Вчера беше публикуван дефлаторът за БВП в САЩ през второто тримесечие на 2020 г. = -1,8%.
1) За първи път след Голямата депресия този показател премина в отрицателната зона (т.е. инфлацията беше заменена с дефлация от ~ 2%).
В тази диаграма периодите на инфлация в САЩ са показани в червено, а периодите на дефлация са показани в синьо. Както можете да видите от графиката, през 21-ви век инфлацията се колебаеше в рамките на 2-3%
2) Това събитие стана пълна изненада за експертите: анализаторите предсказваха инфлация от поне 1%
Опасността от дефлация може да се види в примера за Голямата депресия на Съединените американски щати 1929-1932 г.:
В много отношения може да се твърди, че думата дефлация е най-тясно свързана с този период от време. Със скандалната катастрофа на Уолстрийт през 1929 г. започна глобалната икономическа депресия, продължила през 1932 г. и завършила с Втората световна война, най-скъпият военен конфликт в съвременната история по отношение на човешките животи.
Семената на Голямата депресия са засети през 20-те години с натрупването на излишни пари и дълг. През 1920 г. общият дълг на САЩ като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) вече е висок - около 150%, но до 1929 г. той е нараснал до 180%. Преобладаващата положителна тенденция в социалните настроения през бурните 20-ти години означаваше, че отношението към дълга се е променило. Марта Олни, професор по икономика в Калифорнийския университет в Бъркли, отбелязва нарастването на покупките на потребителски стоки за дълготрайна употреба и покупките на автомобили през 1920 г. и заявява, че:
„Към средата на 20-те години купуването на кредит се считаше за нормално, а не за „греховно“.
Непогасеният ипотечен дълг е нараснал повече от осем пъти от 1920 до 1929 г., според Чарлз Е. Пърсънс, въз основа на статия, озаглавена „Кредитната експанзия, 1920-1929 г. и нейните уроци“, публикувана в Quarterly of Economics Journal през ноември 1930г. :
„През последното десетилетие се наблюдава значителен размер на кредитната инфлация. Нашият период на просперитет се основаваше на увеличаването на дълга.“.
След увеличаването на дълга има намаляване на дълга (тоест дефлация). Гледайки Голямата депресия от позицията на социономиста, виждаме, че положителната тенденция в социалното настроение, измерена в случая със социометъра на борсата в САЩ, достигна своя пик на 3 септември 1929 г., а на 13 ноември индексът Dow Jones Industrials падна с 48%. Това обаче беше само началото. След случаен скок с 48% в Dow през април 1930 г., отрицателната тенденция в социалното настроение наистина се запази. През следващите 27 месеца Dow ще падне с още 85%. За по-малко от три години фондовият пазар е загубил почти 90% от стойността си. Икономиката на САЩ е опустошена. От 1929 до 1932 г. промишленото производство в САЩ намалява с 46%, цените на едро падат с 32%, външната търговия намалява със 70%, а броят на безработните нараства със 607%. Подобна история се случва в Европа. Световният БВП спада с около 15% (за сравнение, световният БВП спадна с по-малко от 1% през „Голямата рецесия“ от 2008-2009 г.)
От 1929 до 1932 г. възниква дефлационна спирала, при която ликвидирането на дълга и продажбата в случай на бедствие довежда до погасяване на банковите заеми (тези, които не са изплатени). Тези действия довеждат до спад в нивото на цените на активите и чистата стойност на бизнеса, до ускоряване на фалитите и още по-голяма ликвидация на дълга. Загубата на увереност довежда до това, че хората пестят пари и вече не искат да вземат заеми.
Последиците от срива на социалното настроение, което предизвиква дефлацията, се усещат през 30-те години на миналия век, докато обществото се разпада. Възходът на фашизма в Европа и падението му през Втората световна война може да са пряко свързани със същите настроения, довели до дефлация на излишния дълг, натрупан през 20-те години.
Превод: М.Желязкова
