В щата Небраска на базата на Стратегическото командване на въоръжените сили на САЩ бяха проведени учения, симулиращи ядрен удар по руска територия. Съответната информация по време на брифинг за журналисти беше споделена от висш служител на Пентагона.

Стенограма от събитието беше публикувана на уебсайта на военното ведомство.

Според неназован източник става дума за „малки учения “. Освен това според легендата се оказва, че страната ни е нападнала Европа и дори е употребила ядрени оръжия с ниска мощност срещу обект, разположен на територията на НАТО.

В такава ситуация, говори представителят на Пентагона, министърът на отбраната и президентът на САЩ са решили да отговорят с ядрен удар срещу Русия.

Съобщава се, че ученията са били наблюдавани от членове на Конгреса, както и от началника на военните, Марк Еспер, който "е имал представа как САЩ могат да реагират в такава ситуация".

Ясно е, че нашите стратегически ракетни сили също редовно провеждат учения с „имитация“. Но никога не сме водили тренировъчните си битки срещу никоя реална страна. Версията на американците отново се основава на русофобския постулат за „руската агресия“. И не само че според легендата, която те предлагат, „Русия атакува Европа“, така че тя използва и ядрено оръжие.

Но Пентагонът трябва да знае, че военната доктрина на Русия има отбранителен характер и не предвижда превантивното използване на ядрени оръжия.

И ако те знаеха това, тогава ученията им - от началото до края - са чиста провокация.

Но ако това е провокация, тогава тя вероятно трябва да има някаква цел?

Ето един положителен момент: американците започнаха да говорят за своя ответен удар. Докато преди те разговаряха изключително за превантивен удар и именно за превантивен удар отработиха ученията. Логиката им беше следната: Русия ще удари утре, а те ще ударят днес, включително с ядрени оръжия.

Втори положителен момент. Според техния сценарий Русия, за която се твърди, че „е извършила агресивен акт срещу Европа“, е била първата, използвала ядрено оръжие и сега са решили да отмъстят. А това означава, че ако Русия се държи по същия отбранителен начин, тогава няма да има война. Тоест, всички ще действат „в отговор“.

Но, искам да ви напомня, има един член в руската военна доктрина, който предвижда използването на ядрено оръжие (дори срещу държави, извършили акт на агресия, без да използват такова оръжие), но само в случай на заплаха за нейния суверенитет и териториална цялост.

Тоест такъв момент също съществува. И явно го използват.

Ученията, особено стратегическите сили, винаги имат определен план, близък до възможен реален вариант. Но като цяло те не просто се провеждат, а се провеждат по някаква причина. И тук американците използват в плановете си отговор на „руската агресия“ - това вече е сигурно.

Когато провеждаме упражненията, първоначално изработваме и някакъв план.

Това е разбираемо. Но тяхната версия се основава на фалшив мит за "руската агресия", с който умишлено плашат европейците, като първоначално поставят всичко наопаки ...

Американците просто трябва да държат Европа в сферата на своето. Иначе как да оправдаят нуждата от разполагане на противоракетната си отбрана в европейските страни.

И така всичко е просто - Русия атакува, използва ядрено оръжие. Ето обосновката защо „държим ядрените си оръжия във вашите страни, обучаваме вашите пилоти и т.н.“

Това вече е пропаганден ефект.

Споменават оръжия с малка мощност. Затова ли биха искали да ни наложат идеята за локална ядрена война, която сега набира популярност сред някои западни ястреби?

- И тук има какво да се разсъждава. Защото стратегическите ракети в Европа са трудни и дори опасни за използване. Такива американците могат да изстрелят отвъд океана. И при нас е изключено да нанасяме удари по столиците...

Затова тактическите боеприпаси се наричат оръжия на бойното поле. И естествено, сега е необходимо да се въведе използването на тактическо ядрено оръжие. Защото най-вероятно е, ако се приложи (и има такава възможност), тогава няма да е в Европа, а в Близкия изток. За това американците изгарят ситуацията там сега.

На неотдавнашна конференция по сигурността в Мюнхен руският външен министър Сергей Лавров, както го каза, е поканил американския държавен секретар Майк Помпео да приеме изявление за недопустимостта на ядрена война. Във Вашингтон обещаха да помислят. Според вас може ли тези учения да се считат за отговор?

Ако САЩ обявяват, че няма да бъдат първите, които използват ядрено оръжие (и такъв отговор се появи по време на тези учения), това ще бъде крачка напред по отношение на стратегическата стабилност. Но дори и да е изготвено на хартия, човек не трябва да вярва .

