Макар датата Трианонският договор и до днес да се празнува в Унгария като празник, дал независимостта на държавата, горчилката от него продължава да се усеща в страната така, както у нас се усеща името на Ньойския мирен договор.

И има защо това да е така. Макакр с договора от 1920 г. след края на Първата световна война, страната да се отделя от австрийската корона и империята на Хабсбургите, съюзниците отпускат едва около 1/3 от реалната територия на предвоенното кралство Унгария в състава на новата независима Унгарска държава. Пет от най-големите унгарски градове остават извън нейните предели. Страната губи и излаза си на море.

Цялата Трансилвания отива за Румъния, а немалки парчета от унгарската територия получават Чехословакия, Австрия, Югославия и Румъния. Договорът също така съкращава размера на унгарската армия 35 000 войници.

В някои части на днешна Унгария пътните карти показват страната такава, каквато би трябвало да бъде в рамките на голямото кралство Унгария.

Същите изображения на "Велика Унгария", датиращи от преди повече от 100 години, могат да се видят и на картички, стикери за броня на автомобили, тениски, продавани на туристи и т.н. Наскоро дори премиерът Виктор Орбан публикува карта на старата територия на профила си във Facebook.

"Диктатът оряза две трети от територията на страната и 63% от населението й от нас. Така един на трима унгарци се озовава извън нашите граници. Това решение очевидно е смъртна присъда", коментира във връзка с договора унгарският премиер Виктор Орбан по време на обръщение към нацията по-рано тази година.

Унгария отбелязва тържествено датата като голямо, важно и все пак трагично събитие в историята си. В парламента на страната се проведе специален дебат по темата, медиите изобилстват от коментари, а държавната телевизия ще излъчи специален документален филм, посветен на Трианонския договор. Дори опозиционният кмет Будапеща Гергели Карачони издаде нареждане всички автобуси, трамваи и метро да спрат движение точно в 16:30 за минута мълчание.

"Всяко семейство има по някой член, който или е трябвало да напусне дома си и да се премести в (новата) Унгария, или остане разделен от роднините си десетилетия наред, или все още живее в друга държава и има своя собствена история, че е вторичен гражданин на тези страни", казва Даниел Барта от базирания в Будапеща Център за евроатлантическа интеграция и демокрация (CEID).

Той описва 100-годишния договор като "отворена рана, която и днес оказва огромно въздействие".

"Трианон е навсякъде. Това е част от нашата култура, нашата музика, нашата история и нашата политика. Много е трудно да разбереш Унгария, без да разбереш ролята на Трианон", казва той пред Euronews.

И все пак Договорът от Трианон потвърждава по същество реалността на място и загубите, които Унгария търпи през военните години. Съюзните сили искат да запазят стабилността (и доминацията си над Централните сили), а унгарското правителство се съгласи, вярвайки, че съпротивата ще бъде опасна и безполезна.

В междувоенния период негодуванието спрямо договора довежда до присъединяването на Унгария на страната на Нацистка Германия през Втората световна война, но поражението в нея води до загубата на всички възвърнати през войната територии и възстановяване на границите във вида им от Трианонския мир.

След това Унгария бива погълната от Съветската сфера на влияние в продължение над 40 години, преди посткомунистическата ера донесе съвсем нови и различни травми на страната, докато тя се бори да се интегрира със Западна Европа.

За д-р Томас Лорман от Университетския колеж в Лондон, специалист по историята на Централна Европа, наследството на Трианон е "потопено в поредица от митове".

Промените, произтичащи от Втората световна война, са "до голяма степен сметени под килима", казва той, а сега "широко разпространеното схващане е, че Трианон остава в сила, когато в действителност това не е така".

По думите му този договор носи голям брой травми за унгарското общество - загубата на толкова голяма част от населението, икономически разпад на страната, вреда върху престижа ѝ, самото преминаване от голяма държава в малка и т.н. Всичко това остава като печат в историята на Унгария.

Ефектът от Договора от Трианона е отзвук в напрежението между Унгария и нейните съседи, където все още живеят около два милиона етнически унгарци.

През последните няколко години то засили, след като Будапеща повдигна остро темата за правата на унгарскоговорящите общности в Румъния и Украйна. Правителството на Виктор Орбан отделя сериозни суми за финансирането на тези общности, като поне част от парите отиват и за някои крайнодесни групи.

Именно един такъв случай в Словакия доведе до изтеглянето на финансирането, след като става ясно, че с парите се финансира музикален фестивал с участието на неонацистки групи.

От идването си на власт през 2010 г. премиерът Виктор Орбан залага сериозно на ролята на Трианон в политиката си. Той обяви 4 юни за "Ден на националното сближаване". Администрацията му е разширила и работата си за предоставяне на двойно гражданство и право на глас на над милион души - етнически унгарци от съседни държави. В голямата си част след това те връщат жеста, гласувайки за неговата партия Фидес.

Тези действия на унгарските власти все пак срещат отговор в съседните страни. Така например публикуваната от Орбан карта на Велика Унгария беше осъдено от президента на Хърватия Зоран Миланович.

Междувременно румънският праламент прие миналия месец законопроект, с който обявява годишнината от Трианон за ден на възпоменание - нещо, което унгарските националисти приеха като провокация. Напрежението се натрупа още повече, след като се разбра за неуспешния опит да се извоюва повече автономия на региона на Секейската земя - част от Трансилвания, който преди е била в пределите на Унгария и до днес все още там живеят много етнически унгарци.

Въпреки тези отделни инциденти, както официални лица, така и експерти твърдят, че Унгария има преди всичко желание да поддържа добри отношения със съседите си.

"Има намерение да поддържаме добри отношения със Словакия и Сърбия и да не провокирам никого", казва Даниел Барта и добавя, че Унгария също иска да нормализира отношенията с Украйна, които са студенти през последните години.

"И очевидно напрежението е малко по-високо с Румъния, но за да не се провокират съседните страни, мисля, че има решение да не се правят (възпоменанията) толкова силно и провокативно", допълва още той.

Според д-р Томас Лорман макар да го има този момент с публикуването на старите карти и говоренето за Велика Унгария, никой на практика няма предвид сериозно да се възстановят старите загубени територии.

Той обаче посочва, че проблемът с етническите унгарци, живеещи извън страната, е далеч по-дълбок.

"Голям брой унгарци се притесняват от това, което се случва с унгарските малцинства извън страната, защото техният брой намалява доста бързо и това предизвиква всевъзможни опасения", коментира той. "Те може да говорят за Трианон, но това, което наистина поражда настоящите притеснения, нервност и страх, е случващото се с унгарското малцинство сега, а не онова, което се е случило с унгарското малцинство преди 100 години."

В Левице, в западна Словакия, местната асоциация "Ревички" работи за запазване на културата на свиващата се унгарска общност. Преди сто години градът, част от Австро-Унгарската империя, е бил 90% унгарски. Сега е почти 90% от населението е от словаци.

Част от програмата на асоциацията е клас по унгарски език за етнически словаци. Въпреки размириците в Централна Европа, на които стана свидетел през миналия век, заместник-кметът на Левица Цаба Толна казва, че градът иска да се придържа към своята многоетническа традиция.

"В историята на Левице имаше епизоди, когато имаше повече словаци, повече немци, повече чехи, повече унгарци. Не знаем какво крие бъдещето, но унгарският език няма да изчезне в Левице, нито унгарската култура", коментира той.