Данайските дарове на Запада

Данайските дарове на Запада
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    17.09.2020
  • Сподели:

Дори и в най-„компромисната“ версия американската „пътна карта“ за геополитическо сближаване с Русия практически не се различава от безусловната капитулация на Москва.
Старата гвардия на американската геополитика отново напомни за себе си. Този път "смутителят" се оказа Дъг Бандоу, сътрудник на Хенри Кисинджър и някога сътрудник на американския президент Роналд Рейгън. Публикуването на този „глобален анализ" в „Нешънъл Интерест“ концептуален документ за основите на външната политика на САЩ в бъдещето твърди, че радикално променя американско-руските отношения от курса, който доминира днес.

Ако отделим най-важното от този обширен текст, то той се състои в призив за промяна на конфронтационния подход на Вашингтон в отношенията с Москва, като напълно неперспективен, към политика на сближаване и компромис с Русия.

Авторът също не смята за необходимо да скрива причината за предложените промени. Това е реална опасност, която според него възниква за САЩ с оглед нарастващата заплаха от появата на силен геополитически тандем между Русия и КНР, насочен срещу САЩ.

Напълно разбираемо е и че основание за даденото американско притеснение е все по-очевидното и тъжно за местния елит факт за прогресивното военно-политическо отслабване на САЩ и Запада като цяло. И това напълно изключва някогашното неоспоримо глобално господство на англосаксонската империя, която в предишни времена можеше да издържи успешно всяка комбинация от своите врагове.

Тези времена са безвъзвратно минало. А нови обстоятелства принуждават САЩ и Запада да се простират според одеялото, да търсят варианти, които биха избегнали появата на най-опасните геополитически конфигурации за тях, като руско-китайската.

Признаването на нарастващата слабост на Запада е първото голямо твърдение на тази - очевидно програмна статия, чийто автор вижда възможност да избегне възникващите в тази връзка проблеми, като предотврати гореспоменатите нежелани геополитически конфигурации. И, разбира се, говорим, на първо място, за максималното отделяне на Руската федерация от Китай. Тъй като те са изящно изразени - под формата на създаване между тях на голямо и, трябва да се разбере, непреодолимо пространство.

Е, идеята е съвсем очаквана и меко казано, не особено оригинална. Принципът на "Разделяй и владей!" е в основата на западната геополитика от дните на Древен Рим.

Следователно, ние сме особено заинтересовани какво точно ще направи настоящият Запад, за да угоди на участниците в този тандем. Или по-скоро Русия, тъй като според тях тя е по-слабата част от това геополитическо дуо. И следователно „проблемът с цената“ в този случай ще бъде по-малък, отколкото при опит да се купи благоволението на КНР.

И така, какви „подаръци“ ще предлагат съвременните данайци на Русия? Нека се обърнем към списъка с тези „бонуси“, любезно включен от автора в неговата публикация:

Какъв компромис би бил приемлив? Има много възможности. Например, Америка може да обяви край на разширяването на НАТО, което увеличава ангажимента на Америка далеч повече от ресурсите и военната помощ за Киев. В замяна Русия може да прекрати подкрепата си за етнически руски сепаратисти в Донбас и да гарантира свободен морски достъп до Украйна. Украйна може да изпълни протокола от Минск, като одобри конституционните гаранции за по-голяма регионална автономия.

По отношение на Крим САЩ и Европа биха могли да приемат анексията де факто, но не и де юре. Ако Русия иска официално признаване, тогава тя може да проведе референдум под международен надзор. Всъщност искането на Вашингтон да върне Крим без гласуване би било несправедливо спрямо местните.

Вашингтон и Москва трябва да се споразумеят за взаимно разоръжаване, когато става въпрос за намеса в изборите, включително партийно участие, пакетирано като „насърчаване на демокрацията“, което е американски приоритет. Западът може да се откаже от претенциите към Южна Осетия и Абхазия, в които национализмът датира от векове, а САЩ биха могли да спрат да увеличават своите финансови вноски и разполагания в Европа, ако Москва спре да заплашва с враждебни действия и кибератаки срещу Америка и Европа преди военни маневри. Русия може да прекрати подкрепата си за президента на Венецуела Николас Мадуро и намесата си в Либия, ако Вашингтон спре да се опитва да измести Русия от Сирия и да свали режима на Асад.“

Е, тъй като „ценовата листа за закупуване на Русия“ вече е обявена, можем само да оценим какво струва съвременната Руска федерация от гледна точка на най-„мирните“ и „склонни към компромис“ представители на американската геополитическа мисъл. И така, точка по точка:

1. Прекратяване на разширяването на НАТО. Междувременно САЩ вече са „разширили“ този агресивен военен блок до такава степен, че просто няма накъде да го разширят допълнително. Дори Украйна и Грузия, които не са официални членове на НАТО, всъщност играят ролята на негови военни опори срещу Русия. И те не ги приемат там точно защото САЩ искат да използват тези кукли и не искат да се обвързват с тях с каквито и да било задължения. Така първият елемент от този "ценоразпис" е кух и празен.

