Германското правителство постави обществото в състояние на страх с постоянни заплахи от нови ограничения, заяви специалистът по инфекциозни болести Матиас Шрапе в интервю за списание Фокус. Според него статистиката не трябва да има сериозно въздействие върху удължаването на локдауна. Той счита, че Меркел е податлива на така наречения кубински синдром: канцлерът се е заобиколила само с хора, които споделят нейното мнение.
Във ведомството на канцлера беше взето решение отново да се удължи локдаунът. Специалистът по инфекциозни болести Матиас Шрапе, който се противопоставя на блокирането като единствената „спирачка“ на коронавируса, не е очаквал друго. Професорът по медицина и бивш федерален здравен съветник би искал правителството да има повече смелост да действа — като същевременно по-добре защитава уязвимите групи от населението, пише Фокус.
Според Шрапе е трябвало да се очаква удължаване на лакдауна. Проблемът е, че налагането на ограничения е много лесно да се използва за подобряване показателите за заболеваемостта. Логиката зад този инструмент е, че той трябва да се използва постоянно. В противен случай статистиката за инфекцията отново ще се влоши. Поради това специалистът по инфекциозни болести се опасява, че този „неадекватен инструмент“ ще бъде здраво „бетониран“ в германската политика.
Във всеки случай статистиката за честотата зависи от мащаба на тестването: ако има много тестове, броят на новите случаи ще бъде голям, ако тестовете са по-малко, тогава числата ще бъдат ниски. Следователно, смята той, статистиката може да бъде манипулирана.
Според специалиста по инфекциозни болести заплахата от мутации не е нищо повече от пропаганда. Изследванията не са доказали голяма опасност от новите щамове. Всички вируси непрекъснато се променят. А уж «по-заразният британски вариант» все още не се е превърнал в сериозен проблем на практика. Но ако продължите в същия дух, винаги ще има нови аргументи срещу премахването на ограниченията, казва той. Правителството постави обществото в състояние на страх. И според Шрапе тази „ситуация е станала ужасна“.
Шрапе е убеден, че по-строгите наказания за нарушаване на ограниченията няма да поправят ситуацията — забраните и заплахите няма да постигнат нищо. Във всеки случай хората търсят вратички, особено когато виждат, че всякакви мерки са безполезни. Единственият начин да накарате гражданите да слушат е чрез убеждаване и интелигентни концепции. Ръководството също трябва да признае грешките си.
Ако Ангела Меркел веднъж каза:
„Все още не ни се получава да оправим нещата. Ще започнем отначало и за това имаме нужда от всички вас”, настроението и желанието да си помагаме веднага биха се подобрили.
Проблемът, твърди Шрапе, е, че Меркел се е заровила в тунел. Изследванията наричат това „кубински синдром“ — група лидери се обграждат само с хора, които споделят същото мнение. Ако е така, те продължават да правят същите грешки.
Петя Паликрушева
