Краят на западната игра с Лукашенко

Краят на западната игра с Лукашенко
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    19.09.2020
  • Сподели:

На 16 септември президентът на Беларус А. Лукашенко разговаря с политическите активисти на републиката с детайлно очертаване на плана за смяна на режима в страната и отстраняването му от властта. Наричайки авторите на тези планове „дори не противници, а агресори“, той посочи САЩ и тяхната мрежа от фондове за подкрепа на „така наречената демокрация“. Според него американски сателити са действали на европейския континент: Полша, Литва, Чехия и „за съжаление нашата Украйна“.

Според Лукашенко този план беше щателно изготвен през последните десет години и се състои от седем етапа или звена. Като цяло неговата технология се вписва в добре познатия метод за „цветните революции“ и включва както въздействие от чужбина, така и широко проникване в медийното пространство на страната. Цял набор от „цветни“ политически технологии, заимствани от опита на арабските, арменските, полските, хонконгските и други протести, се стовари върху белоруското общество, предварително подгрято от интернет атаки. Властите не реагираха навреме.

В същото време „Беларус започна да се клати по нов начин, насочен към железния президентски електорат: жители на провинцията, работниците, държавните служители, пенсионерите“. Щателно са подбирани ключове към всяка социална прослойка в Беларус, създадени са „герои“ за различни целеви аудитории. Така, отбеляза Лукашенко, изпращани са сигнали до бизнеса и "новите слоеве", увеличава се присъствието в медиите на банкера Бабарико, за когото бяха създадени големи интернет сайтове. Говорейки за номинацията на бившия му помощник Цепкало, Александър Лукашенко каза, че чрез това „чуждестранните стратези са се опитали да нанесат раздори в настроенията на държавния елит и да проверят лоялността му към президента“.

По този начин белоруският президент възлага отговорността за всичко, което се случва в страната, или върху дейността на някои абстрактни западни сили, или върху своите открити опоненти, чиято роля в настоящите протести е изключително незначителна. Напротив, участието на Бабарико и Цепкало в изборите най-вероятно би осигурило легитимността на предвидимата победа на Лукашенко. Затова големият въпрос остава кой и защо го е подтикнал да отстрани тези кандидати от разстояние.

Като цяло в подредената схема, очертана от ръководителя на Беларус, очевидно липсва фундаментално важното, осмо звено, което американските политически стратези, които работят в белоруската посока, цинично са нарекли „Играта с Лукашенко“. Играта се състои в това, че западните експерти и политици, предимно от Съединените щати, създавайки образ на възможност за диалог и признание на Лукашенко, постигат собственото му съгласие за прокарване на различни НПО, ресурси и платформи в страната. Сега той ги заклеймява много войнствено. Те обаче не се появиха от нищото. Също така, чрез неясни обещания или просто съмнителни комплименти за „свободолюбивия дух“ на Лукашенко, се стремяха постепенно да го отдалечат от единствената истинска подкрепа на изток - Русия. Всъщност целта на тази игра, понякога признавана открито от някои приказливи американски експерти, винаги е била елиминирането на Лукашенко „със собствените му ръце“. Това можеше да бъде постигнато само чрез завоюване на силни позиции в близкия кръг на президента, но Лукашенко не каза нито дума за това в речта си. А и още не е направил нищо. Всички, отговорни за провала на държавната политика, остават на място.

Но все някой „довлече“ всякаквите му там коварни експерти и пенсионирани генерали от Америка в Минск, постигайки приема им от президента и речите им на дискусионни форуми. Макей, който запази поста си на министър на външните работи, беше особено активен в това. Апотеозът на неговата „многовекторна“ линия беше организацията през февруари 2020 г. на посещението на държавния секретар на САЩ Помпео в Беларус. Цената на този чисто символичен контакт беше отказът на Минск да задълбочи интеграцията с Русия, което също имаше отрицателен принос за последващото развитие на събитията. Истинското отношение на Помпео към Лукашенко може да се види сега, когато той отрича легитимността на президента и го заплашва с всякакви наказания.

Всъщност „Играта с Лукашенко“ в предишния смисъл в САЩ приключи. Етапът на елиминиране на белоруския президент започна с всички налични средства. За това ще бъде използван целият натрупан потенциал, включително в непосредствения кръг на президента. Заместник-държавният секретар на САЩ Стивън Бигън вече обяви разработването на нов пакет санкции срещу Минск. В същото време дадените обосновки като цяло, очевидно, са взети от някакъв друг доклад и имат повече общо с украинската реалност, в която според американците всичко е в ред. По този начин Бигън каза: „Белоруският режим не дава приоритет на интересите на своя народ. Създаденото от него незаконно богатство му позволява да запази властта чрез корупция, което е очевидно за жителите на Беларус и целия свят. " Трябва да се отбележи, че въпросът за корупцията, за разлика от тези в много други страни по света, изобщо не е в центъра на белоруските събития. Доста ниското равнище на корупцията в страната е очевидно дори за най-буйните опозиционери, но не и за американските политици, които са свикнали да използват клишета.

Лесно е да се види, че всички западни центрове и фондации, участващи в белоруската посока, които доскоро говореха за „еволюцията в правилната посока“ на президента на Беларус, обърнаха плочата като по команда. „Медените усмивки“ бяха заменени от гняв и категорични искания за оставка на президента. А някои „контактьори“, стигнали до Лукашенко, като бившия помощник-министър на отбраната Карпентър от фондация „Джеймстаун“ и бившия главнокомандващ на американските сили в Европа, генерал Ходжис от CEPA, просто изчезнаха от списъците на тези институции. Става очевидно, че на тези лица е било възложено проста да участват в „Играта с Лукашенко“.

Координаторът на форума за диалог в Минск, отгледан от белоруското външно министерство, който привлече много видни фигури от западната експертна общност, Евгений Прейгерман, зае открито антилукашенковска позиция. Според него не Западът се е противопоставил на Лукашенко, но той самият е разбил онова, което толкова добре е вървяло напред. Уж за няколко дни са били унищожени „всички плодове от работата на белоруската дипломация от последното десетилетие“: на първо място имиджът на страната като източноевропейски дипломатически център и донор на сигурност и стабилност в региона. Също така са били унищожени много постижения на външноикономическата диверсификация, които официалният Минск "не без основание през всичките тези години нарича основа на националните интереси". Няма съмнение, че много диригенти на „посочените постижения“ в ръководството на белоруското външно министерство са готови да се съгласят с това мнение.

Но какво да кажем за самия Лукашенко, който заобиколи в доклада си ключовото осмо звено в работата на Запада с най-високия ешелон на властта в Беларус? Не може да говори? Не иска? Или просто не вижда реалното състояние на нещата? От отговора на тези въпроси ще зависи развитието на ситуацията в страната и личната съдба на президента. Едно е, ако разбира, че трябва да се вземат решителни мерки, но засега не иска да го обявява. Но ако Лукашенко се надява, че ще успее да задържи стария отбор и да се върне към старата политика, той е обречен да се лута по омагьосан кръг и някой друг ще управлява това лутане.

 

Дмитрий Минин   Превод: В. Сергеев

Станете почитател на Класа