След като месеци наред си е търсил работа, Алесандро Марджота най-накрая е започнал като работник в склад. Договорът му обаче е само за шест месеца, но е по-добре от нищо, смята той. Подобно на много други млади италианци, той се надява временната заетост да прерасне в нещо дългосрочно, пише онлайн изданието Politico.eu.
Пандемията от новия коронавирус обаче изпарява тези надежди. „Не работя от март и през юни ми казаха, че вече не могат да подновят договора ми“, казва Алесандро, който живее в Болоня с баща си пенсионер и чичо си, който пък е с увреждания.
Ако пандемията в Италия донесе най-сериозни проблеми със здравето за възрастните, то кризата, която причини сред младите, е различна. Много млади работници останаха у дома по време на строгата карантина, изгубиха доходите си и – в много случаи, и всяка реална способност да планират бъдещето си.
За поколението, което навършваше пълнолетие около финансовата криза през 2008 г., това е особено тежък удар. Сега, малко повече от 10 години по-късно, те се сблъскват с още по-трудни перспективи – затворена икономика и силно нарушен пазар на труда, което поражда огромна несигурност.
„Баща ми ми помага да си плащам сметките и да пазарувам“, казва Алесандро. Семейството е над водата благодарение на субсидирана от правителството програма, по която той получава част от заплатата, която е вземал в склада.
„Не е лесно. Не мога да не мисля какво би било, ако имах деца“, казва Алесандро.
Според Международната организация на труда на ООН повече от един на всеки шест души на възраст между 18 и 29 години са спрели да работят от началото на пандемията. Онези, които не са загубили работата си, работят с 23% по-малко часове.
Част от причините младите да са засегнати повече е, че около 40 процента са работили в най-силно засегнатите от кризата сектори – като туризма например, както и че са били на временна работа с ниска сигурност.
Очакванията са в Германия броят на младите хора до 25 години без работа да достигне 3 млн. души това лято, а във Великобритания 1 млн. души под 25 години да са без работа до края на годината, освен ако правителствата не предприемат нещо.
Проблемът е особено остър в Южна Европа. В Испания, Гърция, Италия и Франция пазарите на труда обикновено не предлагат дългосрочни договори на млади хора. Затова и средните равнища на младежка безработица там са по-високи. За тези страни също така туризмът е водещ сектор, което означава, че заетите в индустрията са засегнати особено силно от ограниченията за пътуване и разходите за последващи нови санитарни мерки.
В Италия половината работни места, унищожени от пандемията, са заети от хора под 35 години.
Броят на заетите в Италия под 24 години през май намалява с 11 процента в сравнение с миналата година. За сравнение, във възрастовия диапазон на възраст 35-49 години заетостта намалява с 4 процента, а при хората над 50 години заетостта нараства с 0,9 процента.
Според Тито Боери, италиански икономист и академик, разривът между поколенията на пазара на труда е по-силен, отколкото във всяка предходна рецесия.
От началото на пандемията италианското правителство одобри няколко мерки, за да се опита да овладее щетите. Въпреки това обаче „замразяването“ на съкращенията се прилага само за работници и служители на постоянни договори. Повечето млади хора, които са склонни да започват работа на краткосрочни договори, не са защитени.
„Увеличението на младежката безработица в Италия не е резултат от лош късмет, а от грешен избор, направен през последните десетилетия“, казва Джузепе Провенцано, млад политик на Демократическата партия, който е министър за юга в правителството на Джузепе Конте. Според него от години се провеждат лоши политики, които принуждават младите хора да приемат несигурни работни ситуации.
Според Провенцано правителството трябва да предприеме активни мерки, за да направи условията на труд по-малко несигурни за младите хора, включително чрез създаване на стимули за компаниите да наемат млади хора и жени - особено на юг, където равнището на безработица е по-високо, и да им дават по-стабилни договори.
Финансирането от ЕС, предназначено да засили цифровизацията и устойчивостта в целия блок, може да помогне за стимулиране на заетостта на младите хора и Италия и трябва да се уверим, че тези пари се ползват по най-добрия възможен начин, допълва Провенцано.
За младите италианци като Алесандро кризата елиминира каквато и да е малка сигурност. Дългосрочният държавен план може да бъде добре дошъл, но те се надяват на по-бързо решение. Проблемът не е само в големия брой младежи, които са изгубили работата си, а че е изключително трудно да се намери друга.
Миглена Иванова, редактор Елена Илиева
