Другата неделя тръгват първите групи български туристи „летовници” в курорта Хургада на Червено море. Страхът от пътуване заради коронавируса намаля, още повече, че сега заразата се засилва в България, а Египет е от страните с по-слабо разпространение на Ковид 19. Там грее слънце и вирусът има по-малко шансове. Смъртността от коронавирус там е 59 на 1 млн. жители, а в България е 136 жертви на 1 млн. жители към средата на октомври.
Туристите в самолета са минали PCR-тестове и е по-сигурно от градския транспорт в София. Персоналът в хотелите в Египет също минава на тестове. Всъщност рискът е повече за местните, които посрещат туристи от разни краища на Европа, отколкото за дошлите там на море.
По това време на годината края на октомври началото на ноември на Червено море е като през август на Черно море. Температурата е 33-36 градуса денем, 20-23 градуса нощем. Морската вода е 25-26 градуса. Тук идват на море и през зимата, по Коледа, през януари, макар тогава водата и температурата през деня да са по-ниски, но пак е достатъчно топло за плаж и за къпане.
Българинът, който познава хотелите на българското море, в Хургада ще се изненада. Настаняват туристите в 4-звездни хотели затворени комплекси. В Хургада дори 3-звезден хотел е като 4-звезден в България, като обстановка, големина на стаите, храна, обслужване.
За разлика от българското Черноморие, всеки хотел тук е отдалечен от пясъчната ивица на 100-200-300 метра навътре. В това пространство има паркова част, няколко открити бара до плажа, на които бирата и скарата е без пари, както обича нашенецът – ол инклузив.
Зад бариерата на входа на хотела започват алеи с цъфнали храсти и цветя (дори и през януари), басейни, ресторанти, магазини. Туристът може да не излезе от хотела цяла седмица, има магазини за всичко, а храната и пиенето са ол инклузив. Само ако иска шотландско уиски, трябва да си купи от безмитните магазини в курорта или на летището.
В Хургада хотелите не са нагъсто един до друг. Повечето са до 3-4-етажни с дълги корпуси, заграждащи паркова част и басейни. Хотели на повече етажи са рядкост. Курортът е разпръснат на около 35 км по крайбрежието на Червено море, комплекс до комплекс. В Хургада имат хотели световни вериги като „Шератън”, „Мьовенпик”, „Мариот”, „Щайгенбергер”, „Пик Албатрос”, „Иберотел” , и др. И някои от тях са с повече от един хотел в курорта. „Хилтън” има два хотела в съседни на Хургада по-малки комплекси, където обаче тази марка минава за евтина сред околните. Четири и пет-звездни египетски хотели не отстъпват на нивото на световните вериги в курорта.
Червено море е най-соленото море,
в което се плува по-лесно. Просто се отпускаш и изплуваш над водата като тапа.
Макар навътре от курорта да започва пустинята и голи скалисти планински вериги в далечината, като влезеш под водата е се сблъскваш с най-богатия подводен свят, като цъфнала градина. Морето е бистро и прозрачно, ако се гмуркаш с маска, попадаш сред многобройни причудливи риби. Има значение и местоположението на хотела. На някои места пред плажа започват коралови рифове, около които гъмжи от риби. Другаде е като на българското море, с пясъчно дъно и постепенно отиваш към дълбокото. Където навътре пак има малки коралови колонии.
Ако някой все пак държи да се гмурка на голям коралов риф с цялото му рибно изобилие, може да си плати около 40-50 долара за еднодневна разходка с корабче по-навътре в морето. Някои от тези турове включват и обучение за половин час за гмуркане с водолазен апарат. И с придружител потапят желаещите на 10-ина метра дълбочина. Иначе – само с шнорхел и маска, плавници, може да зяпаш рибите в коралите всеки ден. Те се виждат и на половин метър дълбочина.
В Хургада не се срещат акули по плажовете, те са далеч по на юг в Червено море. Единствената опасност е морски таралеж – нещо като черна малка топка, от която излизат дълги остри черни бодли като лъчи във всички посоки равномерно, с диаметър около педя и повече. Крият се близо до коралите, но ги има и по пясъчното дъно. Слава Богу, в това море водата е изключително бистра и можеш да виждаш всичко в краката си. Защото като стъпиш върху това чудо, бодли се чупят вътре в крака ти, стигаш до болницата, където не всичко може да се извади, остава по нещо и отшумява постепенно с болки цял месец след това.
Част от десертите в ресторанта. Снимка: Иван Бакалов
Курортът Хургада е подходящ за летуване около 9 месеца в годината, с изключение на най-горещите – юни, юли и август. Но дори тогава става за къпане, само не за седене по бански на плаж. Затова тук европейци си купуват апартаменти, много от тях са на руснаци. Цените на жилищата са по-ниски от Созопол и Несебър, примерно.
Обслужването навсякъде по хотелите е на ниво. Персоналът е с униформи с логото и цветовете на хотела, непрекъснато поливат и стрижат трева и храсти, чистят и лъскат.
Сервитьорите в ресторантите (някои хотели имат по 2-3 ресторанта, единият задължително с арабска кухня) са с бели ризи и черни панталони, в някои дни като на бал се обличат с типичните египетски дрехи като роби – галабея.
Навсякъде ти се кланят и поздравяват,
преследват те да питат искаш ли нещо.
