От миналата сряда хората спорят как да нарекат случилото се на Капитолия в САЩ – бунт, въстание или нещо друго? Това обаче е преврат, макар и много хора да не са съгласни, пише за онлайн изданието Politico.eu Фиона Хил, заместник-асистент на президента и старши директор по европейските и руските въпроси в Съвета за национална сигурност от 2017 до 2019 г. В момента тя е старши сътрудник в Центъра за САЩ и Европа в института Брукингс.
Някои казват, че това не е преврат, защото не са замесени военни и други въоръжени групи. Други посочват, че Доналд Тръмп не се е позовал на президентските си правомощия в подкрепа на тълпата, която нахлу в Капитолия, както и че не е имало таен план, ръководен от президента, а усилията му да отмени резултата от президентските избори през 2020 г. никога не биха могли да успеят, посочва Хил.
Тези наблюдения се основават на идеята, че превратът е внезапно, насилствено завземане на властта, включващо тайни заговори и военни поглъщания. За разлика от това, целта на Тръмп беше да се задържи на власт и действията му бяха предприети в продължение на месеци и на забавен каданс.
Това обаче не означава, че случилото се не е било опит за преврат. Тръмп прикри това, което правеше, като говореше открито за намеренията си. Той нормализира действията си, така че хората да ги приемат.
Хил базира твърденията си на това, че познава авторитарните режими, защото ги изследва от 30 години и знае признаците на преврат. Тръмп не е единственият лидер, който е опитал същото – т.нар. автопреврат. Шарл Луи Наполеон Бонапарт (племенник на първия Наполеон) прави същото през декември 1851 г., за да остане на власт. Тогава той се обявява за император, Наполеон III. Съвсем наскоро Николас Мадуро извърши подобна операция във Венецуела, след като загуби изборите през 2017 г.
Щурмът на сградата на Капитолия на 6 януари е кулминацията на поредица от действия и събития, предприети или подбудени от Тръмп, за да може той да запази президентския пост. Всички заедно представляват опит за автопреврат, посочва Хил. това не е еднократен епизод. Тръмп обяви „изборна измама“ веднага на 4 ноември докато гласовете още се брояха. Той се опита да преразгледа и повтори изборите, така че той, а не Джо Байдън, да е победител.
През 2015 г. в Турция президентът Реджеп Тайип Ердоган успешно направи същото. Той беше свикал избори за укрепване на президентството си, но партията му загуби мнозинството си в парламента. Той оспори резултатите в съдилищата, маргинализира опозицията и стигна до повторни избори. Ердоган направи нов опит да повтори събитията на изборите за кмет на Истанбул през 2019 г., но не успя.
Можем да оценим ходовете на Тръмп за предотвратяване на мирното прехвърляне на изпълнителната власт срещу него. За да узурпирате успешно или да задържите властта, трябва да контролирате военните и паравоенните части, комуникациите, съдебната власт, държавните институции и законодателната власт и да мобилизирате популярната подкрепа, посочва Хил в анализа си.
Ето как се отнася всичко това до Тръмп и това, което той направи.
Военните: По време на протестите Black Lives Matter през 2020 г. Тръмп привлече ген. Марк Майли, началник-щаба на сухопътните сили на американската армия, и министъра на отбраната Марк Еспер, като последва провокативна снимка пред историческа църква. Тръмп тестваше военните и Пентагона, за да види дали може да превърне американските въоръжени сили в собствената си „Преторианска гвардия".
Отвръщането от този епизод подчертава неполитическата позиция на военните в САЩ, но имаше достатъчно продължителна загриженост, че само няколко дни преди 6 януари 10 бивши секретари на отбраната - включително Еспер, който бе принуден да напусне офиса си поради недостатъчна лоялност, са били принудени да изпратят безпрецедентно публично писмо, напомнящо на служителите на Министерството на отбраната за тяхната клетва да поддържат Конституцията.
Комуникациите: В миналото заговорниците първо превземали централния телеграф или пощата, а по-късно – радио и телевизионните кули. Тръмп постави лоялен ръководител на пощите. Той не превзе телевизията и радиото с щурм, но дискредитира „основните медии“, които критикуваха действията му, като „враг на народа“ и вербува или натисна Fox News, Newsmax, OAN и социални медийни платформи като Twitter и Facebook в усилията му да повлияе общественото мнение в негова полза.
Twitter по същество беше еквивалентът на Тръмп на телевизионната и радио кула. Той изпрати директно съобщения до 88 милиона души, които „проследиха“ акаунта му. Той използваше социалните медии и кабелните новини, за да разпространява фалшиви, самоцелни разкази, да подсилва съобщенията, за да оправдае своите действия и да мобилизира своите поддръжници.
Съдебната власт: С помощта на републиканските депутати Тръмп подреди федералните съдилища и назначи навсякъде „свои съдии“. Той успешно прокара назначенията на трима нови съдии във Върховния съд преди президентските избори. Тръмп ясно изрази очакванията си, че ако Върховният съд трябва да уреди спор за изборите, тогава „неговите съдии“ ще наклонят присъдата в негова полза.
Ердоган направи същото в Турция, като прочисти съдебната система и постави лоялисти, които улесниха повторението на изборите през 2015 г. и осъдиха политическите опоненти на дълги години затвор.
Тръмп често призовава за разследване на опонентите си и призовава съдилищата и органите на реда „да ги заключат всичките“.
Правителствени институции: Както и в Турция, Тръмп прочисти членовете на кабинета и служителите от кариерата, които му оказаха съпротива. Той заобиколи Конгреса и назначи действащи служители на ключови длъжности, например министъра на отбраната, секретарят по националната сигурност, директора на националното разузнаване. Той даде кристално ясно да се разбере, че личната лоялност е основният фактор за избор на кандидатите.
