Международен екип от изследователи възстанови диетата на овчарите от бронзовата епоха в планините и степите на Северен Кавказ в Южна Русия, съобщи германският археологически институт миналата седмица.

Учените са изследвали изотопния състав на въглерода и азота в колагена на костния материал от 105 души, които са живели между 5000 и 500 г. пр. Н. Е., и след това са го сравнили с изотопните съотношения в костния колаген на 50 животни и местната растителност от този период. Анализът е направил възможно идентифицирането на основните храни, които те са яли, според проучване, публикувано в списанието PLOS ONE.

Според резултатите месото, млякото и млечните продукти формират голяма част от основната диета на тези общности, но те също са допълнени с диви растения. Едва в края на бронзовата епоха диетата им започва да се основава повече на култивирани зърнени култури, като просото е основната култура.

Извън откритите доказателства за здравословното хранене, учените стигнаха до извода, че диетата на севернокавказките овчари се основава главно на храна от територията, където са открити останките им. „Общностите очевидно са останали вътре в съответните си екологични зони и не са преминавали между степи, горски степи или по-високи региони", казва Сандра Пихлер, изследовател от Базелския университет (Швейцария) и един от авторите на изследването.

Пихлер подчерта, че резултатите от проучването разкриват, че „кавказките общности не са били много мобилни и не са предприемали мащабни миграции, което предполага, че революционните технически нововъведения от 4-то и 3-то хилядолетие пр. Н. Е. не са били предадени на Европа от тази територия."

Ако овчарите от онова време са се движели само на кратки разстояния, познанията за технологиите - метални оръжия, обработка на бронз, колесници и опитомяване на коне – биха могли да се предават от една група на друга от уста на уста до достигане на европейската част.

Досега специалистите предполагаха, че този трансфер на технологии се е основавал на миграциите на дълги разстояния и бизнес контактите на тези номадски скотовъдни общности и че тази мобилност е свързвала Близкия изток с Европа.