Основният актьор във възпирането е потенциалният паритет. Съотношение на възможностите.

Защо ядрените оръжия действаха като, да речем, миротворци след 1945 г.? Защото имаше определен паритет - основният фактор на възпиране.

И всички споразумения за ограничаване и намаляване на стратегическите оръжия, започвайки от САЛТ-1, завършващи със СТАРТ-1, бяха резултатите от паритета, когато и двете страни се страхуваха една от друга. Карибската криза от 1962 г. играе голяма роля.

В нашия команден пункт на Генералния щаб и в „ситуационната зала“ на Белия дом военните специалисти се занимават основно с това да не се допуска случаен инцидент с ядрено оръжие, изстрелване на ракети и т.н.

В условия на ядрен паритет това е основната задача. И договорите вече са следствие от този паритет.

САЛТ-1 и САЛТ-2 се придвижиха, когато Съветският съюз настигна Съединените щати по основни параметри, но динамиката ни на развитие изпревари САЩ. Разбраха, че утре Съветска Русия ще има превъзходство над тях, и веднага се съгласиха да подпишат споразумение.

Тогава присъствах на срещата на Брежнев и Картър във Виена през юни, когато те поставиха подписите си в Договора за намаляване на стратегическите настъпателни оръжия (САЛТ-2). И мога да кажа, че го направиха с радост, защото това беше резултат от процеса.

И има ли договор, няма ли договор, все едно, тези принципи ще се спазват. Въпреки че е по-добре, разбира се, да има.

Но подписахме СТАРТ-3 набързо, освен това загубихме там редица позиции. Следователно никога не съм бил негов привърженик.

Днес американците не само имат количествено предимство по носители. Те имат и противоракетна отбрана - американските ракети са защитени от прехващане, а нашите не. А се съгласихме. Направихме уговорка, но се решихме. По този начин, като узакониха американската противоракетна отбрана, те узакониха американското превъзходство.

Освен това Медведев (START-3 беше подписан на 8 април 2010 г. в Прага от президентите Дмитрий Медведев и Барак Обама) предостави на американците достъп до резултатите от нашите изпитания. Тоест, всъщност ние сме длъжни да ги запознаем с всички параметри и т.н., но те не.

Такива отстъпки не са чак толкова ужасни във военно отношение, колкото от политическо. Защото ако американците направят отстъпки някъде, както беше, да речем, при Горбачов и Шеварднадзе, след това започват да действат от позицията на господар, от позицията на силата.

Видях как Шеварднадзе и Горбачов всъщност предадоха страната. Докато се споразумяваха зад кулисите, Горбачов се скри, а Шеварднадзе обяви, отстъпвайки позициите ни една след друга по крилатите ракети, бомбардировачите и пр. Горбачов все още го защитаваше: видите ли: „вече сме се разбрали, няма какво да се направи сега“.

Американците са много добри в изчисляването на подобни ситуации. И се оказва, че делегациите на Министерството на отбраната и военно-индустриалния комплекс действат на една и съща страна, а Министерството на външните работи и президентът са на обратната страна. В полза на своите интереси.

Подобно беше положението и при СТАРТ-3. Не толкова трагично, но въпреки това, нека тези пропагандисти да реагират на учението. Но Русия трябва да предложи на Европа система за колективна сигурност - европейска колективна сигурност. Ето какво ви трябва. И на всички нива - на военно, политическо, дипломатическо и информационно.

Тоест, можем ли да се справим без нов договор СТАРТ?

Можем. Американците изграждат своята система за противоракетна отбрана и ние няма да ги ограничаваме. Защото не го включват в договора.

Те действат днес от позиция на сила, тъй като паритетът (дори и в стратегическите ядрени оръжия) не е изцяло в наша полза, въпреки успешното изпитване на новите видове ракети.

И, струва ми се, трябва да говорим малко по-малко за нашите перспективни разработки - отбраната обича тишината.

Тук правим ракети и нека ... Разузнаването ще знае и ще докладва за баланса на силите. И тяхното разузнаване дори трябва да бъде подпомогнато, така че да знаят нашия потенциал. Хем да не изглежда заплашително за тях, хем да не изглежда слаб. Защото и слабостта и заплахата провокира превантивен удар. А трябва да се стремим към мир.

Юрий Тавровски    Превод: В. Сергеев