2. Прекратяване на американската военна помощ за режима в Киев. Преките доставки на оръжие от Съединените щати до Украйна и до днес са минимални. Няколко лодки и сто-двеста противотанкови ракети „Джавелин“ не променят положението в Донбас. В същото време САЩ продължават да финансират активно клиентския си режим в Киев чрез така наречените „международни финансови организации“ и по уж невоенни статии. Това му позволява спокойно да купува с тези пари от страните от НАТО всякакво военно оборудване, от които се нуждае. Така че, в този случай ползата за Русия от подобен демонстративен жест на САЩ ще бъде нулева.

3. В замяна на тези две „нули“ от Руската федерация всъщност изискват да предаде републиките в Донбас на Киев под някакви украински „гаранции за разширена автономия“, които, не е нужно да отивате на врачка, няма да струват нищо. В същото време останалата част от Украйна ще остане завинаги и вече на договорна основа ще остане под контрола на марионетния неонацистки режим и съответно под управлението на САЩ. Как ви се струва този "еквивалентен обмен"? Но да продължим напред!

4. По отношение на Крим този американски защитник на „приятелски компромис“ с Руската федерация всъщност предлага да се обезсили настоящия руски статус на Крим и да се върне към ситуацията в началото на март 2014 г. преди референдума в Крим. И след това се уреди отново. Но вече под "международен надзор". Четете под контрола на Запада и вероятно според украинския закон. Във всеки случай, американският компромис в този случай е, че САЩ ще бъдат готови да се пазарят само за това, което изобщо не им принадлежи. Според типичната гангстерска логика „Моето е мое, а твоето е общо“.

5. Абсолютно същият печеливш подход за Америка - да се пазари за отдавна изгубеното, се предлага за Южна Осетия и Абхазия. Освен това на Русия се предлага да се предаде изцяло Венецуела и да се откаже от своите интереси в Либия и в Близкия изток като цяло, в замяна на това Щатите да не претендират за Сирия, в която влиянието им и без това е сведено до нула.

6. Ако Русия изпълни всички горепосочени условия за безусловна капитулация, тогава „щедра Америка“ ще се откаже от основната си характеристика - „насърчаване на демокрацията“. Тоест, назоваването на нещата със собствените им имена, от дестабилизацията и разрушаването на Руската федерация отвътре чрез организиране на антидържавен бунт. И няма да има нужда да я подкопавате, тъй като тя вече се е предала на милостта на победителя.

Като цяло, горните „компромисни инициативи“ на този американски геополитически „гълъб“ са съобразени с добре познатото правило на всички измамници на карти и аферистите: „Направете така, че да имаме всичко и да нямаме нищо за това“.

Това, подчертавам отново, е гледната точка относно формата на „исторически компромис“ с Русия на онази част от американския елит, която искрено се смята за изключително мирна и почти проруска.

Нека обаче не забравяме, че дори тази част, чието миролюбие много напомня на тракането на зъбите на вълк, леко покрит с овчи дрехи, не е основен компонент на западната геополитическа мисъл. Нейната фундаментална и засега абсолютно доминираща основа се формира от онези политически и интелектуални сили, които няма да обменят компромиси с Русия и възнамеряват да разговарят с нея изключително от позицията на силата. Оказването на Руската федерация на все по-остър и широко разпространен военно-политически натиск с едновременно подклаждане на вътрешни противоречия в тази огромна държава, до окончателния ѝ срив. Именно това съставлява основата на съвременната геополитика на Запада по отношение на Руската федерация.

И в този случай основната цел остава същата - унищожаването на самата възможност за руско-китайски тандем. Но не се планира да се дават никакви моркови на Русия с този вариант. Защото, според мнението на тази част от западния елит, Руската федерация дори не е достойна за такива бонуси, тъй като е твърде слаба в социално-политически и икономически смисъл. И в крайна сметка ще зависи от самата Русия и от нейния народ дали Западът е прав с това нагло самочувствие или ще бъде сериозно засрамен.

 

 

Юрий Селиванов    Превод: В. Сергеев

Станете почитател на Класа