"Опашките на глада" в Мадрид

"Опашките на глада" в  Мадрид
  • Публикация:  Classa.bg**
  • Дата:  
    21.05.2020
  • Сподели:

 

Преди месец улиците на Мадрид са празни. С едно изключение - има хора, които излизат още в 6 сутринта и се редят на опашки, за да получат помощи под формата на храна.

Така наречените "опашки на глада" стават все по-обичайна гледка в испанската столица, а през тях вече са минали стотици хиляди души.

Както пише Луис де Вега в El Pais, явно стигмата и срамът са заглушени от ехото на празния стомах.

"Тъжно е, но е реалност, която не можем да пренебрегваме", казва пред EFE Алберто Серано от Общинския съвет на мадридския квартал "Латина". Той участва в проекта на местната власт, който превръща социалните центрове, църквите, училищата и театрите в складове и импровизирани кухни, от които на ден излизат по около 1 300 топли ястия.

Умножете тази цифра по 21, колкото са кварталите в испанската столица, и ще получите цифрата на онези, които минават през тези центрове всеки ден. Това най-общо са 30 000 семейства или над 82 000 души.

Голямото търсене обаче изисква и сериозен ресурс - ето защо социалните служби спират да приемат нови желаещи за помощи, а в битката с кризата се включват все повече неправителствени организации, както и доброволни съседски кооперативи, които помагат на по-уязвимите групи.

По данни на 58 от тях, в които участват над 6000 доброволци, храната, която те готвят, постъпва при тях чрез дарения от физически лица или малки предприятия.

Често в инициативата се включват и ресторанти, които подготвят ежедневни менюта, така че хиляди семейства да могат да имат достъп до топла храна.

Колкото и да е трудно да си представим подобно нещо днес, все повече домакинства в Испания не могат да си сготвят дори леща, защото нямат електричество, пише El Confidencial.

Централният квартал Лавапиес пък се е превърнал в същински административен център на съседската солидарност.

 

 

 

 

Десетки хора там, разпределени в четири пункта за храна, работят доброволно, за да осигурят храна за 3000 души, които са поискали помощ, съобщава EFE.

"Не би трябвало да съществуват такива съседски организации, властите са онези, отговорни за осигуряването на основни човешки права, какъвто е достъпът до храна", казва Марта Куриел от съседския кооператив La Cuba. По нейни думи доброволците не са професионалисти, нито искат да бъдат такива. Те просто правят онова, което могат.

Тези инициативи вече обхващат и цялата страна, а от раздаването на храна, организирано от Червения кръст, все повече се възползват африканските мигранти, засегнати от намаляването на работата в оранжериите за плодове и зеленчуци в провинция Алмерия.

Хората без постоянна работа, които са безработни и не получават субсидии, както и имигранти, които по принцип са наети в сивата икономика, са сред основните кандидати за храна, тъй като в много от случаите те нямат никакъв доход вече повече от два месеца.

Такъв е случаят и с Йолимар - венецуелка, която живее от 14 години в Испания и взима 430 евро помощи за безработица всеки месец, които обаче трудно ѝ стигат за наема, сметките и изхранването на 15-годишната ѝ дъщеря.

"Ако La Cuba не ни помагаха с храната, щяхме сега да страдаме от крайна бедност и глад. През април успях да платя само половината си наем, благодарение на факта, че хазяинът подхожда с разбиране и депозирам каквото мога", разказва още тя.

Йолимар има също и множествена склероза, която ѝ пречи да си намира работа, но тя все пак вярва, че съседският кооператив ще ѝ помогне и в бъдеще: "Много съм щастлива с такъв квартал, хората тук вършат чудесна работа", казва Йолимар пред EFE.

Маргиналните групи, малцинствата и мигрантите обаче далеч не са единствените, засегнати от кризата.

Както Алберто Серано от Общината в Мадрид признава, доста от заявките за помощ идват от испански семейства от средната класа, които "едва ли някога да си представяли, че ще поискат помощ от социалните служби".

Междувременно този петък в Испания ще бъде гласувано петото и последно удължаване на извънредното положение, което ще продължи до 00:00 ч. на 27 юни.

Въпреки него обаче правителството на Педро Санчес започна постепенно отпускане на мерките срещу COVID-19, макар то да не обхваща най-силно засегнатите райони като Мадрид и Барселона, които остават на "фаза 0,5" от плана, за разлика от останалите, които вече са на "фаза 1".

На 19 май пък в борда на директорите на Испанската федерация на общините и провинциите се разрази истинска политическа буря, след като нейният президент Виго Абел Кабалеро поиска от правителството далеч по-ниска помощ от онази, коментирана на заседание на кметовете на 5 май.

Планът за борба с ефектите от коронавируса досега трябваше да отпусне на общините 5 милиарда евро, които обаче сега бяха намалени на 3 милиарда.

Това доведе до недоволство и прекратяване на онлайн срещата. Преговорите обаче ще продължат на 22 май, когато в тях ще се включи и управляващата партия на социалистите. 

И макар поне засега да има надежда за олекотяване на строгите мерки в страната, по думите на активиста Ана Морено пред El Periodico последствията от тях тепърва ще станат видими.

"Изолацията ще приключи, но бедността ще продължава", заключва тя.

 

Станете почитател на Класа