В международната политика до неотдавна беше прието да се обсъждат съответните теми и да се търсят компромиси, отчитайки интересите на различните страни. Но Тръмп води външната си политика и дипломация, използвайки заплахи, повишаване на митата и въвеждайки санкции.

Не е тайна, че за Тръмп всичко се върти около икономическото доминиране на САЩ – именно това той разбира под предизборния лозунг “Америка над всичко”. Собствениците на TikTok под заплахата от забрана буквално са принудени да продадат компанията си на конкурента — Microsoft.

Но когато тези пари в резултат отиват в министерството на финансите на САЩ, това означава, че става дума не за нещо друго, а за ограбване с употребата на шантаж.

Както и TikTok,  националната сигурност на САЩ е заплашена и от такива компании, като Mercedes, BMW и Volkswagen от Германия, а също от виното “бордо” от Франция.

“Европа е по-лоша от Китай”, заяви Тръмп.

И затова на европейските автопроизводители и винопроизводители им се налага да плащат в Америка повишените мита.

В същото време ръководството на пристанище Мукран в град Засниц получи писмо със заплахи от няколко американски сенатори заради сътрудничеството с руските кораби, прокарващи тръбите в рамките на проекта “Северен поток 2”.

Сенаторът Тед Круз, получаващ огромна финансова покрепа от страна на тексаските нефтени и газови компании,  заедно с колегата си от Републиканската партия Том Котън и Рон Джонсън заплашват ръководството на пристанището, съсобственик на което е федералната област Мекленбург-Предна Померания, с “финансово унищожаване” на компанията.

По отношение на закона ситуацията е ясна: екстериториалните санкции са нарушение на международното право.

Те противоречат на правилата на Световната търговска организация.

Екстериториалните санкции в Европа са нарушение и на европейското право.

По такъв начин ръководителите на пристинище Мукра и около 120 европейски компании са поставени пред избора: да се сблъскат с американските санкции или сами да нарушат европейското право.

До момента САЩ, провеждайки своята санкционна политика, имаха успех.

Последен пример за това беше разрушаването на ядрената сделка с Иран. Важна роля при това изигра доминиращата позиция на долара като единственото реално платежно средство в целия свят.

Но своята роля изигра и политиката на щраус на Берли и Брюксел. Главата на МВнР на Германия Хайко Маас, вярно, с възмущение заяви, че никой няма право да посочва каква трябва да бъде енергийната политика на ЕС, но в съответният писмен отговор федералното правителство написа следното:

“Понастоящем не се планират никаки самостоятелни контрамерки”.

С подобна политика много скоро светът вероятно ще има основание да каже “Лека й пръст на Германия”.

Петя Паликрушева