"Испанската монархия е в много голяма опасност. Срещу нея са радикалната левица, която иска да пристъпи към нов прочит на историята на Испания, каталунските сепаратисти и малка част от испанската десница. Обичайните му поддръжници са Социалистическата партия и Народната партия, но днес те представляват едва 51 процента от гласовете. За да спаси монархията, Фелипе VI ще трябва да покаже, че неговото царуване е скъсало с практиките на Хуан Карлос", обяснява френският историк Беноа Пелистранди в интервю за “Фигаро”. Той е автор на книгите “История на Испания от Наполеоновите войни до наши дни” («Histoire de l’Espagne, des guerres napoléoniennes à nos jours», 2013) и “Каталунският лабиринт” («Le Labyrinthe catalan», 2019).

Хуан Карлос, синът му, крал Фелипе VI, и престолонаследничката принцеса Леонор Снимка: АФП, архив

- Казват, че испанците не са монархисти, а “хуанкарлисти”. Преди моралното си поражение, беше ли обичан Хуан Карлос от испанците?

- Хуан Карлос беше изключително популярен човек. Изразът “хуанкарлисти” е начин да се отдаде почит на краля помирител. Защото Хуан Карлос позволи на Испания да излезе мирно от франкистката диктатура. Помирението не бяха добрите чувства, трябваше да се затворят раните от гражданската война и да се изгради конституционна рамка, в която всички политически сили да намерят място, дори и най-радикалните; комунистите, баските сепаратисти, каталунските националисти, социалистите-републиканци. Хуан Карлос беше човек на синтеза и позволи на всички тези хора да обсъждат заедно и да се роди Конституцията от 1978 година. Той не беше единственият архитект, но улесни реконструкцията на Испания.После, през февруари 1981 г., той беше спасителят, защото част от армията провокира държавен преврат. Хуан Карлос направи телевизионно обръщение в 1:30 часа сутринта, в пълна униформа на бригаден генерал, за да напомни на испанците, че ролята на короната е да защитава институциите. Това беше кулминационната точка на демократичния преход.

След това фигурата на Хуан Карлос израсна, защото той стана международен символ на блясъка на Испания. Голямата дата по време на неговото царуване, беше 1992-а: Олимпийските игри в Барселона, където целият свят можа да се възхити на една модерна, открита и мирна Испания. И накрая, Хуан Карлос дълго време се славеше като най-добрият посланик на големите испански компании, позволявайки им да печелят важни международни договори. Неговата фигура беше много уважавана до 2004-2008 година.

- Беше ли притиснат Хуан Карлос да напусне Испания?

- Това беше решение, искано от испанското правителство, което трябваше да бъде договорено с кралския двор. Вицепремиерът в испанското правителство Пабло Иглесиас, лидер на “Подемос”, иска в крайна сметка монархията да изчезне. Аферите на Хуан Карлос му дадоха претекст, за да действа. Ето защо стана наложително крал Фелипе VI да скъса връзките с баща си, за да покаже, че тези злоупотреби вече не са дневен ред. Отвъд политическото измерение, има едно шекспировско измерение в отношенията между Фелипе VI и Хуан Карлос, което обяснява двуличния характер на аферата.

- Може ли испански съдия да поиска неговата екстрадиция? Предвижда ли се процес в Испания?

- За деянията преди неговата абдикация на 18 юни 2014 г. Хуан Карлос се ползва с конституционен имунитет. Така че срещу него няма да бъдат повдигани въпросите за злоуоптреба с фондове, а за данъчна измама. Той не отива в изгнание и ясно каза, че е на разположение на испанското правосъдое. Преди всичко той не трябва да създава впечатлението, че бяга от правосъдието, противно на това, което твърди радикалната левица. На теория Хуан Карлос наистина рискува съдебен процес и тежка глоба, придружена от затвор, което трудно можем да си представим поради възрастта му. Но не вярвам да има процес. Рискът от институционална дестабилизация на Испания би бил твърде голям.

- Мислите ли, че испанската монархия е в опасност?

- Испанската монархия е в много голяма опасност. Срещу нея са радикалната левица, която иска да пристъпи към нов прочит на историята на Испания, каталунските сепаратисти и малка част от испанската десница. Обичайните му поддръжници са Социалистическата партия и Народната партия, но днес те представляват едва 51 процента от гласовете. За да спаси монархията, Фелипе VI ще трябва да покаже, че неговото царуване е скъсало с практиките на Хуан Карлос.

Азилиз Льо Кор, “Фигаро”    Превод от френски: Галя Дачкова