Всеки, който е работил в Брюксел, е запознат с велосипедната теория за европейската интеграция. Идеята е, че ако ЕС не продължи да се движи, той ще падне и ще се срине, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.

Но тази теория е опасно остаряла. За да оцелее, ЕС всъщност трябва да има спирачка и задна предавка. Алтернативата е потенциално фатален сблъсък между институциите на ЕС и държавите членки.

Шансовете за конфликт драстично се повишиха след решението на немския конституционен съд, което поставя Германия в пряка конфронтация както с Европейската централна банка, така и с Европейския съд. Германският съд със седалище в Карлсруе реши, че програмата за закупуване на облигации на ЕЦБ - която спаси еврото - не покрива „теста за пропорционалност“, след като не отчита широките си икономически ефекти. Той също така заяви, че Съдът на ЕС е действал извън правомощията си, когато обяви, че покупките на облигации от ЕЦБ са законни.

Пламенни привърженици на ЕС реагираха с ужас на действията на германския съд. Някои твърдят, че решението от Карлсруе е „поставило в опасност целия правен ред в ЕС“ и че Европейската комисия трябва да отговори с „производство за нарушение“ - с други думи, да изправи Германия пред съда.

Моето собствено мнение е, че както по прагматични, така и по демократични причини, ще бъде лудост ЕС да заведе дело срещу германското правителство. Германия е най-голямата страна в ЕС и има най-голям принос за неговия бюджет. ЕС не може да бъде изграден в противовес на своите държави членки - най-малко на Германия. Съюзът може да оцелее след Brexit, но без Германия няма да има ЕС.

Проучванията на общественото мнение в Германия сочат, че конституционният съд е най-уважаваната институция в страната. Бундесбанк също традиционно се счита за ключов пазител на германската следвоенна демокрация - и гарант, че хиперинфлацията от годините на Ваймарската република никога няма да се върне. Ако ЕС атакува два от най-важните стълбове на немската следвоенна стабилност, това ще предизвика обществена реакция.

Ако Германия се държеше по недемократичен начин, тогава този вид фатална конфронтация можеше да бъде неизбежно задължение. Но, макар да може да се оспори икономическата и правната логика зад решението на немския конституционен съд, няма основания да се смята, че съдът е действал по недемократичен или неправилен начин. Гледната точка на ЕС е, че Европейският съд е с по-висок ранг от този в Карлсруе. Но ако ЕС започне производство за нарушение, спорът ще бъде разгледан от самия Съд на ЕС - омагьосан кръг, който незабавно би подкопал моралната сила на неговото решение.

Вярно е, че оставянето на решението на немския конституционен съд в сила не е безобиден въпрос. В най-лошия случай това крие реални рискове както за оцеляването на еврото, така и за усилията на ЕС да остане клуб на либерални демокрации. Унгария и Полша - чиито правителства бързо уронват своите демокрации - се хванаха за решението от Карлсруе, за да оправдаят собствените си усилия за игнориране на правото на ЕС. Беше очаквано унгарското правителство, водено от Виктор Орбан, да реагира по този начин. Но Орбан е безскрупулен човек, който - подобно на американския президент Доналд Тръмп - ще използва всеки аргумент, колкото и да е фалшив, за да оправдае това, което така или иначе е намислил.

В действителност унгарският и полският случаи са много различни от този на Германия. Правителствата във Варшава и Будапеща откровено подкопават независимостта на своите съдилища. Съдът в Карлсруе от своя страна демонстрира свободата си от политическо влияние с решение, което е изключително неудобно за Берлин.

Процедурите за нарушения, които ЕС води срещи срещу Унгария и Полша са оправдани, като се има предвид, че техните демократични институции наистина са застрашени. Но в дългосрочен план съдбата на унгарската и полската демокрации ще се реши в рамките на тези две страни, а не от Брюксел.

Решението от Карлсруе също има драматични последици за единната валута на Европа. Широко разпространено е мнението, че икономическият шок, причинен от Covid-19, означава, че продължаващите радикални действия от страна на ЕЦБ са единственото нещо, което може да предпази ЕС от нова дългова криза. Ако германските съдилища вържат ръцете на ЕЦБ (или попречат на Бундесбанк да участва в програмите на й), тогава оцеляването на еврото може да е под въпрос.

Но трябва да има демократичен изход от това. Германските противници на решението от Карлсруе твърдят, че съдиите отразяват мнението на само малка консервативна фракция в тяхната страна. Ако това е вярно, Берлин може да се опита да измени германската конституция или договорите на ЕС, за да стане абсолютно изрично, че действията на ЕЦБ са законни. Ако Берлин не може да спечели този спор у дома - или в по-широкия контекст на ЕС - тогава Германия може би трябва да обмисли напускането на единната европейска валута.

Дори самото повдигане на този въпрос би могло да даде полезна яснота. То може да убеди германците, че действията на ЕЦБ не са толкова неприемливи в края на краищата. Или пък може да убеди европейските партньори на Берлин, че трябва да направят повече, за да уважат германските съмнения относно управлението на еврото.

Този вид фундаментален дебат е закъснял. Оцеляването на ЕС не може да бъде осигурено просто чрез още по-силно въртене на педалите на федералисткия велосипед. Посоката на движение също трябва да бъде преоценена, обсъдена и договорена.

Петър Нейков, редактор Елена Илиева