Brexit не само няма да отслаби Запада, но може и да го укрепи

Brexit не само няма да отслаби Запада, но може и да го укрепи
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    08.08.2020
  • Сподели:

Вотът за Brexit от 2016 г. беше горещо желан в Москва. Владимир Путин вярваше, че излизането на Великобритания от ЕС ще отслаби западния алианс, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.

Но сега изглежда така сякаш руският президент сгреши. Brexit в крайна сметка не само няма да отслаби Запада, но може и да го укрепи. Без Британия като член, ЕС отново се движи към „все по-тесен съюз“. А по-силен ЕС ще бъде по-ефективен партньор на Америка след Доналд Тръмп. 

За да разберете как могат да се развият нещата, трябва да схванете значението на последното заседание на Европейския съвет през юли. След една от най-дългите си срещи на високо равнище, лидерите на ЕС се съгласиха да заемат колективно на финансовите пазари.

Първоначално, набраните стотици милиарди евро ще бъдат използвани за смекчаване на ефекта от коронавируса. Но ЕС осъзна, че може да заема големи суми пари от пазарите на при много ниски лихви. В бъдеще тази финансова мощ може да финансира амбициозни нови проекти, например в областта на колективната отбрана. Развитието на голям пазар за дълга на ЕС ще отговори на изискванията на инвеститорите за нови безопасни активи и ще разшири международната роля на еврото, засилвайки политическата сила на ЕС.

Този исторически напредък към отколешната цел на ЕС за „все по-тесен съюз“ нямаше да се случи, ако Великобритания все още беше член на клуба. „Пестеливата четворка“ на ЕС - Холандия, Австрия, Швеция и Дания - се бори силно срещу споразумението. Ако Великобритания все още беше част от ЕС, те можеха да разчитат на британско вето. Но в ЕС след Brexit френско-германският тандем отново е труден за спиране. Следователно издаването на общ дълг може да бъде първата от поредица стъпки към по-тесен политически съюз. Очевидната следваща крачка е налагането на общи данъци за изплащане на новия дълг.

В дългосрочен план отношенията между ЕС и Обединеното кралство могат да се сведат до нещо, аналогично на отношенията между САЩ и Канада. Канадците/британците нямат желание да се присъединят към САЩ/ЕС. Те приемат, че асиметрията в мощта спрямо много по-големия съсед е следствие от поддържането на политическата им независимост. Но и двете страни в тези неравни партньорства все пак могат да се възползват от дълбоката икономическа интеграция и стратегическото сътрудничество, основани на споделени интереси, ценности и география.

 

Наблюдението на това развитие ме принуждава да приема, че две групи, които често съм критикувал - европейските федералисти и поддръжниците на Brexit - всъщност имаха право. Федералистите бяха прави, че Великобритания блокира напредъка на европейския проект. Привържениците на Brexit пък бяха прави, че Великобритания едва ли някога ще се чувства комфортно в по-дълбоко интегрирания ЕС, който се очертава.

 

Разбира се, нещата все още могат да се объркат. Прогресът може да бъде блокиран от националните парламенти. Възможно е да има нова икономическа криза в Южна Европа. Но изглежда по-вероятно, че след 20-годишна пауза европейският проект отново набира скорост.

Във време, когато САЩ са все по-фокусирани върху съперничеството с Китай, една тяхна интелигентна администрация ще осъзнае предимствата на заздравения ЕС. Президентът Тръмп, който разглежда ЕС като опасен конкурент, няма да гледа на нещата по този начин. Но ако Джо Байдън стане президент, администрацията му ще акцентира върху възстановяването на американските съюзи.

Лагерът на Байдън знае, че САЩ вече не могат да крепят световния ред сами. По-балансираният западен алианс, с укрепен ЕС като негов втори стълб, изглежда привлекателна алтернатива на "единствената суперсила" - особено ако европейците използват част от новата си финансова мощ за изграждане на своите отбранителни способности в отговор на дългогодишното настояване на САЩ за „споделяне на тежестта“.

Преди поколение САЩ може би се страхуваха основателно, че един по-интегриран ЕС ще възприеме Вашингтон като свой основен глобален конкурент. Но този вид европейско мислене принадлежи към отминалата епоха на американската еднополюсност. Гледайки днешния свят, политиците от ЕС все повече разбират, че дългосрочните заплахи за общите европейски интереси са Китай, Русия и нестабилността в Близкия Изток и Африка. Надеждното президентство на САЩ, от което може би ни делят само няколко месеца, ще бъде незаменим партньор в справянето с тези предизвикателства.

Как се вписва Великобритания във всичко това? Това също става по-ясно. Най-трудната част от преговорите след Brexit все още предстои. Възможен е изход „без сделка“. Но дори такава би могла да остави трайни спорове по въпроси като риболова и финансите.

Но новите отношения между ЕС и Великобритания в крайна сметка ще се уредят. Дори и най-твърдите застъпници за Brexit ще разберат, че ЕС всъщност не е основната заплаха за британските интереси и свободи. Напротив, Германия, Франция и другите европейски демокрации са незаменим партньор в справянето със заплахи извън Европа - по-специално авторитарните сили и нестабилните държави.

От своя страна, един по-силен и по-уверен ЕС вече няма основания да се страхува, че Brexit е първата стъпка към унищожаването на европейския проект. Следователно той би могъл да си позволи да бъде по-малко предпазлив и по-креативен в изграждането на нови отношения с Обединеното кралство.

В дългосрочен план Великобритания трябва да се стреми да установи нови „специални отношения“ с Брюксел, които да допълнят съществуващите такива с Вашингтон. Тези две ключови партньорства биха поставили Великобритания в центъра на съживения западен алианс.

 

 

Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Станете почитател на Класа