След “Кадифената революция” много хора в Армения вярваха, че страната тръгва по по-добър път. Днес обаче те виждат трагедията в Нагорни Карабах като доказателство, че никой по света не им е приятел
Преди две години и половина Армения стана поредната страна от бившия СССР, която свали про-московско правителство.
През април 2018 г. Никол Пашинян, бивш журналист и политически затворник, поведе ежедневните протести, които в крайна сметка доведоха до мирното сваляне от власт на подкрепяното от Русия правителство на Серж Саркисян. Пашинян и поддръжниците му в Армения описваха това като “кадифена революция”.
В онзи момент това бе разглеждано като славен момент в историята на страната, който възвестява нова ера на демократична политика и нанася решителен удар върху корупцията, процъфтявала при управлението на Републиканската партия. Позицията на Пашинян като министър-председател бе подсигурена на изборите през декември 2018 г., когато неговият парламентарен блок спечели над 70% от гласовете.
Две години по-късно тази смяна на властта изглежда различно в очите на много арменци. Те се чудят дали са платили висока цена за това под формата на загубата на подкрепата на руския президент Владимир Путин в спорния регион Нагорни Карабах.
Когато новата война за региона избухна на 27 септември, Турция застана с цялата си тежест на страната на Азербайджан, осигурявайки оръжия, стратегическа подкрепа и бойци на терен, включително стотици бунтовници от Сирия.
В остър контраст с това, Русия остана видимо безпристрастна, като Путин заявяваше пред медиите, че поддържа постоянна комуникация както с Пашинян, така и с азербайджанския президент Илхам Алиев, и че няма да заема страна в конфликта.
“Основните действащи лица в региона трябва да бъдат Турция или Русия. Глобалните сили трябва да се съобразяват с тях”, коментира пред Middle East Eye Арман Абовя, депутат от опозиционната Партия на просперитета в арменския парламент. Явният намек в думите му е, че Армения няма друг избор освен да прави същото.
След като Пашинян пое правителството обаче отношенията между Армения и Русия се обтегнаха. В опита си да се справи с корупцията, неговото правителство изправи пред съда бивши “големи клечки”, включително Юрий Хачатуров, който е генерален секретар на Организацията на договора за колективна сигурност – предвожданият от Русия военен блок.
Руските медии критикуваха Пашинян за многократните му визити на Запад и подчертаваха връзките на някои негови висши държавни служители със САЩ. Това може да помогне да се обясни защо Русия, която традиционно е била най-близкия регионален съюзник на Армения и основен съперник на Турция, се намеси толкова късно в конфликта.
Първата голяма интервенция дойде когато Путин обяви сделката за примирие съвместно с Алиев – сделка, която арменците виждат като изключително унизителна заради загубата на значителна част от териториите, които контролираха в Нагорни Карабах.
Макар според международните норми Нагорни Карабах да е признат за част от Азербайджан, населението му е предимно арменско, а регионът бе контролиран от подкрепяни от Ереван сепаратисти от 90-те години насам. Още преди подписването на примирието азербайджанските сили бяха успели да изтласкат арменците от много от тези територии.
Освен яростната подкрепа на Турция за Баку и пасивността на Русия, важна роля в конфликта изиграха и доставяните от Израел военни дронове за Азербайджан. Някои високопоставени арменски фигури, интервюирани от Middle East Eye, заявяват, че няма как да критикуват Израел, тъй като на Армения е било предлагано да купи същите технологии. Други арменски източници обаче посочват, че за позицията на Тел Авив е изиграло роля схващането, че Азербайжан е съюзник срещу Иран.
В същото време залитането на Армения към демокрация и икономически либерализъм не ѝ е осигурило почти никакви позиции на Запад. Европа и САЩ не предприеха никакви съществени мерки да подпомогнат Армения в тежката война срещу значително превъзхождащ я враг.
Това обяснява и трупащият се гняв срещу Запада, на който станахме свидетели в Ереван. В качеството ни на двама британски журналисти, ние не бяхме добре дошли сред протестиращите срещу правителството, събрали се пред сградата на националната опера в арменската столица.
Гневът на протестиращите бе насочен главно към Пашинян и мирното споразумение. Често се чуваха скандирания срещу “предателят Никол”.
Но премиерът не бе единствената цел. Един протестиращ се провикна “Майната ѝ на Великобритания”, докато интервюирахме местни жители. Друг няколко пъти ни намира из тълпата, за да обясни категорично, че “Великобритания е подвела Армения”. Нашият гид намираше за нужно да обяснява на много от протестиращите, че ние сме журналисти, отразяващи събитията, а не представители на британската държава.
Една учителка, която сама се обърна към нас, ни разказа за отчаянието си от неуспеха на Запада да покаже подкрепа за Армения. Носейки маска против Covid-19 насред протестиращата тълпа, че каза, че е присъствала на много международни конференции и семинари, възхваляващи свободата и демокрацията. “Ние молихме за помощ. Ние плакахме, но никой не отговори. Как можем сега да учим децата си за толерантност и човешки права? Преподавах тези ценности в продължение на 25 години. Тези ценности са в кръвта ни, но ние сме тези, които се оказаха наказани. Онези, които не ни помогнаха, трябва да се срамуват”.
“Светът ни наказва”
Ануш Василий Атаджанян, юристка в Ереван, която произхожда от Нагорни Карабах, обобщава така дилемата, пред която е изправена Армения: “Когато имаме отношения с Русия, светът ни наказва. Когато имаме отношения със Запада, Русия ни наказва”. Неин братовчед е бил убит при атака в дрон в скорошния конфликт. По думите ѝ той е загинал, докато е помагал на ранени войници. “Толкова сме разочаровани. Не ние започнахме тази война, а сега сме изправени пред тази трагедия“.
Ануш Василий Атаджанян казва, че Армения бива наказвана както от Запада, така и от Русия. Снимка: MME
Много арменци смятат, че нямат никакви приятели по света. Тези настроения бяха изразени много силно пред нас от Армине Алексанян, говорител на Република Арцах, признатото от Армения сепаратистко правителство в Нагорни Карабах.
Когато я посетихме в офиса ѝ в Ереван, попитахме какво послание иска да отправи към света. Тя отговори: „Срам за всички. Всяка държава поотделно и светът като цяло. Те стояха на първия ред, наблюдаваха избиването на цивилни и не направиха нищо.
„Международни организации като Обединените нации и Европейския съюз, които съществуват, за да са надзорници на човешките права, не направиха нищо, за да предотвратят страданията на цивилното население. Срещу цивилните бяха използвани оръжия, включително произведени в Израел и Турция дронове и касетъчни боеприпаси, които са забранени от международното хуманитарно право”, казва тя.
Според доклади на Human Rights Watch, има доказателства, че както азербайджанските, така и арменските сили са използвали касетъчни муниции срещу цивилни. Използването на израелски касетъчни бомбиот Азербайджан е документирано и от Amnesty International.
Армине Алексанян казва, че в резултат на международната инертност, враговете на Армения “могат да правят каквото си искат”.
Какво може да се очаква в бъдеще? Армения ще преживее сегашната криза. Страната има силно усещане за национална идентичност и корени, които се простират хиляди години назад. Но малко правителства могат да преживеят военна загуба с такива мащаби, така че позицията на премиера Никол Пашинян не е гарантирана.
Горчивият урок, извлечен в тази най-скорошна национална трагедия е, че в бъдеще Армения ще е по-малко вероятно да се довери на Запада или да рискува да разстрои президента Путин.
