Търговските победи на Тръмп са пирови

Търговските победи на Тръмп са пирови
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    27.01.2020
  • Сподели:

Историците ще бъдат озадачени от този обрат на събитията: Републиканският президент на САЩ възприема централно планиране на търговията, докато комунистическото правителство в Китай предупреждава в търговската си сделка със САЩ, че международната търговия трябва да отразява "пазарните условия". Американският президент се хвали с повишаване на данъците върху вноса за американците и с ограничаване на имиграцията, докато китайците намаляват търговските бариери, насърчават чуждестранните инвестиции и разчитат повече на софтуера с отворен код, пише за Wall Street Journal Робърт Зелик, бивш президент на Световната банка, търговски представител на САЩ и заместник държавен секретар."Първата фаза" от търговското споразумение с Китай на щатската администрация задължава правителството в Пекин да се ангажира с покупки на американски селскостопански и промишлени стоки, което само увеличава ролята на Комунистическата партия в икономиката. Сделката позволява на всяка страна да използва собствена статистика, така че Китай вероятно ще „изпълни“ някои квоти, като прекласифицира американски износ за Хонконг, който посредниците продават в континенталната част. Пекин ще пренасочи покупките на суровини - горива, храни, химикали - но други вносители ще преминат от американските производители към трети страни. Тръмп плаща цена за манипулирането на двустранния търговски баланс, като това няма да повлияе на общия търговски дефицит на Америка. Числата вероятно ще влязат в конфликт, което ще доведе до повече битки - след изборите.

Протекционизмът на Тръмп със сигурност е скъп. Новите му мита ще покрият почти две трети от американския внос от Китай, при средно мито от почти 20%, в сравнение с 3% преди. Китайските ответни мита удрят близо 60% от американския износ, със средна стаква от 20,5%, спрямо 8% преди настоящата администрация. И не забравяйте, че Тръмп трябваше да плати около 25 милиарда долара, за да компенсира земеделските производители, пострадали от неговата търговска война. Фалититте сред фермерите се увеличиха с 24% през 2019 г., а САЩ загубиха около един процентен пункт от икономическия си растеж (още 200 милиарда долара), показва проучване на Федералния резерв.

Отношението на президента към Китай е част от вярата му в командната икономика относно търговията и инвестициите. Новите административни директиви също добавят контрол върху износа, веригите за доставки и чуждестранните инвестиции. Тръмп лично тормози компаниите да не инвестират в чужбина, когато не е доволен. САЩ се нуждаят от защита на сигурността си, но той размаха безразборно националната сигурност като тояга пред съюзниците. Компаниите ще трябва да правят политически услуги, за да предразположат регулаторите.

Меркантилизмът на Тръмп представлява фундаментален разрив с историческата амбиция на Америка и отклонение от виждането, че търговията е обмен, който е добър и за двете страни. Договорният план от 1776 г., изготвен от Джон Адамс и подкрепен от Бенджамин Франклин и Томас Джеферсън, се стремеше да освободи частните страни от държавните намеси, за да създаде „перфектна свобода“ за търговия.

Основателите не са разглеждали търговията единствено като икономическа ефективност. Адамс декларира през 1785 г., че иска „реформация, един вид протестантство в търговската система на света“. В контраст с това митническият закон Смуут-Холи от 30-те години на 20 век и американският контрол през Голямата депресия успяха да постигнат глобален търговски излишък - и 25% безработица.

 

Търговският представител на САЩ Робърт Лайтхайзър започна преговорите, като настоя за модерни търговски правила, но той не успя да изгради международна коалиция, която да работи с китайските реформатори и до голяма степен изостави правилата за обещаните от Тръмп покупки. Тъй като Китай осъзна собствената си нужда от защита на правата върху интелектуалната собственост и въведе специални съдилища, които се произнасят спрямо чужденците, приоритетът трябва да бъде увеличаването на наказанията. Китай се съгласи през 2001 г. да не въвежда принуда за прехвърлянето на технологии, но компаниите не са склонни да споделят опита си. Най-доброто решение би било да се блокират изискванията за съвместни предприятия, които водят до нарушения.Американските търговски споразумения с други държави налагат правила, които принуждават държавните предприятия да се конкурират като частни фирми, в противен случай рискувайки санкции. САЩ можеше да се опитат да проверят дали президентът Си Дзинпин ще подкрепи обещанията си за инициативата „Един пояс, един път“ - антикорупция, открити обществени поръчки, екологични и дългови стандарти - с ангажименти, подкрепени от неутрално разрешаване на спорове. Най-важните бъдещи предизвикателства са свързани с новите технологии, данните и комбинирането на иновациите със сигурността. Сделката на Тръмп игнорира тези въпроси.

Президентът изисква управлявана търговия с всички. Пактът му с Южна Корея ограничи вноса на стомана, възобнови митата за камионите и въведе квота за продажбите на автомобили в САЩ. Добрата новина е, че след 25 години интеграция северноамериканците стопираха прекратяването на търговското споразумение с Канада и Мексико от Тръмп. Независимо от това неговата ревизия добавя разходи, които ще направят автомобилите, произведени в Северна Америка по-скъпи. Когато Роналд Рейгън стартира президентската си кампания през 1979 г., той предвиди, че „ключът към нашата собствена бъдеща сигурност може да се крие в това Мексико и Канада да станат много по-силни страни... Време е да престанем да мислим за най-близките си съседи като за чужденци.“ Трудно Тръмп може да бъде по-несъгласен.

Америка проиграва най-добрите си карти винаги, когато предаде своя ангажимент за открити, справедливи правила - подкрепени и наложени от съюзници. Това са и принципите, които са в основата на интересите на САЩ по отношение на сигурността, като свободата на океаните и морските права в Южнокитайско море. Повече от 70 години партньорствата на САЩ в областта на сигурността зависят от взаимните ползи - подкрепени от комбинация от американски личен интерес и идеализъм - не от заплашване на другите с искания за почит.

Свободите от 1776 г. и тези, към които се стремят американците, са най-силните страни на САЩ в конкуренцията с Китай. Събитията в Хонконг, Тайван и Синдзян илюстрират привлекателността на системите, основани на върховенството на закона, откритостта и ограниченията на властта. САЩ трябва да вдигнат стандартите за свобода и законност, независимо дали съперничеството е относно политиката, икономиката и сигурността - или търговията и инвестициите.

 

 

Петър Нейков

Прочетена 197 пъти

Станете почитател на Класа