Горбачов можеше да поиска и повече

Горбачов можеше да поиска и повече
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    15.09.2020
  • Сподели:

Преди 30 години бе сключен договорът, регламентиращ обединението на Германия. В Русия обвиняват бившия съветски ръководител Михаел Горбачов, че е предал интересите на своята страна.

Какви отстъпки направи Горбачов?

 

 

 

Уважаван на Запад, недолюбван у дома: Политическото наследство на последния лидер на СССР продължава да буди критика в Русия. Обединението на Германия, регламентирано в Договора  „Две плюс четири”, е сред основните причини за тези критики. Горбачов е обвиняван за това, че е поискал твърде малко пари от германското правителство, както и че не е предотвратил източното разширяване на НАТО.

Горбачов можеше поне да постави условия за членството на бъдещата обединена Германия в НАТО, пише руският политик и депутат от Горната камара на парламента Алексей Пушков. Мнозина като него критикуват не толкова самото обединение, а начина, по който Горбачов е действал тогава. В едно интервю от 2017 година президентът Путин също говореше за “грешката на Горбачов”.

Как Горбачов даде зелена светлина за обединението на Германия

Договорът "Две плюс четири” бе подписан в Москва от външните министри на ФРГ и ГДР, както и от четирите държави-победителки във Втората световна война, създали свои окупационни зони в Германия - СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Документът, състоящ се от седем страници, слага край 40-годишното разделение на Германия. 

В този договор са уточнени границите, както и въпросите, свързани със сигурността, в това число членството на обединена Германия в НАТО. Постигнато е съгласие за намаляването на армията от половин милион в бившата ФРГ до 370 000 в бъдещата обединена Германия, както и за изтеглянето на Съветската армия от ГДР. Преговорите се водят от май до септември 1990 година.

 

Хелмут Кол и Михаил Горбачов в Кавказ (1990)

 

Самият Горбачов първоначално не е вярвал в бързото обединяване на Германия и критикувал плана от 10 точки на Хелмут Кол, с който бившият германски канцлер беше набелязал пътя, по който то да се извърши.

Оценката на Москва обаче се променя в началото на 1990 година. Големият пробив е постигнат по време на среща с Хелмут Кол на 10 февруари същата година. „Получихме одобрението на Горбачов за процеса „две плюс четири" и най-вече одобрението му за вътрешните аспекти на германското единство“, пише Кол в своя дневник. Той успява да убеди Горбачов, че не държавите-победителки, а самите германците трябва да определят бъдещето си.

Един от най-спорните моменти е бъдещото членство на Германия в НАТО. Москва първоначално пледира за неутрален статут, правителствата в Бон и Вашингтон са против. В крайна сметка Горбачов отстъпва. Договорът “Две плюс четири” предвижда, че на територията на ГДР няма да бъдат разполагани войски на НАТО, както и ядрени оръжия. За разширяването на НАТО на изток са били водени разговори, на които западните дипломати сигнализирали, че подобно нещо няма да има. В писмен вид обаче не е фиксирано нищо по този въпрос.

Според критиците на Горбачов, той е трябвало да настоява и за изтеглянето на американските и британски войски и оръжия от Германия.

Германия е била готова да плати и повече

Другото основно обвинение срещу Горбачов е, че Москва е получила твърде малко средства срещу своето съгласие. Съветският съюз по онова време преживява тежка икономическа криза. Бон оказва помощ и изпраща хранителни продукти. През лятото на 1990 година Москва получава кредит в размер на пет милиарда германски марки.

Малко преди подписването на “Две плюс четири” отново се преговаря за парични помощи. Хелмут Кол предлага да бъдат изплатени 10 милиарда германски марки, Горбачов настоява за 15 или повече. На 10 септември 1990 година двамата лидери се договорят за 12 милиарда, както и за три милиарда марки под формата на кредит. При това германското правителство явно е щяло да отпусне и далеч по-големи суми.

„Ако Горбачов беше казал: “Г-н канцлер, съгласен съм, но това ще струва на Федерална република Германия 50 милиарда или 80 милиарда”, нима щяхме да бъдем в състояние да откажем?” припомни Хорст Телчик, бивш външнополитически съветник на Хелмут Кол, в интервю за ДВ през юли 2010 г. А съветникът на Горбачов Валентин Фалин вярва, че Москва е можела да поиска дори до 100 милиарда германски марки.

Горбачов изгражда партньорството с Германия

Критиците смятат, че Горбачов е показал слабост по време на преговорите и че повече се е интересувал от бъдещото си място в учебниците по история, отколкото от съдбата на своята страна. “Германия дължи на Горбачов и на Съветския съюз голяма благодарност”, казва бонският историк Мартин Ауст. "Горбачов беше уверен, че може да създаде нов Съветски съюз – като елемент от един нов световен ред, в който американско-съветският антагонизъм от времето на Студената война вече няма да го има." Тези надежди обаче не се осъществиха.

Ауст напомня обаче, че други заслуги на Горбачов често се забравят. След обединението Германия се превърна в адвокат на Москва пред Запада. Берлин помогна на Русия да стане част от тогавашния Г-7, както и да се присъедини към Европейската банка за възстановяване и развитие и към Международния валутен фонд.

Станете почитател на Класа