Русия или Украйна

Русия или Украйна
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    28.01.2020
  • Сподели:

На 3 януари 2017 г., седмица преди Доналд Тръмп да премине през церемонията по инагурация за президент на САЩ, се появява наглед незначителен блог пост в съмнителен сайт, наречен Washington's Blog.

Заглавието е "Защо историята за руското хакване се разпада", а в статията се намеква, че Украйна, а не Русия стои зад чуждестранната намеса в президентските избори през 2016 г.

Материалът разчита на куп слухове, неясни обвинения и конспиративни теории, които уж са развенчани.

Твърденията в блог поста можеше да потънат в забвение, но вместо това ги сполетява различна съдба - те проникват в потока на информация в социалните мрежи, блогове и новини, а след това стигат и до някои републиканци, както и до самия президент.

В крайна сметка тези обвинения се превръщат в крайъгълен камък в обвиненията за импийчмънта на Тръмп.

Публикацията в Washington's Blog се оказва сред първите, ако не и първото, споменаване на в момента скандално известната и вече развенчана теория на конспирацията - че украинската фирма за киберсигурност CrowdStrike е извършила хакрска атака и е обвинила за това Русия, макар че DNC сървърът се намира в Украйна.

На 25 юли миналата година в телефонен разговор с новия украински президент Володимир Зеленский президентът Тръмп заявява, че би искал да разбере какво точно се е случило в Украйна. Тръмп подчертава и че сървърът на CrowdStrike се намира на украинска територия, сякаш това означава, че само украинци могат да имат достъп до него.

Няма ясна информация как точно тази теория на конспирацията се превръща в популярна и си проправя път от периферията на интернет до огромен политически скандал.

Някои експерти, включително бившият топ съветник в Белия дом по въпросите на Източна Европа и Евразия, смятат, че корените на хакерската атака все пак са в Русия. В крайна сметка, през 2016 г. именно руските власти започнаха ожесточено да хвърлят вината върху Украйна за намеса в президентския вот.

Освен това разузнаването на САЩ представи обемен доклад, в който доказва степента на намеса на Русия в изборите през 2016 г. Разследването на специалния прокурор Робърт Мълър продължи над една година и установи, че руското правителство е упражнило "щателно и систематично" вмешателство във вота. Няколко служители от екипа на Тръмп пък бяха обвинени, че са излъгали ФБР за контактите си с руски лица по време на кампанията.

Но други специалисти по дигитална сигурност твърдят, че няма доказателства или поне няма некласифицирани доказателства, които да доказват, че Русия е основоположникът на теорията "Украйна го направи".

Те също така предупреждават да не се надценява ролята на Русия - ордите от руски тролове може би са подхванали обвиненията към Украйна на далеч по-късен етап, но самата теория не възниква на руска земя.

А неясният път на тази хипотеза все още влияе на някои от най-големите въпроси, които възникват около импийчмънта.

Хората се чудят колко е лесно чуждестранни агенти да си проправят път до политиката на Вашингтон, как би могъл Белият дом да се противопостави на това и как да различат истината от лъжите. Отговорите на тези въпроси са от особено значение по време на разследването за импийчмънт, което е затънало в конспирации и откровени неистини, които се изказват както от близки до президента, така и от демократите.

Този петък беше третият подред ден, в който бяха изложени аргументите "За" отстраняването на Тръмп от президентския пост и се очаква до вторник екипът на президента да отговори. Засега не се забелязва особена промяна в гледните точки на нито една от страните.

Разследването за импийчмънт започна през септември миналата година, така че поддръжниците на Тръмп в Конгреса се опитват да наложат идеята, че Киев се е намесил в президентския вот в полза на Хилъри Клинтън, за да оправдаят желанието на Зеленский да разследва CrowdStrike.

След като разберете, че украинските власти са си сътрудничели директно с екипа на Тръмп, за да подкопаят кандидатурата му, е лесно да разберете защо президентът иска да научи пълната истина за тези интервенции и защо би бил скептично настроен към Украйна.

Това казва през ноември месец Девин Нунес, републиканец от Комисията по вътрешно разузнаване.

Нунес, който помага с надзора над разследването, подчертава, че републиканците са съгласни, че има руска намеса в изборите от 2016 г.

Той обаче подчертава, че е напълно възможно две държави да се намесят в чуждестранни избори по едно и също време и че според републиканците всяко такова подозрение трябва да бъде внимателно проучвано.

Линдзи Греъм, един от най-гласовитите защитници на Тръмп, признава, че Белият дом приема заключението на американското разузнаване, че Русия, а не Украйна се е намесила чрез онзи DNS сървър, но и споделя, че лично президентът смята, че хакерската атака е украинско дело. Останалите членове от екипа на Тръмп обаче смятат тази теория за измислица, която е разпространена от руските служби.

Те отбелязват, че украинското правителство се е стремило да се възползва от кампанията на Клинтън, но с това просто е "заложило на грешния кон", както и много други държави. Това обаче не може да се сравни с руските опити за намеса, които идват директно от руския президент Владимир Путин и в които взимат участие руските тайни служби.

Но докато разследването за импийчмънт ескалира, сенаторите получават от американското разузнаване информацията, че Русия от години провежда кампания, с която да набеди Украйна за хакването на DNS сървърите през 2016 г.

Членове на руското разузнаване явно са споделили идеята с високопоставени руснаци и украинци, а оттам тя е стигнала и до руските олигарси и навлиза в САЩ.

Затова в момента много от демократите, както и много от републиканците поддържат версията, че и Русия, и Украйна са се намесили в президентските избори. Документи от разследването на Мълър, публикувани през ноември миналата година, разкриват как през лятото на 2016 г., докато президентската кампания достига своя пик, бившият председател на кампанията на Тръмп - Пол Манафорт - казва, че Украйна най-вероятно е виновна за хакването на DNS сървърите, а не Русия.

Тезата е подкрепена от един от бизнес партньорите на Манафорт - Константин Килимник, за когото съдът в САЩ твърди, че е бил служител в руското разузнаване със солидни връзки в руските разузнавателни служби.

Смята се и че руският президент Владимир Путин е повлиял на възгледите на Тръмп по време на техните срещи на четири очи в Германия и Финландия. Проследяването на дългия списък от лица и оплетената мрежа от твърдения е трудно дори и за изследователите, които се занимават професионално с това.

Още по-трудно е да се различат теориите, които може би са верни, от пълните измислици.

Точно затова други руски кампании за дезинформация са толкова ефикасни - не поради тяхната изтънченост, а заради възможността им да наводняват с данни - верни и неверни. Един от примерите е сваленият с ракета "Бук" самолет на малайзийските авиолинии - и там целта не е публиката да бъде убедена в един-единствен аргумент, а да бъде засипана с теории, от които да избира.

Дали теорията, че украинската CrowdStrike хаква DNS сървърите е дело на руснаците?

Експертите все още си противоречат по този въпрос. Освен това докато тече делото за импийчмънт, излизат все повече свидетелства и документи за действията на Тръмп спрямо Украйна.

А когато всичко се утаи, се надяваме да получим по-точна картина как точно конспиративните теории нахлуват в коридорите на Белия дом.

Прочетена 187 пъти

Станете почитател на Класа