Когато София Бекатору, златна медалистка по ветроходство на Олимпиадата през 2004 г., започна да говори миналия месец за това, че е била сексуално насилвана от спортен деятел, когато е била на 21 години, това бе пробив в страна, в която изправянето срещу такова насилие е рядко срещано.

Нейният разказ и изразената подкрепа накараха десетки актьори, певци, спортисти и студенти да заговорят за преживяното от тях в забавилото се в Гърция движение #Me Too. Това разтърси артистичните среди и засили натиска за промяна.

Докато дебатът за сексуалното насилие обиколи света през последните години, в Гърция, която като цяло е консервативна страна, старият рефлекс да се пази мълчание по въпроса остава силен. Досега.

Когато Бекатору започна да разказва за преживяното от нея, всички спомени се събудиха, заяви пред Ройтерс Лидия Серву, 44-годишна певица, която разказа във Фейсбук как е била насилвана през 1992 година. Време е Гърция да промени това, каза тя.

Сексуалното посегателство, за което разказа Бекатору, е станало през 1998 г., преди твърде много време според гръцкото законодателство, за да бъде гледано едно дело. Но прокурор започна разследване на съобщенията за насилие, сексуални посегателства или злоупотреби в артистичните среди, фокус на много от новите твърдения.

Директорът на Националния тетър подаде оставка този месец след обвинения в медиите в малтретиране. Той отхвърли обвиненията.

Лявата опозиция поиска министърът на културата Лина Мендони да го последва.

В петък тя каза, че всички служби на министерството трябва да сътрудничат на разследването и призова извършителите да бъдат наказани. Катарзисът не е лесно нещо, това е труден процес, каза тя.

От години актьорите са оставени на милостта на всеки овластен в някога процъфтяващата индустия, пострадала от продължилата десетилетие финансова криза и сега от затварянията заради Ковид-19, заяви Арис Ласкос, генерален секретар на профсъюза на гръцките артисти.

Те излизат на пазар на труда, който се разпада, при ужасяващи условия и са принудени да приемат нещата, каза той, призовавайки за повече прозрачност и реформи.

Но въпреки че повечето заглавия във вестниците отразиха насилието в сферата на изкуството, водещите кампанията казват, че заради културата на мълчание случаите на насилие са много по-разпространени.

Според проучване през ноември на Екшънейд, 85 процента от анкетираните жени са заявили, че са преживели сексуално посегателство на работните си места. Друго проучване на ПроРата разкри, че над 90 процента от насилваните не вярват, че могат да получат някакво законово възмездие.

Доклад на гръцката неправителствена организация КМОП откри, че повечето от половината от анкетираните са заявили, че няма мерки на работното място, които да предотврятят такива инциденти.

В отговор консервативното правителство обеща да ревизира закона за сексуалните престъпления. То каза, че ще въведе реформи, окуражаващи спортистите да съобщават за инциденти и увеличавайки тяхното представяне в съветите на спортните федерации, ще въведе задължително сексуално обучение в училищата и ще създаде кодекс на поведение в държавните учреждения в сферата на изкуството.

Заместник-министърът на труда Мария Сиренгела заяви, че правителството иска също да ратифицира конвенцията срещу насилието на Международната организация по труда.

Време е да променим начина си на мислене, манталитета си, да се уважаваме един друг, да учим по-различно нашите деца, каза тя пред Ройтерс.

Това бе табу (…), но веригата на мълчанието бе счупена, каза тя.

Рене Малтезу , Ройтерс