Възможно ли е през 2021 г. иранската изпълнителна власт да бъде оглавена от военен?

Президентските избори в Ислямска република Иран ще се проведат на 18 юни 2021 година. Докато изборите всъщност са по-скоро селекция, изборът на режима ще бъде показател за неговата вътрешна и външна стратегия.

Политическата структура на Иран е трипартийна система. Съдебната власт се оглавява от консерватора Ебрахим Райсол-Садати, който се смята за наследник на настоящия Върховен лидер. От май 2020 г. законодателната власт се оглавява от бившия командващ Корпуса на стражите на ислямската революция бригаден генерал Мохамед Багер Халибаф.

Възможно ли е през 2021 г. иранската изпълнителна власт да бъде оглавена от военен?

В кратко видео, публикувано на 24 ноември 2020 г., бригаден генерал Хосейн Дегхан официално обяви, че ще се кандидатира за президент. Той заяви, че ще успее да сложи край на вътрешнополитическите конфликти в Иран и да обедини страната. Напълно възможно е той да успее и на 18 юни 2021 г. да бъде избран за новия президент на Иран.

Кой е Хосейн Дегхан?

Хосейн Дегхан е роден на 3 март 1957 г. в село Пудех близо до град Шехрезе в провинция Исфахан. Женен е за Марям Таджзаде и имат три деца. Той е магистър по металургия и доктор в областта на държавното управление от Техеранския университет.

По време на ислямската революция през 1979 г. Дегхан е на двадесет години. Бързо се присъединява към Корпуса на стражите на ислямската революция (Корпуса).

Той участва активно в завземането на американското посолство и скоро става командир на техеранския клон на Корпуса, заемайки този пост до 1982 г.

В началото на 80-те години Дегхан става един от онези, които организират кървавото потискане на противниците на новосъздадената Ислямска република. Много от тези хора са екзекутирани в резултат на масовите репресии на режима по това време и през следващите години.

Когато Израел окупира Ливан през 1982 г., Дегхан е освободен от длъжностите си в Техеран и назначен за командващ силите на Корпуса в Ливан и Сирия. Той заема този пост до 1984 г. Играе централна роля в обучението и развитието на силите на Хизбула. През 1983 г. той е пряко замесен в нападението на атентатора-самоубиец срещу казармата на американската морска пехота в Бейрут, при която загиват 299 граждани на САЩ и Франция.

При завръщането си в Техеран Дегхан заема следните ключови длъжности: командващ ВВС на Корпуса на стражите на ислямската революция (1990-92), зам.-началник на Обединения щаб на Корпуса (1992-96), замминистър на отбраната (1997-2003) и секретар на политическия комитет, отбраната и сигурността (от 2010 г. до момента).

Дегхан е назначен за министър на отбраната през 2013 г. под администрацията на настоящия ирански президент Хасан Рухани и заема тази длъжност до 2017 г. През същата година върховният лидер Али Хаменей го назначава за свой помощник по военна логистика за отбранителната индустрия и въоръжените сили. Той все още заема тази позиция.

От 4 ноември 2019 г. Хосейн Дегхан е под санкциите на Министерството на финансите на САЩ поради ролята му в атентата в Бейрут през 1983 г.

Милитаризация на изпълнителната власт

Днес Дегхан е единственият човек, който се е номинирал за президент. През следващите месеци ще бъдат добавени още имена. Основният въпрос е дали в списъка ще има повече военнослужещи.

Анализът на публикациите на иранските медии по този въпрос през последната година показа, че поне още пет бивши и настоящи командири на Корпуса обмислят да се кандидатират за президент.

Дегхан като президент

Рано е да се каже как ще се развият събитията, но е вероятно другите командири на Корпуса или ще се въздържат да се номинират, за да подкрепят Деган, или, ако все пак се включат в предизборната надпревара, в крайна сметка ще се откажат от участие в изборите в негова полза.

Малко хора имат доверие на Дегхан. Но малцина притежават това качество — доверието както на така наречените реформатори, така и на поддръжниците на „твърдата линия“. Многото деликатни длъжности, на които е назначаван по време на управлението и на двамата реформаторски президенти — като Мохамед Хатами и Хасан Рухани — и Махмуд Ахмадинежад, твърдият президент, са ясни индикации за широкото ниво на доверие, което Дегхан притежава.

Не трябва да се забравя, че едно от основните постижения на Дегхан в областта на националната сигурност като министър на отбраната по време на президентството на Рухани е подписването на споразумението през 2016 г. с генерал Чанг Уангцуан, тогава министър на националната отбрана на Китай.

Споразумението представлява значително разширяване на влиянието на Китай в Близкия изток, тъй като в него се посочва, че Иран и Китай ще работят в тясно сътрудничество по борбата с тероризма и ще провеждат съвместни военни учения.

Споразумението с Китай се разглежда като доказателство за възможностите на Дегхан. Освен това твърдата му позиция, че иранската ракетна програма, ръководена и изпълнявана от аерокосмическите сили Корпуса, никога няма да бъде част от преговори, го прави привлекателен кандидат и за двата лагера в страната.

Въпреки че историята на насилието на Дегхан поражда загриженост в чужбина, това представлява постижение за Техеран.

Автор: Д-р Ардаван Хошнуд — криминалист и политолог (в областта на анализа на разузнаването) в центъра на BESA. Той е доцент в катедрата по спешна медицина в университета в Лунд (Швеция).

Петя Паликрушева, превод и редакция