Нашенецът, който не е ходил там, ще се изненада от храната – купища салати и зеленчуци по избор, печени меса, диетично меню, сладкиши, пасти и изобилие от плодове. Впрочем, няма свинско, но компенсират с телешко, пилешко, разнообразие от риби. Освен предварително сготвените ястия, дежурни „фронт-готвачи” на тезгях правят аламинути – палачинки, омлети, фелафел, паста. С ръкавици, бели шапки, знаят достатъчно английски, немски, руски, за да се разберат с туристите.
Бира, водка, джин наливат по цял ден, нали е ол инклузив. Тези питиета са местно производство. Бирата хич не е лоша, независимо дали от бутилка или наливна. Има и вино, изборът зависи от нивото на хотела. Във времето, в което ресторантите са затворени, работи скара бар и няколко бара за пиене. Египеската бира е предимно „Сакара” светло. За вносна бира като „Хайнекен” си плащаш. Ако искаш друга марка водка, джин, си плащаш.
Водата от чешмата не трябва да се пие, макар че е гарантирана. Но в стаята ти в хотела ти оставят всеки ден по две големи бутилки минерална вода.
Сред туристите обичайно преобладават поляци, германци, англичани. В по-скъпите хотели, са предимно западняци. Най-многобройни тук са били руските туристи, но след атентата с руски самолет преди няколко години, потокът рязко е намалял. Сега има повече украинци.
На българското море сам човек трудно може да изкара седмица в хотел с по-малко от 1000 лева. В курорта Хургада може. И в тази цена влиза самолетният билет, застраховки, хотел 4 звезди, храна ол инклузив по-добра от тази в българските хотели. Чисти плажове към всеки хотел, не са претъпкани,
не плащаш нищо допълнително – за шезлонг, кърпи,
шатри и т. н. До всеки чадър и шатра на плажа има контакт за ток.
За сам човек в стая в четиризвезден хотел в Хургада излиза между 900 и 1000 лева, в зависимост от хотела. Зимно време извън Коледа и Нова година цените са по-ниски. Ако са двама в стая излиза по-евтино. Можеш да избереш и петзвезден хотел за още 300 лева отгоре. Ориентир за цените може да се види например в „Екватор” (виж тук), една от няколкото туристически агенции, които предлагат почивка там.
Поне в два дни от седмичния престой, хотелът организира някакви забавления, вечеринки, може да е и танцьорка с ориенталски танци.
Има и два-три безмитни магазина, подобни на някогашния „Кореком” у нас, в мола на Хургада и др. В тях е по-евтино, отколкото на летището, но покупката става с паспорт, с печата с визата вътре, до 48 часа след като си пристигнал.
Петзвезден хотел в Хургада. Снимка: Иван Бакалов
Извън скъпите хотели и представителната част на Хургада може да попаднеш в неугледни кварталчета с блокове за живеене и магазини отдолу на първите етажи, с недоправени или липсващи настилки и тротоари, насядали по земята араби играят табла и пият чай, продават по нещо. Сред тези криви сокаци има автентични арабски кафенета, пълни само с мъже, които играят на домино, пият сокове, чай, бира, и пушат като комини.
В по-представителната част има съвсем модерни кафенета, по европейски, където можеш да видиш и египтянки без забрадки, да седят с някой лаптоп на масата. В краищата на Хургада се виждат и скъпи квартали, с малки къщи зад високи огради с градини и басейни вътре.
Хургада е грамаден курорт и разстоянията са големи. Открай докрай са построени булеварди широки като магистрали, които минават отдалечени от хотелите. Има и централен булевард с пешеходна зона – „стъргалото”. Може да се разходиш пеш по него, там има заведения от световни вериги, например „Хард рок кафе” и др. Но това е 6 километра представителен булевард, два пъти по-широк от „Витошка“, заобиколен с лъскави магазини и хотели.
Извън този район има и ориенталски пазар, със сергии и магазинчета, които предлагат всичко, каквото ти идва наум. Продавачите са агресивни, дърпат те да влезеш, да ти покажат какво предлагат, уж само да видиш, без да купуваш.
До където и да е в Хургада се стига с такси. Такситата са навсякъде и постоянно спират до теб и ти подвикват имаш ли нужда. Един лев е приблизително 9 египетски паунда. Един долар е към 16 паунда, еврото – около 18 паунда. За 80-100 паунда може да стигнеш с такси тук-там из Хургада, а за 200 паунда или 10-12 долара можеш да минеш курорта открай докрай. Но е на пазарлък. В колата може и да има таксиметър и тарифи, но те са без значение. Питаш шофьора за колко ще те закара и това е. Дори да се спазариш за по-ниска цена, нищо чудно накрая да ти поиска пак толкова, колкото е поискал в началото. И да се развика, да направи шумен скандал.
Обменни бюра из курорта се намират, но дребните търговци приемат и долари, и евро, само монети не обичат. Кредитни карти вървят във всичките им по-представителни магазини, в мола, в супермаркети.
Цигарите, включително най-известни западни марки, вървят по 40-50 паунда (4,50-5,50 лв.).
В Хургада туристът може да се запише за допълнителна еднодневна екскурзия до Луксор и Долината на царете – до гробниците на фараоните и онези грамадни каменни храмове и обелиски. Пътуването е 3 часа и половина с автобус, през пустинята. Поне пътят е прав…
Почивката в Хургада има варианти и за посещение за ден в Кайро при пирамидите и археологическия музей. Това е отделна тема с продължение.