Тръмп отстрани Еспер, след като загуби изборите. Генералният прокурор и министър на правосъдието Уилям Бар подаде оставка по същото време на фона на слухове, че ще бъде уволнен, защото не е декларирал масирана измама на изборите.
Законодателна власт: Накрая Тръмп узурпира Републиканската партия. Той заяви, че повече от 74 млн. гласоподаватели, които са го подкрепили на вота, са негова лична база, неговата народна подкрепа. Той заплаши, че ще унищожи кариерата на републиканските членове на Конгреса, които не подкрепят отмяната на изборния резултат. По време на митинга на 6 януари, предшестващ щурма на Капитолия, Доналд Тръмп-младши дори определи партията като „Републиканската партия на Тръмп“.
В крайна сметка, дори след като Капитолия беше завладяна от насилствената тълпа на Тръмп, 147 републикански членове на Конгреса, водени от лидера на републиканското малцинство в Камарата на представителите на САЩ Кевин Маккарти, подкрепиха някои от усилията на Тръмп да оспори резултатите от изборите и да отмени конституционния ред. Така направиха сенаторите Джош Хоули, Тед Круз и шестима други политически амбициозни сенатори, които искаха да се възползват от популярната подкрепа на Тръмп. По този начин контролът на Тръмп върху законодателната власт и значителен народен мандат бяха почти в обсега му.
Истината е, че през последните четири години Тръмп прави стрес тестове на демократичната система на САЩ, за да види дали има кой да го обуздае, пише още Фиона Хил. Безброй пъти той заявява, че „заслужава“ два или дори три мандата, защото е бил третиран „несправедливо“ през първите две години на президентството му заради „руската измама“, разследването на Мюлер и процеса по импийчмънт.
През 2020 г., когато рейтингът му се понижи, Тръмп постави основите на „голямата лъжа“, заради която няма да спечели изборите. Оттогава той говори, че бюлетините са „фалшифицирани“, както и че може да загуби само ако „те“ откраднат изборите. „Те“ са вътрешен враг, който Тръмп произведе с размах, за да се изправи срещу противниците му: демократи, либерали, глобалисти, радикални социалисти, комунисти, движението Black Lives Matter, основните медии, Джордж Сорос, различни други „глупави“ мъже и жени, дълбоки държавни бюрократи и дори републиканци в Конгреса.
След като стана ясно, че Байдън печели изборите, Тръмп отказа да отстъпи. Той не спираше да лъже за резултата пред своята база и останалата част на Америка, привлече Рудолф Джулиани и юридическия му екип, за да оспори резултатите, и преследва държавни служители в опит да ги сплаши, за да отхвърлят или да променят броя гласове.
Тръмп нареди на вицепрезидента Майк Пенс да блокира официалния процес за удостоверяване на изборите в Конгреса, който е извън неговата конституционна власт. Когато Пенс отказа, Тръмп събра хиляди свои привърженици, за да „спре кражбата“ на Капитолийския хълм.
Какво обаче осуети опита на Тръмп за самопреврат? Попречи му отказът на необходимите му институции да го последват. Първо, военните и други части на правителството се противопоставиха на усилията на Тръмп да персонализира своята власт. Второ, големите медии съобщаваха фактите истинно. Социалните медии маркираха постовете на президента за изборите – макар и със закъснение, а накрая му блокираха профилите.
Трето, съдебната система и съдилищата също удържаха, вкл. и Върховният съд, като отхвърлиха жалбите на президента за отмяна на легитимните изборни резултати. Четвърто, държавни и местни служители също устояха на натиска. Накрая, в законодателната власт вицепрезидентът изпълни конституционната си роля, както и лидерът на мнозинството от републиканския Сенат и по-голямата част от Сената.
Единствените два елемента, които се обединиха зад опита за преврат на президента, бяха шепата сенатори и по-голямата част от републиканците от парламента, както и неговата народна подкрепа под формата на бунт - тълпата, щурмувала Капитолия.
Добрата новина за САЩ е, че автопревратът на Тръмп се провали. Лошата новина е, че неговите поддръжници все още вярват на историята за фалшификацията. Милиони хора все още смятат, че изборите са откраднати. Те все още подкрепят личността на Тръмп, а не Републиканската партия, и мнозина са готови да предприемат по-нататъшни действия от негово име.
Както и при други опити за преврат, които историята познава, действията на президента поставят страната на ръба на гражданска война. Тръмп не отмени резултатите от изборите, но точно както го беше замислил, той наруши мирния демократичен преход на изпълнителната власт.
Ако Голямата лъжа не бъде напълно опровергана, можем да очакваме повече опити за подриване на конституционния ред от поддръжниците на Тръмп, прогнозира Фиона Хил. Действията на президента разрушиха демократичните норми на Америка, изостриха нейните политически разделения и изложиха живота на хора на риск. Петима души загинаха по време на събитията на Капитолийския хълм, вкл. представител на Капитолийската полиция. Много от членовете на Конгреса, подкрепили усилията на Тръмп, също бяха изложени на риск.
Ако искаме да възстановим демократичните норми и да гарантираме, че това няма да се повтори, тези конгресни републиканци ще трябва да поемат лична отговорност за действията си в подкрепа на опита за преврат на Тръмп, посочва Хил. Те трябва да кажат истината на своите избиратели за изборите и за това, което президентът се опита да направи през януари 2021 г. Дължат го на хората, които представляват, заключава тя.
Миглена Иванова, редактор Елена Илиева
