по-удобна.
Но когато оценяват представянето на своите организации в пандемията, мениджърите трябва да имат предвид две предупреждения. Първо, пазете се от объркващи обстоятелства. Бизнесът често провежда експерименти за оценка на въздействието върху печалбите преди да възприеме нови технологии. Това не се случи миналата пролет. Служителите внезапно започнаха да работят дистанционно на фона на затворени училища, свиващо се търсене и най-тежката криза в здравеопазването за последните 100 години.
Второ, временната работа от вкъщи може да е нещо много различно от постоянната промяна. Ние осъществихме нашето изследване без срещи, но бяхме колеги от пет години. Взаимоотношенията изискват инвестиции в човешки капитал, като искането нови служители да работят заедно от разстояние не е същото като такова за утвърден екип.
Дистанционната работа беше технологично възможна преди Covid-19. Тя може да се ускори след пандемията, но процесът няма да бъде автоматичен. Опитът показва, че отнема време, за да се адаптират бизнес практиките така, че да използват ефективно новите технологии.
През 1987 г. Нобеловият лауреат за икономика Робърт Солоу отбеляза остроумно: „Можете да видите компютърната ера навсякъде, освен в статистиката за производителността“. В крайна сметка Walmart внедри IT системи за инвентаризация, а платформата на Charles Schwab спомогна за катализирането на онлайн търговията с ценни книжа. Отне почти десетилетие преди общата производителност да скочи.Ентусиазмът относно новите технологии често настъпва доста преди успешното им въвеждане от бизнеса. Академичните изследвания показват как внедряването изисква допълнителни управленски и процесни инвестиции, които дори могат временно да потиснат производителността.
Също така е необходимо време, за да се приспособят социалните норми към промените в местоположението на работните места. Преди двеста години индустриалната революция измести производството от домовете към фабриките. Скорошни изследвания подчертават, че това е отнело десетилетия. Фабричната система става доминираща едва след съществени нововъведения в организацията и управлението.
Масовото преминаване от фабрики и офиси обратно към домовете ще изисква работници, мениджъри и компании, които да съпоставят ползите и рисковете, за да реализират трансформационния потенциал на дистанционната работа. Например, как може да се спечелят предимствата от екип в различни часови зони, без да се жертват координацията и другарството? Как може да се следи производителността на служителите и боравенето с поверителна информация без да се нарушава дигиталната им неприкосновеност?
Регулаторите също имат важна роля. Подобряването на цифровата инфраструктура и разпространението на най-добрите практики може да помогне за справянето с огромните различия между градовете и страните, които установихме.
Съществуващите политики може да не са подходящи за промяната в характера и географията на работата. Щатът Ню Хемпшър е внесъл петиция до Върховния съд на САЩ, за да попречи жителите, които са работили у дома по време на пандемията, но обикновено са заети в съседния Масачузетс, да бъдат облагани с данъци там. Спорът вероятно ще бъде първият от много подобни.
Ще прекарват ли хората толкова много време в работа от вкъщи през 2030 г., колкото през 2020 г.? Дистанционната работа се наложи заради пандемията и има потенциал да доведе до големи дългосрочни ползи както за работодателите, така и за работниците: по-малко пътуване до работното място, по-евтини имоти и по-голям набор от таланти и работни места.
Но принудителният ни опит с дистанционна работа през последната година не е достатъчен, за да се осигурят тези предимства. Бизнес лидерите, предприемачите и регулаторите, чрез креативно мислене през следващите години, ще определят дали и колко бързо дистанционната работа ще се превърне в трайно наследство на пандемията.
