След експлозията в пристанището на ливанската столица Бейрут икономическата и политическата криза в страната се засилват. Много гневни граждани обвиняват правителството за бедствието на 4 август и демонстрират в столицата през уикенда. Те обвиняват правителството, че отлага проблемите на страната, вместо да ги решава.
Демонстрантите са носели бесилка със себе си, на която окачваха кукли с лица, наподобяващи тези на управляващите. Някои нападнаха и сгради на министерства. Недоверието към елита е толкова силно, че над 60 000 ливанци в родина си и в чужбина подписаха петиция, призоваваща старата колониална власт на Франция да замени правителството в Бейрут, предават Bloomberg и DPA.
Междувременно министърката за информацията подаде оставка, тъй като евентуална промяна в Ливан вече е „неизбежна“. Премиерът Хасан Диаб предложи на кабинета си да се проведат предсрочни избори, за да се възстанови доверието на гражданите в политиците. Нови избори обаче биха били възможни едва след два месеца.В Ливан щетите, причинени от експлозията, се оценяват на между 10 до 15 милиарда долара. Според федералния министър на външните работи на Германия Хайко Маас на международната донорска конференция в неделя са събрани над 200 милиона евро спешна помощ. Германия участва с допълнителни 20 милиона евро, заяви Маас пред ZDF в неделя. Френският президент Еманюел Макрон обяви, че са набрани дори 253 милиона евро.
Ливанският президент Мишел Аун участва чрез видео връзка със световните лидери в донорска конференция за Ливан. Снимка: EPA / DALATI NOHRA.
Участниците в конференцията обявиха "обширни ресурси" под формата на помощи. В окончателната декларация, публикувана в неделя, обаче не беше посочена конкретната сума. Подкрепата е обвързана и с условия.
Помощта трябва да бъде "навременна, достатъчна и в съответствие с нуждите на ливанския народ", се казва в съобщението. Освен това тя трябва да бъде „доставена директно на ливанското население“. Виртуалната конференция беше организирана от Макрон и ООН.
Макрон заяви, че иска да помогне на ливанския народ, без да подкрепи политическата класа, която по думите му доведе страната - някога под френско управлние - във финансов крах чрез десетилетия на корупция и лошо управление.
„Ливанските власти трябва сега да приложат политическите и икономическите реформи, изисквани от ливанския народ и които ще дадат възможност на международната общност да действа ефективно заедно с Ливан в процеса на възстановяване“, каза Макрон.
Експертите обаче се съмняват, че Ливан ще бъде в състояние сам да предприеме необходимите реформи. Така например наскоро се провали споразумение с Международния валутен фонд, защото правителството отказа да проведе реформи.
Реформите ще включват не само модернизиране на занемарената инфраструктура, но и насърчаване на продуктивни дейности. По-специално страната изостава в областта на цифровата икономика.
Последният шок удря Ливан в една почти отчаяна ситуация. Още през март държавата не успя да изплати външните си дългове. Кризата с коронавируса също оказа огромно влияние върху икономиката на страната, а грижите за 1,5 милиона сирийски бежанци - около 25 процента от населението - също са в сериозна тежест за икономиката.
Една трета от ливанците са безработни, а броят им сега ще продължи да нараства. Ливанската валута загуби 80 процента от стойността си спрямо долара на черния пазар от октомври, когато започна вълна от протести срещу правителството. В резултат на повишаването на цените средната класа обеднява бързо, а бедните пропадат в истинска мизерия.
Реформите, колкото и неотложни да са, са блокирани от политическата система. Подкрепяната от Иран Хизбула затвърди през последните години своето влияние в Ливан. Системата, според която разделението на властта в парламента и правителството е фиксирано според религиозната принадлежност, също е остаряла. По-специално младите ливанци призовават религиозният параметър да бъде премахнат.
Ливанските власти арестуваха 20 души след взрива, причинен от 2750 тона взривни материали, оставени за шест години в главното пристанище на страната, въпреки многократните предупреждения за опасността. Повечето от арестуваните са пристанищни служители, а протестиращите продължават да изискват отчетност на най-високи нива.
